/КРОСС/ Производството на пшеница в страната през 2016 г. е 5.6 млн. тона. Това по данни на Министерството на земеделието и храните е най-голямата реколта от 1980 г. насам. За сравнение - през миналата година добивът е бил 5 млн. тона. Резултатите от зърнената кампания бяха съобщени от министъра на земеделието и храните Десислава Танева след заседание на Националния консултативния съвет по зърното през седмицата. По-думите на Танева средният добив и качествата на пшеницата също са по-добри, пише "Капитал".

"По отношение на баланса и движението на реколтата от пшеница заедно с преходния остатък от миналогодишна реколта България влиза в тази маркетингова година с наличност от 6 млн. и 60 хил. тона пшеница. Малко по-малко от 2 млн. тона отиват за вътрешно потребление за консумацията на хората, както и за осигуряването на фуража. Останалото количество, което е близо 69% от общия добив, е за търговия и износ", обяснява Танева.

По-добрите резултати в тазгодишната кампания са резултат най-вече от повишаването на ефективността на зърнените стопанства. "Комбинираха се много фактори. От една страна, зърнопроизводителите направиха големи инвестиции в техника и модернизация, въведоха нови технологии и сортове. От друга обаче, влияние имаха и добрите метеорологични условия", обясни пред "Капитал" председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалков.

Средният добив от пшеница за страната е 494 кг спрямо 453 кг/дка година по-рано. Той нараства плавно през последните години (виж таблицата), като пряко отношение към този процес имат субсидиите за модернизация по Програмата за развитие на селските райони, чиито основни получатели за периода 2007 г. - 2014 г. бяха именно зърнопроизводителите.

Въпреки новините за по-добрата реколта настроенията в сектора към момента са по-скоро песимистични, отбелязва редакцията. Цените на зърнените култури на международните борси през последните няколко години са в низходящ тренд заради рекордни световни реколти от пшеница и натрупването на големи преходни запаси. Намалението на средната цена, на която се търгува българското жито, сега е с 15% спрямо същия период на миналата година по данни на МЗХ. Според производителите сривът на стойността е дори по-голям.

"Хлебната пшеница се продава за 240 лв. за тон, докато цените по това време на 2015 г. бяха 310 лв./тон, а в годините преди това дори по-високи. В същото време заради различни манипулации на насажденията през тази година производствените ни разходи се повишиха с около 20%, рентите, които плащаме, също остават високи. По-добрата реколта няма да има никакъв икономически ефект за нас", казва собственикът на зърнено стопанство Костадин Костадинов. По данни на председателя на НАЗ финансовите резултати на зърнопроизводителите след тази кампания ще са близки до нула въпреки получаваните субсидии.