Генерал Леонид Решетников - директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) при администрацията на президента на Руската федерация дискутира в интервю за агенция "КРОСС" отношенията между България и Русия, както и отношенията на Русия с останалия свят. 

Преди няколко дни, по време на пресконференцията след срещата Путин-Ердоган в Санкт Петербург, руският президент Владимир Путин отговори, че не е получил от България "железобетонни юридически гаранции", че София наистина иска да се осъществи проекта "Южен поток". Това ли беше окончателният край на този проект?

- Не, това не е окончателен отказ, а по-скоро призив към България да даде сериозни гаранции за това, че в последния момент  страната ви няма да се откаже, както вече се случи по-рано. Русия принципно е заинтересувана от строителството на Южен поток и в сътрудничеството с България като цяло. За това президентът Путин нееднократно вече е говорил. Сега, както и предишния път, топката е на българската страна.  

В едно интервю, което Вие дадохте в началото на годината казахте, че България не е предала Русия, а по-скоро Русия я е изоставила след разпада на СССР. През 90-те и този и първите години на този век наистина се забеляза едно отдалечаване между народите на двете славянски страни, но в последните години се вижда едно пробуждане в българите, които сякаш започнаха да търсят отново себе си, корените си. За сметка на това обаче Русия сякаш вече е обидена на България. Може ли това да попречи на възстановяването на добрите отношения между двете страни или въпреки всичко славянските корени на двата народа ще окажат влияние?

-  Разбира се, че за никаква обида от страна на Русия към България не може да става и дума, подобно нещо може да се говори само на нивото на уличен разговор. Действително в началото на 90-те Русия излезе от традиционните области на присъствие - от Балканите, Източна Европа. Нека българските приятели не ми се обиждат, но страни като България и тези от бившия Варшавски договор, въобще всички малки страни в света днес, напълно независими не могат да бъдат. Те задължително са длъжни на някого да разчитат. В този смисъл, ходът на историята е ясен: веднъж Русия, по решение на Елцин и неговия антураж, не намери за нужно да подкрепи бившите си съюзници, то мястото й трябваше да се заеме от някой друг. Друг вариант освен САЩ нямаше, доколкото Европейският съюз по своята същност до голяма степен се явява филиал на Съединените щати. Сега ситуацията действително се променя: за последните няколко години сред българите все по-често се наблюдава осъзнаване на това, че ако се загуби националния дух и националната идея може да се загуби и страната, и нацията. Русия, вече при президента Владимир Путин, постепенно и непреклонно се възвръща към своето естествено положение, положението на велика сила.  Затова България вече има право на избор, какъвто нямаше както през 90-те, така и в началото на този век. Знаете ли каква е разликата между САЩ и СССР, а в по-далечно минало и Руската империя? Да, Съветският съюз контролираше Източна Европа, при това се грижеше за страните, които той смяташе за свои съюзници, да бъдат облечени, обути, нахранени, образовани и да се развиват  както в културната, така и в материалната сфера. САЩ са били на мнение и продължават да мислят, че е достатъчно само да контролират, подхранват и объркват върхушката в обществата, а за всички останали просто не се интересуват. Съвременна Русия продължава традицията на грижовно отношение към своите приятели, характерни както за Руската империя, така и за СССР.

Всъщност причината за раздалечаването на България и Русия не е ли в това, че ние сме член на Европейския съюз и НАТО, докато Русия е член на Евразийския съюз?

- Разбира се, че членството на България в НАТО не я сближава с Русия. НАТО – това е агресивен блок, чиято основна цел се явява Русия, затова българският народ е длъжен да разбере, че в случай (да не дава Бог!) на въоръжен конфликт те  ще се окажат във военния лагер на противниците на руския народ. Да, и Европейският съюз въвежда постоянни ограничения за сътрудничество на източно-европейските страни с Русия. Всичко това  довежда до отдалечаването на България от Русия.

Като заговорихме за отношенията НАТО-Русия, не може да не отбележим факта, че се забелязва едно ново разделение на света Изток-Запад. Това началото на нова Студена война ли е е?

- По мое мнение, студената войната така и не свърши. Може да се говори само за степен на нейната интензивност. През 90-те години заради завземането на властта в Русия от прозападни кръгове, тя стигна до най-ниската си точка, но след като руските патриоти продължаваха своето съпротивление, Западът проведе отделни операции в рамките на същата тази Студена война. Сега има значително увеличение на интензивността на действията на САЩ и техните съюзници срещу Русия. Това се дължи на факта, че Русия се възражда като една от водещите държави в света, ето защо вече няма къде да се избяга - на много ще им се наложи да се определят.

Русия прости на Турция за сваления самолет. Защо според вас го стори? И наистина ли го стори? И След срещата между Ердоган и Путин една белоруска медия Sputnik.by направи анализ, че ако ЕС не премахне визите за турските граждани, Ердоган ще се обиди и ще обърне гръб на Брюксел и ще поеме изцяло курс с Москва, дори влизайки в Евразийския съюз. Може ли това наистина да стане факт? И какво е бъдеще виждате в Евразийския съюз?

- Ситуацията с Турция е много сложна, тежка за президента Ердоган лично. Пространството за маневри не е голямо. За Запада, особено на САЩ, не е изгодно прекалено самостоятелна Турция. Американците предпочитат да имат работа със слаби противници, а Ердоган проявява себе си като силна личност , стремяща се към равноправни отношения с ЕС, НАТО и САЩ.

Това, безусловно, показва желанието на американците по някакъв начин да поставят под контрол турския президент, а още по-добре – въобще да го отстранят. От тук идва и заиграването на САЩ с кюрдите, връзките им с участниците на неуспешния пуч, поддръжката на Гюлен. Европа по принцип никога не е имала намерение да приема Турция в ЕС и Ердоган много добре знае това. Затова турският лидер се стреми да получи дивиденти в руска посока. Русия беше готова и сега е готова към развитие на икономическото и въобще на цялостното сътрудничество с Турция. В това направление бяха постигнати добри резултати, но остават значителни разногласия по ред външнополитически проблеми, включващи и проблемите с Близкия Изток, Сирия, отношенията към ислямския радикализъм. Случаят със самолета е провокация, организирана от спецслужбите на САЩ и военните сили, които бяха опозиция на Ердоган. Организаторите разчитаха на въоръжен конфликт на Русия и Турция в резултат от инцидента. Сега този въпрос е напълно изяснен, а Русия и Турция вече се занимават с възстановяване на икономическите отношения, въпреки че редица фундаментални различия остават. По отношение на въпроса за бъдещето членство на Турция в Евразийския съюз. До сега Турция не е повдигала въпрос за каквото и да било нейно включване в Евразийския съюз. А напразно, защото този съюз има голямо бъдеще.

В последно време започна отново да нараства напрежението в Източна Украйна. Заговори се и за Крим. Русия започна да слага на полуострова все повече техника и военни сили. Кремъл подготвя ли се за нападение срещу Крим или просто взема превантивни мерки? Може ли именно Крим да бъде превратната точка, която да отключи най-страшното - нова Световна война?

-  Крим е бил наш и наш и ще бъде. Ако обстоятелствата налагат увеличение на войските на полуострова, те ще бъдат увеличени. Това е наше суверено право. Днешна Украйна, ние разглеждаме само като инструмент на САЩ и Запада срещу Русия. Ако Вашингтон и Брюксел  се решат на открита война срещу Русия, то тя може да започне навсякъде в по света - в Крим, в източната част на Украйна, Сирия или Арктика. Американските бази са в 63 страни по света, а ние имаме само в Сирия, Армения и Южна Осетия. Искам да отбележа, че за хиляди години европейската част на Русия е силно наслоена с тела на желаещи да покорят нашата Родина. Не виждам смисъл Западът да продължава това и за напред.