/КРОСС/ Политическата обкръжаваща среда определено работи в полза на кандидат-президента генерал Радев.

Двете грешки могат да бъдат избегнати, ако сега самият генерал предложи кандидата си за вице и ако (даже това е печеливш ход!) обяви президентския си щаб и щаба си с консултанти, който да съдържа имена на Личности (с главно Л - като проф. Андрей Пантев, проф. Кръстьо Петков и други достойни българи), а не на политически велможи и освирепели от глад партийци.

Коментар на проф. д-р Боян Дуранкев

Един от основните политически субекти у нас - БСП, извади пръв на терена своя кандидат-президент.
Бърз и донякъде неочакван ход. Още повече че българските социалисти са в двоен нокдаун. От една страна, те губят последователно възлови позиции в няколко последователни избори. Това донякъде е напълно заслужено и достатъчно разбираемо - ръководителите на БСП дълго време не проумяваха коренните нужди и интереси на обикновените хора, а и бяха скрили под миндера думичката „социализъм". От друга страна, сегашното ръководство на партията - съдейки по медийните прояви на основни членове на партията - имаше в листата на кандидатите много имена на партийци (бивши и сегашни), но в повечето случаи електорално безвкусни. Не е тайна, че сред имената на партийците няма онзи лидер, който да притежава енергията и размаха на един Бърни Сандърс, или пък - в нашенски вариант - така да тръмпизира езика си, за да съперничи по изказ на Борисов.
БСП беше и в цайтнот: дали да удовлетвори партийните мераци на важните си персони, или пък да заложи на стар кон, например, като Данаилов; дали да приклекне пред апетитите на АБВ и „Движение 21" да подкрепи дует, например, като Дончева-Калфин (или обратното); или пък да заложи на неизвестен боец, който е неизхабен от партийни интриги и е далече от мумифицираната и корумпираната политическа върхушка?
Изглежда, че БСП - искаше или не искаше като цяло - реагира по единствения правилен начин: избор на неизвестен за политическите (и медийните) групировки човек, сам написал своята успешна професионална биография, който - както се оказа - може да се озъби (ако е необходимо) на своя главнокомандващ.
Ход с офицер, и то какъв офицер!
Изборът е направен, остава да се оцени доколко генералът има шансове?
Шансовете ще набъбват ако политическата „стока" не направи няколко грешки преди започването на политическото състезание. Първата (и може би най-опасната) грешка ще е ако генерал Радев избере за вицепрезидент лице от първите редици на политическите партии, които го номинираха. С това имиджът на достоен български гражданин ще бъде снизен до зависим кандидат. Партиите може да стоят отзад с експертна помощ, но не бива да слагат до генерала негов „контрольор" и коректор. Втората грешка ще е ако - освен на БСП и АБВ - генералът се предложи и на трапезата на ДПС (а и БСП, и АБВ гъмжат от бивши пристанали на това „движение"). При такъв ход, даже ръководствата на БСП и АБВ да подкрепят генерала, левите хора в България ще го отсвирят на изборите.
Двете грешки могат да бъдат избегнати, ако сега самият генерал предложи кандидата си за вице и ако (даже това е печеливш ход!) обяви президентския си щаб и щаба си с консултанти, който да съдържа имена на Личности (с главно Л - като проф. Андрей Пантев, проф. Кръстьо Петков и други достойни българи), а не на политически велможи и освирепели от глад партийци.
Но да се елиминират грешките не е достатъчно, трябва да се прецени политическата обстановка и да се разчетат правилните печеливши ходове.
Политическата обкръжаваща среда определено работи в полза на кандидат-президента генерал Радев.
Първо, в изборите няма да участват двата туза на ГЕРБ - Борисов (ако му се вярва!) и Георгиева (ако й се вярва!). Но и да участваха, сега съвсем не е гарантирана победата им.
Второ, „Моделът ГЕРБ" - да се посочи с палец кой да спечели президентските избори, очевидно няма този път да сработи. „Посоченият с палец" преди стана президент, но изследванията показват, че повечето български граждани очакват с охота нашия Plexit (Излизането на Плевнелиев). Даже новият кандидат на ГЕРБ да бъде посочен от Борисов, няма много лапнишарани да клъвнат на подадената стръв, без този път да поразмислят.
Трето, ГЕРБ - в известен смисъл - е „на попрището жизнено в средата." Етапът на допълнителен растеж на политическото влияние на партията е минимален. Причините за това са, на първо място, вътрешни (правителство е раздирано от скандали, особено от страна на реформаторските лакомници, а стои нестабилно и по отношение на „патриотите"; не е невидима и корупцията). Да стъпваш като нестинарка по горещи въглени в политиката може само Борисов, но не станаха ли прекалено много горещи въглените? Външните причинители на дискомфорт за ГЕРБ са още по-главоболни и по-дискомфортни: ЕС е в очевиден стрес-тест, в който България е губеща; „иконата" Меркел и „приятелят" Камерън са пред или в политическа „пенсия", а онзи, против когото участвахме и в „хибридна" война, и против когото поставяме армията на НАТО (понеже нашата хич я няма!) в „пълна готовност" на наша територия - при това плащайки сметките й с парите на данъкоплатците, стои все по-убедително в първите редици на световните авторитети. Светът се е променил, но десните и центристите у нас - много, много малко. Може да се твърди, че ГЕРБ е достигнал своя електорален Еверест, от където пътят е винаги само един - надолу. Късметът на ГЕРБ е в това, че левицата у нас е разединена (тя далече не е само БСП и декорите й от „Лява България"), че десницата е опозорена от корупцията и олигархичните си зависимости, че „центърът" се люшка или вляво, или вдясно, винаги по сметка - в зависимост от това кой е на власт.
Четвърто, в тази предизборна битка участието на пешките - кандидат-президентските двойки на Реформатори, Патриоти, ДеПеСа-ри и даже на известни медийни лица, е предварително обречено. Едва ли и те имат някакви амбиции повече от това да демонстрират „Още сме живи, здрасти, а вие какво си мислехте?"...
Пето, „външното влияние" - съдейки по ориентацията на обикновените български граждани - ще има доста ограничени възможности. Това не е като да посочиш, например, министър на финансите. Двете-трите най-често посещавани посолства у нас вероятно ще си задържат желанията зад зъбите, колкото и да са влюбени в някой про-техен верен български приятел.
Сумарно казано, политическата обкръжаваща среда сега работи в полза на генерал Радев!
Остава да се набележат поредицата от верни и печеливши ходове и да се оформят неговото електорално стилизиране и унифициране.
Ето няколко щрихи в тези направления:
1. Един „ляв" кандидат трудно ще обясни какво ще прави като поредния „социален" президент. Но един президент с достойнство и с позиция по важни вътрешни и външни въпроси пред страната - позиция, която да отговаря на интересите на гражданите на България - а не на бъдещите позиции на личността (дали ще гради предварително нова партия или пък ще отиде на високоплатена служба на някой Голдман... или Газ...). С други думи, президент „С позиция!" по всички важни въпроси за страната и нейните граждани - в общ интерес, това е нещо стойностно и ново.
2. Позицията обаче не означава безразличие по проблемите на „малкия човек". Именно този „малък човек" държи бюлетината и дава гласа си за онзи, който ще разруши моделите, които не му са по душа. Нашите президенти обичат да окичват кабинетите си със снимки, на които се ръкостискат, прегръщат или целуват с „важни персони". Някой да е видял снимка на президент, например, с „дядо Йоцо"? Казано по друг начин, ако бъдещият президент генерал Радев изказва позиции против олигархията и влиянието на „големите пари", ако застава все по-често на позициите на 99-те процента, а не на свръхбогатия 1%, ако се противопоставя на очевидните действия на различни правителства за добре платено колонизиране на страната от външни сили, това означава позиция от типа „Една по-различна България!". Печеливша позиция за бъдещето, впрочем. Нещо от типа на един (но по-добър и по-умен) вариант на Бърни Сандърс.
3. Битката за президента няма да е битка „Ляво - дясно", а ще е битка за „Бъдещето на България". Защо президентът да не излиза в ясни позиции за решаването на демографския проблем, за детските ясли и градини, за образованието в училищата, за висшето образование, за решаването на проблема с младежката безработица, за минималните заплати, за данъците, за здравеопазването, за българската култура, за защита на държавната собственост, за поемането на нови външни дългове и невръщането на старите, за действията на МВР, за транспорта, за какво ли още не - проблеми, които успешно са натрупвани от оптимистичните правителства, които са управлявали! А, да не пропусна, и за българската армия!
Позиция за една по-различна България, за да има бъдеще - това е формулата на успеха!
Ако генерал Радев се придържа към тази или подобна формула, България ще спечели. Нещо лошо?!