/КРОСС/ Oтсичане главата на Светия Предтеча и Кръстител Господен Йоан

Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията - Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия - Христос.

След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте - казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".

Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае - дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!" Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.

Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите". Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.

Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно - в Цариград и оттам - в Комана.

На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май - третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Св. мъченик Анастасий (Спас) Струмишки

Спас (Анастасий) бил роден около 1774 г. в село Радовиш (дн. Радовищ), Струмишка епархия, в Македония. Когато станал 20-годишен, потърсил препитание в Солун - станал помощник на един майстор-оръжейник.

Веднъж при опит за незаконно изнасяне на няколко турски носии Спас, който бил облечен като турчин, влязъл в спор с митническите чиновници. Последните го накарали да направи "салават" (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да докаже, че е мюсюлманин. Това смутило красивия младеж и охраната започнала да го бие. След това с хитрини и обещания за материално благополучие началникът на митницата се опитал да го увещае да приеме исляма. Когато отказал го изпратили при съдията. Той също се опитал да го отклони от православната вяра, но също не успял. Тогава го пребили от бой, оковали го във вериги и го хвърлили в тъмница.

След тридневни увещания и мъчения го изпратили при моллата (мохамедански духовен съдия). И тук се опитали да го подкупят, за да приеме вярата им. Когато се убедили в твърдостта и непреклонността му, започнали жестоко да го измъчват. Младежът устоял на всички мъчения и повтарял: "Християнин съм! Не се отричам от вярата си!" Тогава моллата наредил да го обесят вън от градската стена, до така наречената "Нова порта". На път към лобното си място, изнемощелият от изтезанията Спас (Анастасий) паднал и предал Богу дух на 8 август 1794 г.

Скоро след кончината му преподобният Никодим Агиорит написал житието му, като поставил паметта му на 8 август. Не е известно защо архиепископ Филарет Черниговски в книгата си "Святые южных славян" и в българския православен календар мъченик Анастасий (Спас) Струмишки бил отбелязан на 29 август.