/КРОСС/ Провалът на българските спортисти на олимпийските игри в Рио де Жанейро не е изненада, защото беше предрешен от хаотичното управление на българския спорт в последните четири години. В тях се смениха трима министри, като всеки от тях имаше своя визия за развитието на елитния спорт.

Още миналата година от представянето по световни и европейски първенства стана ясно, че големи шансове за медали в Рио няма. На първо място, защото няма талантливи спортисти. Много повече, защото вече няма и знаещи и можещи треньори. И накрая - защото никой не контролира какво се случва в подготовката им. Най-малката причина е липсата на пари. Тях ги има като на всеки олимпийски цикъл, но както обикновено не се разпределят ефективно. Не очаквайте и да бъде потърсена някаква сметка какво федерациите са обещавали като постижения и какво са постигнали.

Въпреки ясната картина спортните власти в България се опитваха да създават оптимистична обстановка, за да оправдаят съществуването си. Така е било винаги в последните 25 години и не се променя при какъвто и да е провал. Министърът на спорта като правило за себе си е невинен, защото не той тренира състезателите. Федерациите са невинни, защото не те финансират подготовката. А спортистите? Те толкова си могат.

Всъщност нямаше да има драма, ако държавната политика в спорта не беше шизофренична. Тя все повече клони към това да се обърне внимание на масовия спорт, но всеки политик иска да се кипри покрай медалисти от олимпийски игри и световни първенства. Всеки знае, че системата на подбор и финансиране на спорта е сбъркана, но продължават да налива милиони левове в нея, защото рано или късно олимпиадата почуква на вратата.

Радикалните реформи са също толкова необходими, колкото и след олимпиадата в Лондон преди четири години. Но те искат воля и експертиза, битки с лобита и загуба на рейтинг. Практиката показва, че едва ли някой ще се заеме да ги направи. Ще се пошуми малко след края на олимпиадата и ще настъпи масово успокоение до игрите в Токио.

Източник: "Капитал"