/КРОСС/ Влошаващата се среда на сигурност в Турция с почти всекидневните убийствени терористични атаки в резултат на острата конфронтация на правителството с кюрдския елемент в страната и в последно време с „Ислямска държава", както и рисковете, които това поражда за държавата, без съмнение бяха повод за неотдавнашния отчаян опит за военна намеса на 15 юли.

Основна причина за предприетия военен преврат, който някои побързаха да определят като „оперетен", игнорирайки платения за него висок кръвен данък от близо 300 жертви и хиляди арести, бе и си остава острото недоволство на почти половината от населението на страната от непрестанното усилие на президента Реджеп Тайип Ердоган и на неговата Партия на справедливостта и развитието за премахване на светската държава и за пълна ислямизация на турското общество.

Но ако мненията за скритите намерения, лансирани от Ердоган, се разминават, то неоспорим факт е огромното геополитическо значение, което Турция играе за енергийното осигуряване на Запада и особено на Европа.

А тази значимост не се свежда до произвежданите от нея нефт и газ, покриващи едва 8 на сто от търсенето на пазара, и до перспективата за откриване и експлоатация на нови въглеводородни находища, а до ключовата роля на страната като функциониращ регионален и международен транзитен център на енергийните суровини.

Това, за което повечето гръцки политици и управляващи не спират да говорят и горещо желаят - за превръщане на Гърция в енергиен хъб, Турция го е постигнала от години. Достатъчно е човек да хвърли поглед върху картата, за да види огромната плетеница от тръбопроводи за нефт и газ и от енергийни потоци, които пресичат Турция.

По-конкретно през сухопътните и морски проливи на Турция преминават ежедневно по 4 милиона барела петрол, количество, което съставлява 4,2 на сто от световното търсене. Около 2,6 млн. суров петрол и нефтени продукти идват от Русия и Казахстан и се транспортират чрез Черно море и проливите на Босфора до международните пазари.

В същото време 1,4 млн. барела суров петрол се превозват през сухопътните тръбопроводи от Азербайджан и Казахстан, а от неотдавна и от Северен Ирак, която тръба стига до пристанище Джейхан, и оттам тези продукти потеглят към европейски дестинации.

Твърде възможно е тези количества да се увеличат в следващите години, тъй като се очаква по-голямо производство от Казахстан, където през 2017 г. предстои да стартира отново добивът от огромното находище Казхаган, а от Кюрдистан се преценява, че ще се появи допълнително производство от нови находища, чиято експлоатация се очаква през 2017-2018 г.

По този начин пристанище Джейхан се превръща в основен експортен и енергиен морски хъб на Източното Средиземноморие. А то се намира едва на няколко морски мили северно от Кипър.

Освен петрола, Турция има амбицията да се превърне и в основна дестинация за пренос на природен газ, след като се изгради огромният тръбопровод ТАНАП, по който в съчетание със строения в момента ТАП, ще може да се пренасят първоначално ограничени количества газ /10 млрд. куб. м., които при определени условия могат да нараснат до 20 мрд. куб. м. годишно/ до европейските пазари.

Тръбата ТАНАП, която представлява една изключително важна енергийна артерия, дълга 1800 километра, и която има капацитет да пренася 40 млрд. куб. м., утре би могла да се използва за пренос на ирански газ до Европа, ако Турция реши да създаде необходимия транзитен режим.

На този фон все още е висящ проектът за строежа на един също толкова голям тръбопровод „Турски поток", по който руски природен газ ще се транспортира през Турция и Гърция до Европа.

За момента между руската и турската страна е договорено единствено изграждането на първата част от газопровода с капацитет 15,75 млрд. куб. м.

Руският министър на енергетиката смята, че този газопровод ще заработи в началото на 2019 г.

Всичко това ясно показва много важната роля, която Турция вече играе не само като основен регионален, но и потенциален европейски енергиен център заради горивото, което ще се пренася през нейна територия.

От тази гледна точка върховен приоритет за Запада представляват установяването на политическа стабилност и постигането възможно най-скоро на условия за сигурност в Турция. Това особено важи и за Европа, чиято енергийна сигурност зависи до голяма степен от Турция.

От тук насетне остава да се види как Ердоган и неговата правителствена партия ще действат занапред и доколко премерен ще е опитът им за ислямизация в интерес на една политическа и икономическа стабилност в страната.

К. Стамболис, в. "Имерисия", Атина
Източник: "Труд"