/КРОСС/ Читателите на информационна агенция "КРОСС" смятат, че държавата трябва да отделя повече пари за образование. Това показват резултатите от традиционната седмична анкета, която се провежда в сайта на агенцията. Близо 69% от анкетираните са на мнение, че държавата трябва да инвестира повече в сферата на образованието. Два пъти по-малко са тези, които смятат, че трябва да се отделят повече пари в сферата на здравеопазването. Малко над 8% пък са на мнение, че държавата трябва да отделя повече финансови средства за културата. Най-малко (около 1-2%) от читателите са отговорили, че трябва да дадат повече пари за спорта и туризма.
Резултатите не изненадващи, защото България харчи най-малко пари за образование от страните от Европейския съюз (ЕС) (ако не считаме парите за запалки и ключодържателчета).
В доклад на Европейската комисия (ЕК) от началото на тази година България остава далеч от европейските нива на финансиране на образованието и науката.
Парите, които са необходими, както за прилагане на новия Закон за образование, както и за дългооочакваната реформа на системата, са далеч от приетите от Народното събрание 3,1 милиарда (3.5% от БВП) и не кореспондират с минимално изискуемите 6% от БВП за образование и наука.
Дори и с допълнителните 160 милиона, които бяха гласувани в настоящия бюджет, страната ни значително изостава от страните в ЕС, защото повечето от тези пари отиват само за заплати на работещите в системата.
Същевременно данните на Евростат показват още, че България изостава и в постигането на целите, заложени от ЕС в стратегията за образование "Европа 2020". През 2014 г. 12,9% от населението между 18 и 24 години, които са с най-малко средно образование, са преждевременно напуснали образователната система. Националната цел за образование в България е до 2020 г. е делът на младите хора, които не учат и не са в период на "трейнинг", да спадне до 11%. Средно за Европейския съюз поставената цел е 10% до 2020 г.
Именно намаляване на процента на преждевременно напусналите училище са част от планове на Министерството на образованието и науката (МОН) за следващите 4 години. Но това, че децата ходят на училище обаче не гарантира, че те получават качествено образование. Ако съдим по данните от последното проучване на PISA, близо 40% от учениците в България са функционално неграмотни. За съжаление този процент расте с всяка изминала година, но от МОН явно нехаят по този въпрос.
Проблемите в сферата на образованието се задълбочават все повече и повече всяка година, а това води до проблеми в обществото, които вече се забелязват. Проблемът обаче не приключва само с финансирането. Почти всеки ден слушаме само обещания от страна на МОН, но засега те оставам само празни, защото образованието продължава да няма никакви ясни цели.