/КРОСС/ 2016 г. Денят 26 август: Битката при Бородино, абдикацията на Александър І

1867 г. - в периода 22 - 26 август Васил Левски пребивава заедно с воеводата Панайот Хитов и Иван Попхристов Кършовски (писар на четата на Панайот Хитов) в Белград в "Хайдут Велковото кафене". Две години по-късно, 1869 г. - Васил Левски се прехвърля във Влашко през Никопол и Турну Мъгуреле.
1877 г. - боевете за връх Шипка приключват с успех за защитниците на върха. Сюлейман паша е принуден временно да преустанови опитите си за преминаване през Шипченския проход.
1886 г. - княз Александър I окончателно абдикира под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров.
През 1916 г. в хода на Първата световна война настъпателните действия на Българската армия на Солунския фронт са преустановени и войските преминават към позиционни действия.
През 1922 г. в България е обнародван Закон за подпомагане на розопроизводството, а през 1923 г. - в Прага Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО застрелва Райко Даскалов. На започналия на 13 ноември процес в Прага Цицонков е оправдан. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.
1926 г. - българската полиция разбива четата на Дочо Михайлов край с. Никола Козлево и той е убит. На 15 август същата година е сключена декларация на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация против четническата дейност в Добруджа.
По света: 1812 г. - състои се битката край с. Бородино по време на войната между Франция и Русия (1812 г.).
1847 г. - обявена е независимостта на Либерия. Президент на държавата е Джоузеф Робъртс.
1916 г. - Румъния се включва в Първата световна война на страната на Съглашението.
Срещу нея обаче незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира.
На 26 август са родени: Ванче Михайлов, участник в националнореволюционното движение на македонските българи, художникът Александър Жендов, композиторът Лазар Николов...
2015 г.

2014 г. - В Дамаск Русия и Сирия подписват споразумение за безсрочно военното присъствие на руските въоръжени сили в страната.

2011 г. При престрелка между граничари на Киргизия и Таджикистан са ранени няколко човека.

2006 г. - Министър председателят на Япония Наото Кан подаде оставка като лидер на Демократическата партия на Япония поради насрочените избори за ново ръководство на партията които ще се проведат на 29 август. На 12 юли Наото Кан обяви, че Япония ще се откаже от производството на атомна енергия. В настоящият момент от 54 реактора в Япония работят само 19.

Страните от ЕС постигат съгласие за участието си в мироопазващата мисия на ООН в Ливан. Общата численост на войските, които Европа решава да изпрати в Близкия Изток е 6 900 души.
2005 г.

Народното събрание излъчва наблюдатели в Европейския парламент. Те са 18 - 6 от Коалиция за България, 4 от НДСВ, 3 от ДПС, 2 от ОДС, по един наблюдател излъчват коалиция "Атака", ДСБ и БНС. В текста на Закона е заложено периодично да информират парламента.
2003 г.

Археолози откриват следи от най-старата металургия в Европа при разкопки край димитровградското село Ябълково. Находката представлява парче от медна шлака и датира от шестото хилядолетие преди Христа. Сред другите открити от археолозите предмети има уникален съд във формата на бик, предмет, в който вероятно са били съхранявани опиати, амулети, богата колекция от каменни сечива.
2002 г.

Либийският съд решава да се възобнови процесът срещу българските медици, но да бъдат съдени и следователите им, обвинени в използване на насилие за изтръгване на показания.
2001 г.

История Официално е обявено обвинението "престъпления срещу човечеството" срещу Алберто Фухимори президент на Перу от 10 юни 1990 г. до 20 ноември 2000 г. Националният конгрес (парламент) на Перу обвинява Фухимори в престъпления срещу човечеството заради масовите убийства на симпатизанти на крайнолеви партизани, извършени през 1991 г. и 1992 г. по негова заповед от "ескадроните на смъртта". На 21 ноември 2000 г. по време на посещението си в Япония Фухимори обявява, че подава оставка от поста президент на Перу и за решението си да остане там (като етнически японец той има японско гражданство). Оставката е свързана със скандала около Владимиро Мотесинос, замесен заедно с президента в пране на пари, нелегална търговия с наркотици и оръжие. На 3 август 2001 г. е издадена международна заповед за арестуването му. На 14 юни 2002 г. правителството на Перу одобрява молба за екстрадирането на Фухимори. На 8 март 2003 г. ИНТЕРПОЛ издава заповед за арестуването му, на 26 март 2003 г. го обявява за международно издирване. На 7 ноември 2005 г. Фухимори е арестуван в Чили.

2000 г. - На връх Рожен в Родопите от 26 до 27 август се провежда събор, на който президентът Петър Стоянов кани българи в чужбина на разговор за бъдещето на България.

1990 г. - Президентът Желю Желев прави изявление във връзка с отказа си да оглави обществен комитет за честване на 50-годишнината от 9 септември 1944 г. Мотивът му е, че тогава законното българско правителство е свалено с преврат и с чужда помощ.

1990г. - Подпален е Партийният дом на БСП в центъра на София. Пожарът започва след предупреждение на Пламен Станчев - член на движение "Инициатива за гражданско недоволство", че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се махне петолъчката - символ на чужда държава. Преговорите на поета Радой Ралин и депутата Йосиф Петров на площада с него са безрезултатни. Председателят на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев дава ултиматум до един час знамето и петолъчката да бъдат свалени, в противен случай сградата ще бъде щурмувана. В 21,30 ч. събралите се хора с крясъци и закани се втурват към входа на клуба на БСП. Радио София излъчва призив на президента Желю Желев до всички политически сили за въздържане от насилие. Към полунощ целият партиен дом е обхванат от пламъци. Долните етажи са опожарени. Напълно опожарени са 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви няма.

1978 г.- В метрото в Париж е извършен опит за покушение върху журналиста Владимир Костов. До 1977 г. Костов е офицер от Държавна сигурност, но през същата година търси политическо убежище във Франция. От 1978 г. е коментатор в българската програма на Радио "Свободна Европа". Впоследствие се установява, че при опита за покушение срещу него е използвана малка сачма с отровата рицин, с каквато след броени дни е убит друг български емигрант - Георги Марков.

1977 г. - Тодор Живков изпраща докладна записка до Политбюро на ЦК на БКП за усъвършенстване на организацията на труда и плановото ръководство на икономиката.

1971 г. - България и Румъния подписват протокол за разширяване на икономическото и научно- техническото сътрудничество до 1975 г.

1966 г. - От 26 август до 1 септември в София се провежда Първи международен конгрес по балканистика с участието на над 1 170 учени.

1950 г. - Завършва вторият съдебен процес срещу стопански дейци, обвинени в "саботажи" и "вредителство". Седем от тях са бивши заместник-министри (един от тях - Боню Петровски, който е бивш заместник-министър на външната търговия, получава доживотна присъда), а петима са директори на държавни стопански обединения.

1947 г. - Великото народно събрание приема Закон за забрана и разтурване на БЗНС "Никола Петков" и на Земеделския младежки съюз към него. Разтуря се парламентарната група на съюза и имуществата на двете организации се конфискуват. В чл. 5 се предвижда, че "който опита да възстанови под каквато и да е форма организациите", се наказва по Наредбата-закон за защита на народната власт.

1939 г. - Роден е актьорът Тодор Колев, създал едни от най-убедителните и зрели образи на ексцентрици в българското кино. Филмография: "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Иван Кондарев" (1974 г.), "Последният ерген" (1974 г.), "Началото на деня" (1975 г.), "Топло" (1978 г.), "Двойникът" (1980 г.), "Неочаквана ваканция" (1981 г.), "Някъде пее авлига" (1982 г.), "Господин за един ден" (1983 г.), "Опасен чар" (ТВ, 1984 г.), "Смъртта може да почака" (1985 г.), "Човек на паважа" (1987 г.), "Поверие за белия вятър" (1990 г.), "Бина" (ТВ, 1991 г.), "Испанска муха" (1997 г.). Участва активно в ТВ шоупрограми - "Добър ден, довиждане!" (1979 г.), "На гости у Константин Коцев" (1980 г.), "Ретро буфофест" (1983 г.), в постановки на ТВ театър - "Над морското равнище" (1977 г.), "Мадам Сан Жен" (1986 г.) и др. От началото на 1995 г. е автор и водещ на ТВ шоу "Как ще ги стигнем... с Тодор Колев", което по-късно преминава във "Вход свободен" (1998-1999 г.). Доцент е в НАТФИЗ. Изявява се и като певец. Албуми: "Тодор Колев" (1983 г.), "Немам нерви" (1990 г.), "Фалшив герой" (1995 г.), "The Best" (1999 г.), "Най-доброто от Тодор Колев." (2002 г.). Автор е на автобиографичната книга "Варненското софиянче от Шумен: житие и страдание грешнаго Тодора" (1999 г.) и др.

1936 г. - Подписан е Англо-египетски договор, с който Великобритания формално прекратява окупацията на Египет (от 13 септември 1882 г.).

1929 г. - умира опернят певец Иван Вульпе (1876 - 1929). Роден е на 1 септември 1876 г. в Болград. Завършва гимназия в родния си град, след това Московската консерватория (солово пеене). Преподава в Музикалното училище в Иркутск (Сибир). Установява се в България през 1908 г. Заедно със Ст. Михайлов и Д. Казаков основава Оперната дружба, от която по-късно е създадена Народната опера, в която Иван Вульпе пее до 1926 г. От 1912 г. почти до края на живота си преподава в Музикалното училище (по-късно Академия). Изпълнява ролите на Мефистофел ("Фауст"), Марсел ("Хугеноти"), Радамес ("Аида"). Участва и в множество други опери.

1926 г. - Българската полиция разбива четата на Дочо Михайлов край с. Никола Козлево и той е убит. На 15 август същата година е сключена декларация на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация против четническата дейност в Добруджа.

Дочо Михайлов (Д. М. Драганов) е политически деец, един от ръководителите на добруджанското националноосвободително движение. Роден е на 29 октомври 1895 г. в с. Бабук, Силистренско. Завършва гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.), по време на Войнишкото въстание (1918 г.) е избран за председател на войнишки революционен комитет. След войната става учител в с. Ходжакьой (днес Нова Попина), Силистренско. Член е на Румънската комунистическа партия, съдейства за възстановяването на Окръжния комитет на Румънската КП в Силистра и става негов секретар. През 1920 г. е изпратен в Одеса, където завършва курс за пропагандисти. След една година се завръща в България и се установява във Варна. Там заедно с Д. Дончев работи за създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). На учредителния и конгрес през 1923 г. е избран за член на ЦК на организацията и за гл. войвода на четите в Южна Добруджа. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923 г.) и ръководи бойна група при щурма на казармите във Варна. След разгрома на въстанието продължава да работи за укрепването на добруджанското революционно движение. През 1924 г. е избран за член на Висшия съвет на ВДРО. През 1925 г. взема активно участие в изграждането на Добруджанската революционна организация (ДРО). Загива на 26 август 1926 г. в сражение с полицията при с. Дживел (днес Никола Козлево), Шуменско.

1925 г. - Умира Филип Симидов (1852 - 1925) - историограф, участник в националноосвободителното движение, журналист, публицист. Роден е на 25 май 1852 г. във Велико Търново. Учи в класното училище в родния си град. Като ученик в Земеделското училище в Букурещ установява контакт с българската революционна емиграция в Румъния. Участва в подготовката на Априлското въстание (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) подпомага руските войски като разузнавач. След Освобождението заема административни длъжности в редица градове, служи като училищен инспектор и други. През 1890 г. открива своя фабрика за производство на червен восък и мастило, която обаче скоро след това фалира. Депутат в Народното събрание. Като журналист участва в редактирането на последния Ботев вестник "Нова България" (1876 - 1877), автор е на стихове и мемоарни съчинения.

1923 г. - Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО застрелва Райко Даскалов, деец на БЗНС. На започналия на 13 ноември процес в Прага Цицонков е оправдан. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.

1923 г. - в  Прага Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО застрелва Райко Даскалов, деец на БЗНС. На започналия на 13 ноември процес в Прага Цицонков е оправдан. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.