/КРОСС/ Поредна оперативна програма предизвика остри критики за неефективност и риск за пропиляване на стотици милиони левове без реален резултат. Учени предупредиха, че дългоочакваните пари от ЕС за развитие на науката са на път да отидат в шепа хора за изграждане на центрове със съмнителна полза. Под предлог, че се правят иновации, парите ще да бъдат насочени към дейности без научна стойност, като производство на носии, кисело мляко, стени за катерене, декори за исторически възстановки. Това са някои от приоритетите, за които ще могат да се харчат 350 млн. лв. по ОП "Наука и образование", пише "Сега".

Повод за критиките дадоха два конкурса, открити от просветното министерство в края на миналата седмица - за изграждане на четири центъра за върхови постижения и осем за компетентност. За тях ще отидат съответно 200 и 150 млн. лв. по програмата. Това ще изразходва основна част от общото налично финансиране за наука - 286 млн. евро с частта на националното съфинансиране.

Според условията за кандидатстване от 4-те центъра за върхови постижения се очаква да развиват висока наука. Под това в научните среди се разбира на първо място фундаментална наука, но тя напълно отсъства от обявените намерения за финансиране на дейности, коментираха учени. В условията за кандидатстване дори изрично се подчертава, че основната цел, която ще се преследва, е подобряване на потенциала за приложни научни дейности. Четирите центъра за върхови постижения ще се развиват в четири приоритетни области - "Мехатроника и чисти технологии" (70 млн. лв.), "Информатика" (30 млн. лв.), "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" (70 млн. лв.) и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" (30 млн. лв.). В резултат от изграждането на центровете се очаква в тях да бъдат привлечени 70 нови учени, да се подобрят условията за работа на 100 вече действащи изследователи, да се разработят 40 съвместни проекта между центровете и бизнеса.

Същите са и приоритетните научни области за изграждането на 8 центъра за компетентности, за които ще отидат 150 млн. лв. И от тези центрове се очаква да подобрят пазарната ориентация на науката и да доведат до нови връзки с бизнеса. Тук се очакват 180 новопривлечени изследователи, 250 изследователи с подобрени условия на работа, 110 съвместни проекта с бизнеса.

Медиапул публикува подробна справка за подприоритетите по стратегията за интелигентна специализация, които показват разминаването между намеренията за развитие на висока наука и дейностите, за които ще се допуска финансиране. Те са включени в условията за кандидатстване, публикувани на сайта на МОН. Най-екзотично в тази връзка звучат подприоритетите на "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии". Тук в списъка попадат например производството на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания). В приоритета "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" пък попадат производство на специализирани храни и напитки (бебешки и детски, "космически" храни), пчелни продукти и кисело мляко, развитието на лечебен туризъм и др.

"Това е съвършено погрешно скроена дреха спрямо състоянието на науката. Ще създадат изкуствени образувания в институтите и университетите, в които да работят 200-тина души, ще функционират някакви юридически лица 5-6 години и толкоз. Нищо не може да се направи по този начин и показателен е резултатът от изграждането на "София тех парк", коментира бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски. Според него по програмата не може да се говори за приоритети. "Това са много широко поставени номенклатурни наименования, които не дават никаква представа за приоритетите. Те са предимно с приложна насоченост", допълни още той.

Сходна е позицията и на проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника на БАН. "По начина, по който е съставена програмата, разликата между центровете за върхови постижения и тези за компетентности е размита. Декларират се големи цели, а не се очакват никакви резултати. Проблемът идва от там, че цялата програма стъпва на 4-те приоритета, залегнали в стратегията за интелигентна специализация. Целите на тази стратегия, писана от икономическото министерство, са да развива технологична икономика, тя е един лобистки документ, който влиза в противоречие с намерението за развитие на висока наука и с научната стратегия", коментира той. Според него показателни за липсата на ефективност от разходването на парите са както част от приоритетните дейности, които ще се финансират, така и малкият дял от учени, до които ще достигнат средствата. "Тези средства ще засегнат не повече от 5% от заетите в науката и няма да постигнат обявената амбициозна цел да стимулират младите учени", допълни Аврамов. "Нямаме големи очаквания за тези процедури. Самата стратегия за специализация е сбъркана, а оттам и програмата. Вече тръгнаха слухове кой ще вземе парите", коментира и физикът Христо Лафчиев, който бе сред активистите на сдружение "Когито".