/КРОСС/ Освен всичко останало, визитата на председателя на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц в края на седмицата в Анкара е показателна и поучителна. А специално за нас - сравнима и съпоставима със силно спорното и конфузно посещение на Б.Б. в края на миналата седмица в Истанбул.

Това посещение на нашия премиер ще се запомни с купища лъжи (за благозвучие - полуистини), недомлъвки, ходене по ръба на закона, васално поведение, шикалкавене, замазване с малки и по-големи баданарки и т.н. и т.н..

Което баданосване (разбира се - ако имаш достойнство и принципни позиции по отношение на днешна Турция), просто няма как да се получи.

Ето конкретните фрапантни примери:

Няма да бъде възможно български депутат и лидер на политическа партия да се крие като страхлив плъх в резиденцията на чужд посланик.

Няма да съществува казусът с продължаващото присъствие у нас на същия този посланик (Н.Пр.). След като още през януари външният ни министър остави на Анкара привилегията да прецени дали това оставане в нашата страна на Н.Пр. вече е уместно. Спомняте си, даже това се каза от трибуната на Народното събрание. Именно по повод приютяването/протекцията над въпросния плъх. Който сега се ежи на каракачанска порода.

Няма да има почва друг български депутат да присъства на вътрешнополитически митинг в Истанбул след пуча от 15 юли, на който се гилотинира турската опозиция (не кюрдската) и тотално демокрацията в страната.

Няма да съществува това срамно и позорно петно със задкулисното и незаконно експулсиране/депортиране на Абдуллах Бююк. Като условие, едва ли не - милостиня, да отидеш да се срещнеш, да целуваш ръцете на онези, които в момента не са желани събеседници и партньори. А за съюзници и добронамерени съседи - въобще да не говорим.

Няма да приемеш да ти диктуват време и място за визитата.

Няма да се съгласиш да бъдеш куриер, момче за всичко.

Няма да се гърчиш (или перчиш) пред Началството в Брюксел. И едното, и другото са унизителни и неадекватни.

Няма да си сменяш позицията като изтъркана грамофонната плоча по няколко пъти на ден.

Просто - няма да си Б.Б., а Мартин Шулц, примерно. Въпреки че и той в крайна сметка не успя да потегне пробив с посещението си в Турция. Но поне направи достоен опит.

Защото от гледна точка на подготовка, мотивировка, прозрачност, аргументираност и целенасоченост на визитите в югоизточната ни съседка, разликата между двамата - Мартин Шулц и Б.Б. - е очевидна и действително несравнима. От Земята - до Небето. Там някъде покрай сараите на Голямото началство.


Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)