/КРОСС/ Докато съобщенията в Туитър или заглавията в медиите прескачат от криза на криза, най-голямото в човешката история младо поколение наближава пълнолетие като стабилна, неудържима вълна. Докато страните в Европа и Източна Азия се борят с намаляващата раждаемост и застаряващото население, обществата из Близкия изток, Африка и Южна Азия преживяват младежки бум със зашеметяващи пропорции: повече от половината от работната сила на Египет е по-млада от 30 г.; половината от население на 167-милионна Нигерия е на възраст между 15 и 34 г.; в Афганистан, Ангола, Чад, Източен Тимор, Нигер, Сомалия и Уганда повече от две трети от населението е под 25-годишна възраст. Колко добре тези млади хора ще преминат към зряла възраст - и колко добре техните правителства ще ги интегрират икономически, политически и социално - ще повлияе на това дали техните страни ще процъфтят или ще се взривят отвътре.
Растящите популации на младите хора ще имат правомощия да управляват политически и социални норми, да влияят върху това, какви режими на управление ще се приемат и каква роля ще играят жените в обществото и да възприемат или дискредитират екстремистките идеологии. Те са опорната точка, на която ще стъпят бъдещите социални нагласи. Тези млади хора биха могли да променят цели региони, правейки ги по-проспериращи, по-справедливи и по-сигурни. Или биха могли да доведат до вълна от нестабилност и насилие. Или и двете. И ако техните държави не са в състояние да приютят техните нужди и стремежи, те могат да генерират вълни на миграция за десетилетия.

Пред лицето на този потоп от млади хора, световните лидери трябва да изграждат стратегии и непрекъснато да предприемат стъпки, насочвайки всички нас към първото и далеч от второто. Но когато серийни актове на глобалния тероризъм, мащабни хуманитарни бедствия, объркващи политически тенденции в Европа като Brexit и трайна икономическа нестабилност изискват спешно внимание, се появява въпросът: Някой въобще обръща ли внимание? Погледнете Индия. Повече от 300 милиона индийци са на възраст под 15, което прави Индия дом на повече деца, отколкото която и да е страна по което и да е време в цялата човешка история. Ако разгледаме размера на числата на това поколение в перспектива помислете това: ако тези деца образуват една страна, тази страна ще бъде четвъртата по големина в света, все още по-малка от Съединените щати, но по-голяма от Индонезия, Бразилия и Пакистан. Всеки месец до 2030 г. един милион индийци ще навършват 18 г., каза Сомини Сенгупта, репортерът и автор на новата книга „Краят на кармата: Надежда и гняв сред индийската младеж".

Тези млади хора ще имат нужда както от образование, така и от работа - повечето от тях - в глобалната икономика, която с голяма доза сигурност в бъдеще ще бъде все по-автоматизирана и с по-малко работни места за полуквалифицирани работници, които по-рано поемаха приливите от младежи навсякъде в Азия. Ако Индия успее в това отношение, идващата демографски златна мина притежава потенциала да създаде безпрецедентен скок в икономическата стабилност на страната. Ако не, нейният младежки бум може да разклати най-голямата демокрация и втората най-голяма популация в света с продължителна нестабилност. „През следващите години Индия може да процъфти заради младежта си. Или може да се взриви навътре. Или и двете. Останало е малко време", пише Сенгупта. И Индия далече не е единствената страна, бореща се с бума на младежкото население. Сегашното население на Африка от 200 милиона млади хора на възраст между 15 и 24 г. върви към удвояване до 2045 г.

В Близкия изток, регион от около 400 милиона души, близо 65 на сто от населението е по-младо от 30 г. - най-голямото разминаване в съотношението между на млади и възрастни в историята на региона. Бумът на младежките групи от населението е демографски еквивалент на помагало за тези, които се опитват да се предскаже траекторията на големи, стратегически важни и политически нестабилни страни като Пакистан и Иран. В Пакистан, две трети от населението е на възраст под 30. Много от тези млади хора ще познават Пакистан само след последния му преход към демокрация 2008 до 2010 г. и след като Пакистан завърши последната си война с Индия през 1999 г. Те също така ще знаят за политическата корупция, насилието на екстремисти и тежкия недостиг на енергия и вода. В Иран две трети от населението в момента е на възраст под 35 г.

Тези млади хора са образовани, технически грамотни и пълни с потенциал. Докато революцията ще бъде нещо, което се учи в училище, много хора ще запомнят иранците, изливащи се на улиците по време на Зеленото движение или за да празнуват ядрената сделка със САЩ. И те ще наблюдават, за да видят дали ангажираността със Запада е от полза за тях или не. Дали младите иранци и пакистанци ще съживят или разцепят политиката, икономиката, културите и сигурността на своите страни - или и двете? Ще се ангажират ли те продуктивно и мирно в света, обърнати навътре, или ще се захванат с битки със съседите? Имайки предвид размера, стратегическата позиция и военни възможности на тези две важни в геополитически план страни, отговорите ще определят дали тези две критични страни ще изнасят жизненост или насилие.

За съжаление страните, които имат най-много млади хора по света, също така са тези, които са най-зле подготвени да посрещнат техните нужди, амбиции, очаквания и неизбежни разочарования - да не говорим да използват потенциала им. Според ООН развиващите се страни са дом на 89 процента от населението по света на възраст между 10 и 24 г.; до 2020 г. те ще бъдат дом на девет от всеки 10 души в световен мащаб. Подобно на много развиващи се страни, държави като Чад и Нигер заемат важно място в списъците на най-нестабилните в света. Те също имат население, от което половината е под 16-годишна възраст. С тази информация е твърде лесно да си представим антиутопично бъдеще, холивудска карикатура на развиваща се държава с беззаконие, доминирана от банди на грубо говорещи млади мъже, размахващи огнестрелни оръжия.

Но какво ще стане, ако направим различен избор? Какво би станало, ако светът инвестира в потенциала на тези млади хора? Правдоподобно е да се вярва, че тези страни могат да се измъкнат от бедност и нестабилност в рамките на едно поколение - по начина, по който Китай го направи, по начина, по който Индия може. Но ако международната общност не успее да действа сега, ние всички ще страдаме от последствията. Докато разсъждаваме за пътя ни напред, трябва да помислим, че бумът при младите в развиващите се страни съвпада с четири взаимосвързани глобални тенденции: информационна революция, най-голямото движение на бежанци и разселени лица в писаната история, нарастващата урбанизация, която концентрира младите хора в града, както и надигането на тероризма и екстремистките идеологии.

Взети заедно, тези тенденции ще разпространяват не само хора, но по-важното е, и техните идеи и то с безпрецедентна скорост. Те ще повиши и насочи очакванията чрез тласкане и извеждане на младите хора към и от родните им места и родина, към и далече от тяхното бъдеще. Това ще даде знание на младите хора за това как другите живеят по света, разделенията вътре в техните общества и как тези, с които те се идентифицират, биват третирани от правителства, сили за сигурност и други групи. Това знание може да вдъхнови или разгневи. То може да внесе решимост в хората да издигнат своите семейства и общности - или да се изправят срещу тях. Стигайки до скока в ръста на младежта по света е доста повече, отколкото предизвикателства пред правителствата за логистика и уреждане на достатъчно здравеопазване, образование и работни места.

Става дума за това как очакванията, недоволствата и стремежите на тези млади хора ще оформят културните норми и обществените идеали на техните общества. Става дума за характера и нравите на едно все още оформящо се поколение - и как те ще засягат всички нас. Но, отново, ние трябва да си зададем въпроса: Дали света въобще обръща внимание? "Стремежът за постигане на нещо е като вода", пише Сенгупта. "Необходимо е място, където да отиде, или удавя всичко по пътя си." С други думи, ако появилите се очаквания на масите на младите хора останат неудовлетворени, отчаянието може да тлее, оплаквания ще растат и тези хора могат да изберат да търсят възможности на други места. Вече е в ход изгнание на хора, бягащи от насилие, бедност или просто от липса на възможности; увеличаващото се младо население само ще подхрани този процес. Младите, а не старите, е по-вероятно да гласуват с краката си. Около 25% от всички афганистанци искат да напуснат страната си, показа скорошно допитване на „Галъп", и през тази година се очаква 100 000 афганистанци да се отправят към Европа.

Същото проучване, което се базира на над 450 000 интервюта в 151 страни по света в периода 2009-20911 г., сочи, че 40% от нигерийците (страна с население около 180 млн. души) биха емигрирали на Запад, ако имат възможност. Около 2 млн. иракчани вече са напуснали родината си. И те желаят да плащат висока цена и да предприемат големи рискове, правейки това. Както млад кюрдски лекар, бягащ от Ирак по опасния път с гумена лодка каза пред кореспондента на в. „Ню Йорк таймс" Род Норланд: „По-добре да се умре бързо там, отколкото бавно тук". Развитите страни в Европа не са единствената дестинация. Емигранти от повече от дузина африкански нации вече стигнаха до Северна Африка и около 100 000 африкански мигранти сега живеят само в Мароко. Сирийски бежанци, регистрирани от ООН, сега наброяват 2,1 милиона в Египет, Ирак, Йордания и Ливан; има 2,7 милиона в Турция и повече от 29 000 в Северна Африка. Половината от всички сирийски бежанци в света са деца под 18-годишна възраст, много от които пропускат важни години на обучение и чиито пътища в бъдеще сега са под въпрос.

В исторически план младежкият бум помага под формата на икономически растеж. Южна Корея, например, трансформира своя младежки бум в увеличение на БВП на глава от населението 12 пъти между 1970 г. и днес и поддържане на безработицата сред многобройното си младо население около 10 на сто. Ако тази история се повтаря в големите центрове на население каквито са Индия и Пакистан, Нигерия и Етиопия, Египет и Иран - всички от които в момента имат необикновено големи групи от младежи сред населението - икономическият бум ще ги трансформира. Но способността на развиващите се страни да създадат достатъчен брой работни места в днешната напреднала в технологичен план и безмилостно ефективна глобална икономика съвсем не е сигурна. Дори богатите и добре образовани страни като Германия и САЩ се борят да поддържат една просперираща средна класа.

Липсата на икономическа възможност касае младите хора по целия свят, тъй като темповете на технологичния напредък намаляват търсенето на промишлена работна ръка дори когато икономиките растат. В Йордания, Ирак и Саудитска Арабия, например, процентът на безработица на младите хора вече надвишава 30 на сто, и делът на младежите от населението там се очаква да нарасне с още 20 на сто или повече през следващите 15 години, прогнозират от ООН. Налице е също така рискът, че незадоволени очаквания на младежта може да подхранят широко разпространено насилие. Въпреки че няма емпирично конкретна връзка между безработицата и тероризма, безработицата може да допринесе за по-широк смисъл на маргинализацията и недоволството, които могат да подтикнат младите хора към ангажиране с терористични действия, независимо дали те живеят в Найроби, Багдад, или квартала на Брюксел „Моленбек".

Според скорошно проучване на ASDA'A Burson-Marsteller, арабската младеж в Близкия изток гледа на липсата на работни места и възможности като на фактори, които подпомагат усилията за набиране на членове от екстремистки групи в този регион. Докладът на Корпуса на милосърдието от 2015 г. и от много други проучвания става ясно, че оплакванията, дължащи се на изпитване на несправедливост, дискриминация, корупция и злоупотреба от страна на силите за сигурност са по-важни двигатели на политическо насилие от бедността. Поради което просто намирането на работни места за младежта не намалява случаите на млади хора, които извършват терористични актове или политическо насилие.

Реагирането на техните оплаквания чрез ефективни управленски институции и справедливост е важен, макар несъмнено дългосрочен отговор. Друга реакция, може би по-лесно постижима цел в краткосрочен план, е предоставяне на младите хора на чувство за собствено достойнство и способността да се допринесе за и оформянето на бъдещето на своите общности, както и на тяхното собствено бъдеще. Икономическите потребности са важни, но са само едно от многото измерения на човешкия живот.

а да се промени траекторията на младежкия живот в предизвикателните обстоятелства по света, младите хора се нуждаят от икономически възможности, гражданско участие и правосъдие, както и от възможности за положителна промяна на техните общности. Те имат нужда да развият своята идентичност като индивиди, които имат какво да допринесат, и като граждани. Те трябва да се обединят, за да оформят по-позитивно бъдеще за себе си и за другите. И те не се готвят просто да чакат. Разгръщане на потенциала на големи младежки от населението в световен мащаб може да бъде възможност на века. Или това ще отприщи още по-големи безредици, разделение и насилие. Или и двете. Да повторим отново Сенгупта, светът сега е дом на поколение в повратна точка, което ще повлияе на дъгата на историята. Не е останало малко време.

Източник: БГНЕС/Кристин Лорд, „Форин полиси"