/КРОСС/ Съветът за сигурност на ООН проведе второ предварително гласуване, за да определи кой ще замени Бан Ки Мун като следващ генерален секретар на ООН в края на годината. Резултатите показват комплексните отношения между членовете на Съвета за сигурност във време на обтегнати отношения САЩ-Русия.

Източна Европа, единственият регион на ООН, който никога не е заемал тази позиция, е хванат по средата и подбирането на следващия генерален секретар няма да е лесно.

Победител от втората анкета е бившият португалски премиер и върховен комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш, който получи поддържащи гласове от 11 от 15-те членове на Съвета за сигурност. В сравнение с първото гласуване той получи два "обезсърчаващи" гласа и си струва да припомним, че Русия и Китай искат по-дълъг процес на обсъждане. Тези "обезсърчавания" гарантират най-малко още един месец на дебати. Вук Йеремич от Сърбия изненада мнозина, завършвайки със силен резултат втори с осем "насърчава" и четири "обезсърчава".

На другия край е Хелън Кларк, която сериозно обмисля вариантите за себе си след приключване на разочароващото седмо място. Също така Наталия Черман от Молдова ще се окаже в невъзможност да продължи, след като получи десет "обезсърчава", повече от всеки друг кандидат.

Весна Пусич от Хърватия вече се оттегли от надпреварата в деня преди второто гласуване и може да се очаква броят на кандидатите значително да намалее сега. А пътят за Мирослав Лайчак, външен министър на Словакия, който получи девет "обезсърчава", е много труден. Сънародникът му и бивш външен министър Едуард Кукан вече обвини антибежанските настроения на неговото правителство за слабия резултат на Лайчак и той най-вероятно ще се оттегли, за да се съсредоточи върху по-належащи въпроси в Европейския съюз, тъй като Словакия държи председателството на ЕС в най-трудните времена.

Като черногорец, аз бях горд да видя Игор Лукшич, представляващ страната ни. Фактът, че Черна гора имаше сериозен претендент, е много важен за една държава, която стана член на ООН едва през 2006 г. Въпреки това, след като само двама членове на Съвета за сигурност го подкрепят, е по-малко вероятно Игор да напредне по-нататък. Неписаният принцип на регионална ротация в ООН означава, че следващият генерален секретар трябва да бъде от Източна Европа. Така че е добър знак, че три от петте челни позиции са заети от Вук Йеремич, Данило Тюрк и Ирина Бокова.

Вук Йеремич беше спорен външен министър и второто му място най-вероятно се дължи на подкрепата на Русия. Йеремич все още отхвърля независимостта на Косово. Той отразява силните антинатовски настроения в Сърбия и чрез подкрепата на Русия и агресивно лобиране той си осигури председателството на Общото събрание през 2012 г. Неговото ръководство не беше прието добре от мнозина в Източна Европа. Той би бил идеалният избор за Владимир Путин, но ще бъде изключително изненадващо, ако Йеремич бъде приемлив за САЩ и за повечето европейски страни.

Йеремич може да има подкрепата на Путин, но Данило Тюрк, бившият президент на Словения, публично търси неговата подкрепа. Путин посети Словения в края на юли, където той се срещна с Тюрк по време на възпоменание за руски параклис. Тюрк може и да не привлича много вниманието, но след дълга и успешна кариера като посланик и помощник-генерален секретар на ООН той си е създал солидната репутация на вътрешен за ООН човек. Неговите връзки в ООН и познанията му са помогнали на кампанията му, но той се смъкна до четвърта позиция при второто гласуване.

Тюрк беше компетентно длъжностно лице по негово време и като професор е много добре осведомен по международното право, но много хора в рамките на ООН помнят ръководството му като предпазливо и без желание да застане на по-силна позиция.

Може би Тюрк твърде много напомня на Бан Ки Мун. След 70 години и осем мъже генерални секретари, сега Обединените нации трябва да бъдат ръководени от жена. Време е за тази промяна.

Критериите по география и пол може да дадат предимство на друг от челните кандидати. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова беше единствената жена, зaвършила в челната петорка и в двата вота и много наблюдатели намират в нея най-силния останал кандидат от Източна Европа.

Бокова често е споменавана като избор на Русия, и докато те вероятно няма да й наложат вето, последното гласуване вероятно разкрива действителния им фаворит - Йеремич. Тя има повече от твърди препоръки за ООН и дипломацията и впечатляващ опит при реформи в лицето на бюджетни ограничения. Тя два пъти е избирана за генерален директор на ЮНЕСКО - така че се ползва с доверието на държавите-членки, включително и на САЩ, като изграждаща мостове и лидер. Някои коментатори обвиняват лично Бокова за присъединяването на Палестина към ЮНЕСКО. Те не трябва да забравят, че това е решение, взето от държавите-членки, а не от генералния директор.

Нейната работа в борбата с антисемитизма спечели похвалата от американските еврейски лидери и председателя на Кнесета на Израел - рядкост за служител на ООН.

Тя и Игор Лукшич също така бяха признати от Амнести интернешънъл в Холандия като най-надеждни кандидати за генерален секретар на ООН, които са защитници на правата на човека. Това не бива да се пренебрегва. Предстоят още гласувания (предварителни гласувания) и задкулисната политика означава, че всичко може да се случи.

Избирането на източноевропеец за генерален секретар на ООН би било сериозен знак на вяра в прогреса на нашия регион след края на Студената война. Налице е реална опасност, че без координиран и единен подход, нашият регион ще бъде пренебрегван отново.

Не можем да обвиняваме Антониу Гутериш за спечелване, а само собствената ни липса на напредък и неспособността да гледаме отвъд старите различия и оплаквания. Сега е времето да се прегрупираме като регион, и да определим нашата обща стратегия за бъдещето. Източноевропейските кандидати, които се оттеглиха от надпреварата или го обмислят, трябва да поставят доброто на региона над индивидуалните предпочитания и да обмислят подкрепата на най-подходящия оставащ кандидат.

Тази възможност е твърде рядка и важна, за да позволим да ни се изплъзне и ако това стане ще трябва да обвиняваме само себе си.

*Коментарът в The Hill е на Миодраг Влахович, бивш министър на външните работи на Черна гора и първи посланик на страната си във Вашингтон.

Източник: БГНЕС