/КРОСС/ На този ден празнуват всички с името: Антим

Житие и страдание на Св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски.

Свети Антим се родил в град Никомидия. Още в младите си години проявявал навици на съвършен мъж и се отличавал с незлобие. Израствайки телесно, той израствал и духовно. Като достигнал пълнолетие, той започнал да се откроява сред всички с добродетелния си живот; и в тези години от човешкия живот, когато обикновено страстите израстват в човека като плевели сред пшеница, Антим бил пример за високо безстрастие. Плътта с греховните си пожелания била умъртвена в него, а духът му бил изпълнен със смирение. Той напълно изкоренил от душата си всякаква завист, гневливост и леност, недавайки и на тялото да се пресища с храна и питие. Напротив, с примера си показвал въздържание във всичко, любов и мир с всички, благоразумие и усърдна грижа за славата Божия. За такъв благочестив и добродетелен живот след непродължително време той бил удостоен със свещенически сан. В този сан свети Антим с цялото си сърце се трудел над богомислената молитва и душеполезните трудове, с думи и дела наставлявайки всички на спасителния път на добродетелта. Когато се преставил архипастирят на Никомидийската църква свети Кирил, на негово място бил възведен свети Антим. Като достоен мъж, избирането му за епископ било засвидетелствано свише: по време на посвещаването му небесна светлина осияла църквата и се чул някакъв Божествен глас свише. Поемайки върху себе си управлението на Никомидийската църква, свети Антим, като изкусен кормчия по време на буря, я запазил невредима като кораб от потъване. Защото, ако и много християни да били хвърляни в морето за Христа, те не потъвали в злочестие: нито ги потопила бурята на идолопоклонството, нито ги погълнала бездната на преизподния ад, но под наставлението и управлението на своя свят архипастир Антим те достигнали тихото и безбурно небесно пристанище. Този добър Христов пастир привел към Бога в мъченически венци почти цялото си словесно стадо. Когато идолопоклонниците подигнали голямо гонение срещу християните по целия Изток, и особено в Никомидия - където тогава живеели злочестивите царе Диоклетиан и Максимиан, - свети Антим наставлявал и укрепявал всички вярващи в подвига на мъченичеството.
„Сега - казвал той - подобава да се покажем като истински християни, сега е време за подвиг, сега този, който е истински воин на Иисуса Христа, да влезе мъжествено в борба. Тук ни предстои да пострадаме не много за много пострадалия за нас Христос; да Го изповядаме тук пред човеците, за да ни изповяда там пред Своя Отец Небесен. Тук да Го прославим пред човеците, за да ни прослави там пред Своите Ангели. И така, да прославим Бога в телата си, предавайки себе си на мъчения; да умрем с временна смърт, за да живеем вечно, да не се убоим от мъчителите убийци. Защото ако те ни убият, ще бъдат виновници за бъдещото ни блаженство: отсечената глава десницата на нашия Подвигоположник ще увенчае с нетленен венец; раздробените членове ще се просветнат като слънце в Неговото царство; нанесените рани ще умножат вечната ни награда; кървавите мъчения ще ни въведат в чертога на Небесния Жених. Да бъдем готови да пролеем и кръвта си, да бъдем зрелище за поругаване и унижение пред очите на ангели и човеци."
Укрепявани с такива и подобни думи на светеца, много от вярващите мъжествено предавали себе си на жестоки мъки за Сладчайшия Иисус, своя Господ. Един от особено пламенните във вярата християни, ревнувайки по Бога, се решил на такава смела постъпка. Когато в Никомидия бил прочетен написаният на пергамент царски указ за умъртвяване на християните, закачен на видно място на стената, той, излизайки пред всички, изповядал Христа, свалил от стената този указ и го скъсал, гръмко изобличавайки езическото злочестие, и с това станал първият мъченик в Никомидия.
След това голяма част от велможите и придворните началстващи лица започнали явно да изповядват Христа, провъзгласявайки се за християни: такива били Доротей, Мардоний, Мигдоний, Петър, Индис и Горгоний, заедно с останалата многочислена дружина; всички те доброволно отдали себе си на мъчения за Христа и много от тях по различни начини били погубени от мъчителите.
По същото това време към най-тягостните скърби на християните се прибавило и следното обстоятелство: неизвестно по каква причина се запалили царските палати и голяма част от тях изгоряла. Злочестивите езичници оклеветили християните, говорейки, че те са запалили царския дворец поради ненавист. Тогава яростта на царя достигнала до краен предел и по-разярен от див звяр той избивал огромно множество християни, осъждайки ги или на посичане с меч, или на изгаряне с огън. Въпреки всичко това вярващите, виждайки мъченическата смърт на своите братя-единоверци и знаейки, че и на тях предстои същото, разпалени от Божествена любов, се предавали на изгаряне в огън от мъчителите като на някакво приятно, прохладно място. А останалите многочислени християни били вързани от мъчителите, качени на лодки и потопени в морската дълбина. В неукротимата си ярост царят заповядвал да потопяват не само живите, но да изкопават от земята и да хвърлят в морето и погребаните тела на светите мъченици, за да не ги почитат християните, които оставали живи. Толкова жестоко било гонението, при което свети Антим бил издирван „като агнец на заколение". Преди да разкъсат пастиря, вълците на паднали неговото стадо; но Божият промисъл и покров го пазели в едно селище, наречено Семана, за да приведе преди това към Бога своите словесни овци, а след това и сам да отиде при Него, запечатвайки с проливането на кръвта си вярата на Никомидийската църква. Тогава в църквата, в деня на Рождество Христово, били изгорени до двадесет хиляди свети мъченици, а останалите от паството на свети Антим били затворени в тъмница. Светецът с честите си писмени послания, които отправял към християните, ги учел и утвърждавал във вярата; така че макар и да не бил с тях тялом, но по Божия воля, бидейки отделен от тях временно, духом присъствал при тях в тъмницата, доставяйки им духовна храна с посланията си. Овците явно, а пастирят тайно се борели с вълците, и светецът се укривал не защото се боял от мъченията, но за да утвърди с учението и молитвата си по-слабите във вярата, да укрепи най-немощните, да направи боязливите мъжествени, докато представи пред Христа всички, след което и сам себе си да предаде на същите мъчения. Един от вярващите, укрепен от свети Антим, на име Зинон, воин по длъжност, изобличил злочестието на цар Максимиан пред всички по следния начин. В Никомидия, близо до цирка, се намирал храм на езическата богиня Церера. Веднъж Максимиан със своите воини и целия народ принасял богата жертва на идола на тази богиня. А Зинон по време на нечестивия празник застанал на едно високо място и със силен глас възкликнал:
- Ти, царю, се заблуждаваш, покланяйки се на бездушен камък и нямо дърво, защото това е бесовска измама, водеща към погибел тези, които й се покланят. Познай истината, Максимиане, и насочи телесните и духовните си очи към небето: вгледай се в него и чрез това пресветло творение разбери какъв е неговият Създател и Творец. Познай това, наблюдавайки творенията; научи се да почиташ Този Бог, Който благоволи не към кръвта на заколваните и изгаряни в задушлив дим безсловесни животни, но към чистите души и чистите сърца на разумните създания.
Като чул това, Максимиан заповядал да хванат Зинон и за такива дръзки думи към царя да го бият с камъни по лицето и устата. Мъчителите избили зъбите му, раздрали лицето му, смазали езика му, изповядващ Христа и накрая, едва жив го извели от града и по заповед на царя отсекли главата му.
В това време свети Антим, от мястото, където се укривал, изпратил дякон със своите писма при намиращия се в тъмница Доротей и другите, затворени заедно с него за Христа, увещавайки ги към търпение, за да бъдат готови с радост да умрат за Жизнодателя Господа. Нечестивците хванали дякона и с писмата на свети Антим го завели при цар Максимиан. Царят прочел тези писма и намерил написаното неприятно за себе си: писмата съдържали сърдечно приветствие от светеца към мъчениците, дълбоко състрадание към тях, пастирско поучение, светителско благословение за мъченически подвиг и укрепяване в унищожаването на идолите. Силно разгневен от всичко това, царят заповядал да изведат всички мъченици от тъмницата и да ги представят на съд пред него.
Тогава царят попитал дякона:
- Кажи ми, откъде си дошъл? Кой ти е дал тези послания, развращаващи народа? И къде се крие този, който те е пратил?
Дяконът отворил устата си, изпълнени с благодат, и заговорил:
- Този, който изпраща тези послания, е пастир. Но тъй като се намира далече от своето стадо, го наставлява с писма и го утвърждава в благочестието; особено когато чуе за нашествието на множество вълци срещу словесното стадо, тогава гръмко известява овците, какво трябва да правят. Възвестява им следните слова на Пастиреначалника: „и не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият". Аз донесох това послание до Христовото стадо, за да им съобщя съдържанието му; но къде се намира изпратилият го, няма да ви кажа, защото би било пълно безумие да стана предател на моя пастир, от когото всички получават голяма полза, и който и без да казвам къде е, скоро ще бъде хванат, защото „...не може се укри град, който стои навръх планина".
Разгневен от тези мъжествени думи, мъчителят осъдил на смърт светия дякон, чието име било Теофан. Най-напред му отрязали езика, изричащ толкова благодатни слова, а после го убили, удряйки го с камъни и пронизвайки го със стрели. След това царят заповядал по най-различни начини за мъчение да умъртвят предадените на съд мъченици: на свети Доротей да отсекат главата, Мардоний да изгорят на огън, Мигдоний да хвърлят жив в яма и да го засипят с пръст, Горгоний, Индис и Петър да потопят в морето, окачвайки воденичен камък на шията им, и всички други да погубят по всякакви начини. Така те, претърпявайки смърт по различни начини, се преставили в Господа. Телата на мъчениците, които били хвърлени в морето, рибарите изтеглили в мрежите си и една девица, на име Домна, ги погребала. Като узнали за това, езичниците я посекли с меч, когато се молела над мощите над светите мъченици. По същото време и Евтимий, който със своята проповед обърнал мнозина към изповядването на Христа и към мъченически подвиг, след различни мъчения, приел мъченическа смърт, бидейки посечен с меч. След всичко това наближило времето да пострада за изповядването на Иисуса Христа и свети Антим.
Когато се укривал в споменатото селище Семана и тайно сеел словото Божие и умножавал вярата в Христа, Максимиан проучил за него и незабавно изпратил двадесет войници да го хванат.
И ето, светецът застанал пред мъчителя с вързани назад ръце, защото, за свидетелство на истината, така трябвало да се яви пред съдилището на нечестивите езичници - вързан като злодей; но той бил свободен в душата си и се обърнал към небето, откъдето очаквал помощ. Мъчителят заповядал да донесат всички оръдия за мъчения, за да го изплаши най-напред с вида им, надявайки се, че светецът, страхувайки се от тях, ще се съгласи да изпълни волята на царя. След това го запитали:
- Ти ли си този Антим, който, заблуждавайки се относно един прост човек, на име Христос, привежда към същото заблуждение и простия народ, като го лъже и подтиква да се противи на царската заповед и укорява, и хули нашите богове?
А свети Антим, надсмивайки се над донесените оръдия за мъчение и над думите на царя, казал:
- Знай, царю, че аз съвсем не бих отговарял на този въпрос, ако не ме съветваше Божественият Апостол, наставляващ ни винаги да бъдем готови с кротост и боязън да отговаряме на всеки, който иска от нас сметка за нашата надежда, защото Бог ни е обещал да ни даде „уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоят всички ваши противници". И аз първо се надсмях над вашите идоли, които вие наричате богове, а сега се смея над голямото ти безумие, с което ти се надяваше да ме отделиш от моя Създател, Който и тебе, неблагодарното създание, е удостоил със Своя образ. Защо си ме довел пред твоя съд и си сложил пред очите ми тези оръдия за мъчения? Не искаш ли да ме изплашиш с тях, та аз, страхувайки се от тях, да се подчиня на твоята безбожна заповед? Но с това ти не си в състояние да изплашиш този, който желае да умре за своя Господ.
Тези думи уязвили сърцето на мъчителя с ярост, и той заповядал да пробият нозете на мъченика с нажежени остри железни колове.
Още по-раздразнен от тези думи, мъчителят заповядал да завържат светеца за едно колело и да го въртят, като обгарят тялото му с огън. Но когато слугите започнали да изпълняват царската заповед, те самите внезапно паднали като мъртви. Колелото спряло и огънят се устремил към тях и ги обгорил, след което те разказали на мъчителя следното:
- Когато започнахме да въртим колелото и да горим завързания за него, около нас се появиха трима светоносни мъже и казаха: „Не бой се, рабе Божий, Антиме!" Когато обърнаха погледа си към нас, огънят под колелото се устреми върху нашите лица и ни изгори.
Като чул това, мъчителят осъдил свети Антим на смърт. Светецът отишъл на смърт, изпълнен с небесна радост.
- Сега - казал той - е времето на моето веселие, сега е изпълнението на моето желание, сега ми се отваря вратата на вечния живот, та като изляза от тялото, да вляза при Господа и да се наситя, когато се яви пред мене славата Му.
Като стигнал до мястото на наказанието, където чрез временната смърт му предстояло да премине в безкрайния живот, светителят поискал да му дадат време за молитва, и след като се помолил, преклонил святата си глава под секирата, с която бил посечен, съгласно заповедта на царя, и така се удостоил с мъченическа смърт за Христа в 3-ия ден на септември. Когато настъпила вечерта, някои от вярващите тайно дошли на мястото на наказанието, взели със себе си многострадалното тяло на свети Антим и го погребали с чест, прославяйки Светата Троица, Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото слава во веки. Амин.