/КРОСС/ Сайтът на ООН наскоро публикува разпоредбите, изисквани за избор на следващ генерален секретар, от които става ясно, че традиционно изборният процес се извършва „зад затворени врата от няколко влиятелни страни", посочвайки, че през 2016 г. процесът „за първи път в историята включва публична дискусия с всеки кандидат, състезаващ се за най-висшия пост в световната дипломация". Това е вярно, но само донякъде.

По този въпрос наистина има по-отворен процес за номиниране, отколкото в миналото - трудно би могъл да бъде по-таен, като също така има и публична дискусия.

Тези промени, макар и приветствани, са само повърхностни. Процесът за избор на кандидат, който ще замести Бан Ки Мун, остава с много недостатъци.

Реалният избор ще бъде направен при закрити врата в Съвета за сигурност на ООН. И докато се провеждат редица предварителни гласувания за кандидатите сред 15-те членки на Съвета за сигурност, окончателното решение, както винаги, ще бъде направено от петте постоянни държави в Съвета - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания.

Ще трябва време, за да се променят тези неща - ако изобщо някога се променят. Въпреки това има две ярки несъответствия в изборния процес, които не изискват много усилия, за да бъдат поправени.

Първо, най-очевидната пукнатина в системата на ООН е тази, че за 70 години ООН никога не е назначавала жена за генерален секретар. Като се има предвид това, че хартата на ООН говори за равенство по отношение на човешките права и на основните свободи, фактът, че жена никога не е била назначавана на поста, е просто неприемлив.

Втората несправедливост, която може да бъде решена при избора през 2016 г., е фактът, че групата на Източна Европа сред държавите членки на ООН никога не е имала одобрена номинация за генерален секретар.

През 1997 г. Общото събрание прие Резолюция 51/241, чиято цел е да подсили системата на ООН.

Резолюцията зададе три общи принципа, които да се прилагат при процеса на избор на номинация за поста генерален секретар. Според нея процесът трябва да е по-прозрачен, равенството трябва да бъде част от процеса и постът на генерален секретар трябва да бъде ротиран между петте групи държави членки, на които е разделена ООН.

През 2006 г., когато Бан Ки Мун беше назначен, имаше съгласувано усилие да се назначи жена на поста. Дори Кофи Анан - предишният генерален секретар, предложи неговият наследник да бъде жена.

Въпреки че уважаваният латвийски президент Вяра Вике-Фрейберга беше номинирана от Естония, Литва и Латвия, нейното име не беше избрано да продължи.

Обяснението, което беше дадено тогава, беше, че нито една жена не е номинирана от групата на азиатско-тихоокеанските държави, от която на базата на споразумението за регионална ротация трябваше да бъде избран кандидатът през 2006 г.

Номинацията на президент Вике-Фрейберга беше от държавите в групата на Източна Европа и „не беше избираема" заради правилото за ротация.

По време на изборния процес за следващ генерален секретар през 2016 г. не съществува такъв проблем.

България номинира жена кандидат - Ирина Бокова, която отговаря на изискването за регионална ротация и която има всички качества, които ООН търси в следващ генерален секретар.

Житейският опит на Бокова отразява този на много европейци в групата на Източна Европа в ООН. Тя е правила смели житейски избори. Бокова е изиграла ключова роля в болезнения преход, който Източна Европа направи след падането на Берлинската стена. Тя беше един от политиците с предвидлив поглед и кураж да види бъдещето на България в ЕС и НАТО.

Когато беше избрана да оглави ЮНЕСКО през 2009 г., Бокова стана първият човек от Източна Европа, който застава начело на тази агенция. Нейното преизбиране през 2013 г. демонстрира доверието, което държавите членки й оказват. Днес ЮНЕСКО е една много по-силна агенция, в сравнение с времето, когато Бокова пое поста.

Като генерален директор на ЮНЕСКО Бокова трябваше да се справя с политическото минно поле на Близкия изток и го направи, без да засегне никого. Тя беше твърда, но дипломатична.

В надпреварата за върховния пост в ООН неминуемо ще има политически натиск. Вместо да навреди на Бокова, кампанията я направи по-силна и показа страна от нейния характер, която изненада много хора. Тя демонстрира по равно желязна решителност и достойнство. Бокова със сигурност има качествата, от които ООН се нуждае в момента.

Автор: Илхан Кючюк (български евродепутат) Текстът е публикуван и в сайта ЕurActiv.com