/КРОСС/ България е без всякакви шансове за златен медал на Олимпиадата в Рио, но едва ли трябва да съжаляваме за това, защото дори олимпийските шампиони няма да се радват за златното покритие на своите усилия, пише ТемаOnline, позовавайки се на агенция MarketWatch.

Оказва се, че олимпийският медал съдържа само 1.2 процента злато - тоест само за покритието. Всичко останало е чисто сребро.

В същото време сребърният медал съдържа 92,5 % сребро, останалото е бакър - 7,5% мед. Единствено бронзовият медал от от чист медал, въпреки че реалон това е сплав на мед с цинк и олово в съотношение 97% мед, 2,5% цинк и 0,5% олово.

Но пък иначе медалите наистина за забележителни - с тегло от половин килограм! Абсолютен олимпийски рекорд! Както се казва, нищо, но от щедро и от сърце...

Освен всичко останало, медали от Рио 2016 са жертва на "инфлацията" и струват с 12% по-евтино от медалите ва Лондонската Олимипада. Те са направени от точно 494 г 92.5-процентно сребро и 6 грама 18-каратово злато. При откриването на Олимпиадата цената на двата метала бе $19.82 за тройунция сребро и $1344.4 за унция злато. Така че при откриването наэ игрите цената на един златен медал бе точно $601.

Сребърните медали са от сребно проба 925 пробы с цена от $228.8.

Спортистите не получават медали от чисто злато от чисто икономически съобръжения. Ако те бяха наистина от злато, стойността на 812-те комплекта би била $18.6 млн. (към 5 август цената на един златен медал би била приблизително $23 000).

Всъщност организаторите на игрите измислиха оригинално оправдание за това оригиналон хрумване, като обявиха, че основната миси на тази Олимпиада не е преследването на златото на всяка цена, а грижата за околната среда и вниманието към проблемите на екологията. Затова и лентите за наградите не са изработени от плат, а от преработени пластмасови бутилки.

Малко известно е днес, че до 1960 г. медалите се изработвали от чист метал, но се връчвали без никакви аксесуари - давали се напарво на ръка. Една на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. организаторите решили да ги прикрепят към тънки бронзови верижки, за да могат да се окачват на врата и да блестят на гърдите на шампионите. Тогава се родил и изразъл изразът с окичването на гърдите със зрател медал. От този момент медалите се окачвали на летни прев врата.

На древните Олимпийски игри изобщо не били връчнали медали, а шампионите се задоволявали само с маслинено клонче и златни монети. Само на първите в съвременната история Олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Люис, през 1908 г. в Лондон и 1912 в Стокголм медалите са били от чисто злато. Но те били съвсем малки - 30.4 мм (малко по-големи от монета от €2, която е 25.7 мм). При това медали се давали само на индивидуални победители.

Днес за изработването на медалите съществуват олимпийски стандарти, които гласят:

- диаметърът не може да бъде по-малък от 60 мм, а дебелината - под 3 мм;

- всеки медал трябва да е с прикрепена лента или верижка;

- на всеки медал е обозначен спорта, за който се разиграва;

- дизайнът се израработва от страната-домакин, но се одобрява окончателно от Международния олимпийски комитет

На медалите от Рио от едната страта е изобразена Богинята на победата Нике, застанала под петте оличпийски кръг.а. Дисциплината и името на призьора се гравират в края на медала.

На гърба е изобразен логотипа Рио-2016. Оригиналното е, че медалите се връчват заедно с дървена кутия от кордия гоелда - дървесен вид, който расте само в Южна Америка.