/КРОСС/Най-големият риск за страната ни е функционирането на институциите ни.

Този извод от докладите на службите, представени днес в парламента, прави депутатът от БСП - лява България Жельо Бойчев. 

По време на обсъждането на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България, говорител на социалистите заяви, че докладът за национална сигурност е всичко друго, но не и това, което се очаква в тази му област. Бойчев обясни, че в доклада има статистика, обичайни ангажименти и дейности, свършени от министерствата, които са подопечни в тази сфера, включително и Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, и определени намерения. По думите му, докладът е изпразнен от съдържание.

„Докладът за национална сигурност е несъстоятелен и напълно изпразнен от съдържание, в частта за финансите и икономиката. Трябва да се върне за доработване, така че съдържанието да отговаря на заглавието преди да се представя пред НС", каза Жельо Бойчев. „За съжаление изводът, който си правя от доклада е, че най-големия риск пред нашата страна е стабилността и функционирането на собствените ни институции", допълни той.
Според него освен всички безсмислици е пълно с противоречащи си заключения и изводи. „По отношение на банковата сигурност, ДНС отчита, че няма съществен риск и заплаха за финансовия сектор, защото банковата система е в „завидно" състояние - „стабилна" и свърхликвидна и с устойчиво нарастващи печалби", коментира още депутатът от левицата. Той уточни, че се отчита и ниско ниво на държавен дълг и благоприятни перспективи пред икономическия растеж в средносрочен план. „Нито дума за растящия външен дълг на страната - държавен и частен. Не се коментира решението на МС и НС за нов дълг в размер на 15 млрд. лв", каза още Бойчев.
По неговите думи в доклада финансовият сектор е отчетен като безрисков. „Това крещящо се разминава с оценката на ЕК вдоклада й за механизма за предупреждение в рамките на Процедурата по макроикономически дисбаланси от 26-2-2016 г.", каза още той и посочи пример, според който ДНС не споменава пропуските в дейността на банковия надзор. „Състоянието на небанковия финансов сектор е в сходно на банковото положение, като при пенсионните фондове имат концентрация на инвестициите в групи свързани лица, т.е. и кредитен риск, а 50% от застрахователния сектор, на практика, са концентрирани в около 13% от всички застрахователи (в 5 от 38)", допълни той. Според него има много висока финансова задлъжнялост на предприятията - 1/3 от тях са застрашени от фалит и на домакинствата. „С други думи финансовият сектор е в повишена степен на риск и е една от основните причини за влошаването на икономическите дисбаланси", обясни народният представител.
„Единственият извод, които мога да направя от това е, че някой се притеснява от случващото се във финансовия сектор и не иска то да бъде предмет на внимание на службите за сигурност", посочи Бойчев. Той подчерта, че е очаквал да види много по сериозен и задълбочен поглед върху социалната сфера. „Повишен е рискът от настъпване на социален срив, който засяга цялото общество и предполага тотален обществен хаос", категоричен е народният представител. Според него причина за това са неуправляемите досега процеси на нарастваща маргинализация.

„Този материал е с обем, надхвърлящ с много самата Стратегия за национална сигурност. Докладът би имал повече достойнства, ако е по-реалистичен и най-вече по-критичен", допълни по темата народният представител от левицата Атанас Зафиров. Според него слабо са засегнати някои жизненоважни въпроси и причините за тях - ръстът на безработицата, намаляване на инвестициите в икономиката, последно място в редица „класации" като напр. доходи на населението, маргинализирането на значителни групи от обществото и други. „Не са достатъчно задълбочени анализите за проблемите в образованието, донякъде в здравеопазването, особено тревожните симптоми на демографската криза", каза още депутатът. По неговите думи докладът подвежда с една обстоятелствена псевдоаналитичност. „В действителност има плъзгане по проблемите на националната сигурност и затрупването ни със законови и подзаконови нормативни документи - особено в раздела за конкретните политики, които според авторите би трябвало да се случват и с това да се изчерпват усилията на правителството. Само, че тези неща не се случват, не се изпълняват, те стоят само на хартия", каза още Атанас Зафиров.