/КРОСС/Общата сума на продадения дълг за първата половина на 2016 г. възлиза на 609 млн. лева - за сравнение за същия период на 2015 година сумата е била 221 млн. лева - нарастването на необслужваните дългове на физически лица, продадени на колекторски агенции, нараства близо три пъти.

Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за първите шест месеца на годината.
Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на асоциацията.

Големият ръст в обема на продадения дълг е следствие от активността на банките, които от около година се стремят да изчистят лошите дългове. Стрес тестовете допълнително мотивираха действията им и така те пристъпиха активно към продажба, а не само към събиране на лошите си вземания.

По отношение на събиране на вземания данните показват, че възложеният за обработка обем необслужвани вземания на граждани нараства.
Освен това с 11% в сравнение със същия период на миналата година нараства и обемът необслужвани вземания на гражданите, възложени на колекторските агенции.

Ако през януари-юни 2015 г. на колекторски агенции са възложени дългове за събиране на обща стойност от 997 млн. лева, то година по-късно тя вече е 1.111 млрд. лева. Броят възложени случаи за обработка обаче намалява от 1.287 млн. до 1 млн.

Двете тенденции не си противоречат - основната причина за разминаването е нарасналият обем банкови вземания, които традиционно са по-големи по размер. Раздвижването в кредитирането в унисон с по-добрата икономическа ситуация логично доведе до тенденцията домакинствата отново да теглят по-големи по размер кредити. Част от потребителите обаче традиционно не успяват да обслужват заемите си.

Тази година е по-висок и средният размер на задълженията - 1 104 лв. спрямо 775 лв. за същия период на 2015 г. През 2014 и 2015 година задълженията на домакинствата се формират основно от сметки към телекоми и ютилити компании, докато към края на 2015 и 2016 година към тях се прибавят и дългове по изтеглени потребителски кредити.

Банките са възложител на 53% от общия обем необслужвани кредити, подадени за събиране, посочват още от АКАБГ. Следват ги телекомуникационните и ютилити компаниите съответно с 16% и 15% от всички. С намаляваща тежест при възлагането са фирмите за бързи кредити, които предпочитат да продадат лошите си портфейли на много по-ранен етап.

Най-динамична промяна се отчита при застрахователния сектор, който също се готви за стрес тестове тази година. През отчетения период на 2016 г. те са близо 7% от всички подадени за събиране задължения, след като до момента рядко надхвърляха 1%, посочват от АКАБГ.

Според анализа на колекторските компании връща се и профилът на лошия платец от годините на бума в кредитирането: млад мъж със средно образование на възраст до 30 години, натрупал дългове вследствие на изтеглени потребителски и бързи кредити, с които цели да подобри стандарта си на живот. Тези клиенти обикновено имат сезонна работа и не успяват добре да преценят финансовите си възможности.

От колекторските агенции апелираме младите хора да вземат информирани решения за ползването на финансови продукти и добре да преценяват възможностите си. Попадайки веднъж в графата „длъжник" още в млада възраст, затруднението на по-късен етап е неминумемо. Това може да се отрази негативно върху възможностите на тези хора да изтеглят кредити за по-съществени нужди на по-късен етап от живота им, предупреждават от АКАБГ.

На пазара на междуфирмени вземания от асоциацията отчитат ръст в размер на 20%. При обем от близо 74 млн. лева в първото полугодие на 2015 г. за същия период на тази година стойността доближава 89 млн. лева.