/КРОСС/ Балканите се стягат за нова бежанска вълна, прупреждава вестник "Сега". Очертаващият се провал на преговорите между Анкара и ЕС за премахване на визовия режим за турски граждани накара балканските държави да започнат спешно да взимат мерки за посрещане и спиране на нова мигрантска вълна към Европа. Всички държави по т.нар. балкански маршрут започнаха да засилват граничния контрол, да създават съвместни военно-полицейски екипи и да вдигат огради по границите с държавите по пътя на мигрантите. България има готовност да затвори границата с Турция, ако властите в Анкара решат да пуснат мигрантите към Европа. Това ще стане с изпращане на полиция, военни и жандармерия, които да предотвратят нелегалното влизане през зелена граница. Така евентуален поток от кандидат-бежанци ще се насочи към ГКПП-та, за което отдавна настояват българските власти. Подобен сценарий вече беше разигран в нощта на опита за преврат в Турция на 15 юли т.г.

Изборният кодекс дава първите си дефекти, отблязва същият вестник. Последните промени в Изборния кодекс, приети преди лятната ваканция на Народното събрание след разгорещени дебати и вето на президента Росен Плевнелиев, вече започнаха да създават проблеми. Посланиците на България в няколко държави са се сблъскали с разминаване между нашето и местното законодателство за срока, в който държавата ни трябва да обяви адреса на секциите на тяхна територия. За проблема сигнализира постоянният секретар на МВнР Василий Такев на заседание на парламентарната комисия за българите в чужбина. Такев уточни, че разминаването засяга страни с големи български общности като Германия, Канада, Нова Зеландия. "Германия например изисква държавата, която смята да организира избори на нейна територия, да посочи адресите най-късно 60 дни преди вота. В българското законодателство срокът за ЦИК е 25 дни. Естествено, длъжни сме да се съобразим и затова на посланика ни в Берлин са дадени указания да впише 18 адреса, на които вече е гласувано", обясни Такев.

Всеки втори първокласник от бедно семейство, отбелязва вестник "Монитор". Близо 34 000 от общо 66 611 първокласници искат да бъдат подпомогнати за първия учебен ден с по 250 лв. Това означава, че всяко второ дете е от бедно семейство, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. Близо 34 000 семейства са поискали помощ за хлапетата си до 2 септември От тях разписани за одобрение са 29 524, 4086 са в процес на обработка, а 376 са получили отказ защото не отговарят на критериите. Всеки родител може да подаде документ за финансова помощ до 15 октомври. След последните промени в законодателството границата за достъп за определяна на правото за целева помощ за първокласници бе увеличена от 350 на 400 лева. Първокласниците, за които бе отпусната еднократна помощ за миналата учебна година, бяха 44 721, изплатената сума - 11 157 292 лева.

Над 20 големи в газовия бизнес идват за хъба във Варна, съобщава вестник "24 часа". Над 20 международни инвеститори и газови оператори ще участват в кръглата маса за хъба "Балкан", която ще се проведе на 5 септември във Варна. До края на деня в петък от "Газпром" не бяха потвърдили участие. Организатор е "Булгартрансгаз", водещ на събитието е вицепремиерът Томислав Дончев, очаква се основното изказване да е на премиера Бойко Борисов. В кръглата маса ще участват още министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на КЕВР Иван Иванов и други. Във Варна идват "Бритиш Петролиум", ОМВ, азербайджанската СОКАР, немската РВЕ, операторите на мрежите в съседните държави - "Трансгаз" от Румъния, "Сърбия газ", гръцката ДЕПА, както и един от големите доставчици на втечнен газ - "Шение" от САЩ. Участие са потвърдили и банка "Ротшилд", "Алианц кепитъл партнърс". Във Варна ще бъдат и словаците от "Ийст ринг", както и от Ай Си Джи Би - компанията, чиято ще бъде собственик на газовата връзка на България с Гърция.

Фирми ще дължат по-големи обезщетения при картел, пише "Труд". Фирмите, уличени в картел, ще дължат обезщетение на всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Това предвиждат промени в Закона за защита на конкуренцията, качени за обществено обсъждане. Когато нарушението е извършено от две или повече предприятия, те ще носят солидарна отговорност, като всяко едно от тях ще бъде отговорно спрямо всички увредени лица за целия размер на вредата.