/КРОСС/ Искам президент, който да ни увеличава с 500 000 годишно, казва пред "Стандарт" директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров 

- Г-н Димитров, Съединението ли е най-българският празник?

- Не бих казал, че това е най-българският празник, но го поставям на едно ниво с 3 март, с 24 май, с 22 септември. Бих искал да наблегна върху едно - рядкото обединение, което прави българският политически елит от двете, на практика, български държави в онзи момент. Като едните се отказват от своите вече заети високи обществени позиции - министри, депутати, началници на дирекции. И този отказ е в полза на единението на страната. Това не се е случвало в нашата история. Предполагам, че няма и да се случи.

И днес, когато говоря с македонски политици, те всички до един казват: Да, знаем, че сме от български произход, но никога няма да го кажем, тъй като искаме да си имаме държава. В нея аз мога да стана много по-лесно министър, отколкото, ако се обединим с България. Тогава трябва да се състезавам за висок пост с хора от София, Пловдив, Бургас.

- Бихме ли могли да направим подобни жертви днес?

- Мисля, че можем, ако се отнася до неща с огромна важност за страната. А дали днес някой ще се откаже от топло място в името на национална кауза? Смятам, че да, ала дано не се налага да се правят такива жертви, случаят трябва да бъде от висша държавна важност.

- Какъв е спасителният ход за Тютюневия град в Пловдив?

- Лека-полека държавата трябва да изкупи всички паметници на културата, които са частна собственост, иначе не можем да се оправим. Трудно могат собствениците да бъдат накарани да спазват вече съществуващите закони за опазване на културните паметници. Виждаме какво правят - държат ги с години, без дори да ги пипнат. Така обектите стават свърталища на наркомани, клошари. Естествено, случва се и да бъдат подпалени от тези хора. Понякога и по внушение на стопаните - колко му е да дадеш 200 лева и такъв несретник да ти спретне пожар.

Малко хора знаят, че това е стара българска практика. След Освобождението българските градове имат ориенталски вид - с криви улици, полусрутени сгради. Не някой друг, а кметовете започват да палят цели квартали, за да могат да откупят терените и да прокарат прави улици. С такива действия се прочуват кметовете на Бургас, софийският кмет Димитър Петков, който по-късно става премиер. Затова днес София и Бургас имат прави улици - цената са изгорели сгради, които днеса щяха да са паметници на културата. Няма начин да бъде заставен старец, който притежава красива възрожденска къща, но има 160 лева пенсия, да намери десетки и дори стотици хиляди лева за нейната реконструкция и реставрация по предписаните от НИПК планове. Просто на подобни хора може да се предложи компенсация, както се правеше по време на комунизма - дават ти три апартамента и въпросът се решава.

- Липсва ли списък на сградите, които са паметници на културата, както твърдят някои архитекти?

- Това не е вярно. Списъците с всички паметници на културата се намират в Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като те са ги обявявали в годините. А всеки окръг си има и свой списък, т.е. част от общия списък, касаещ съответния район. В общия списък фигурират 40 000 паметници на културата. Толкова са и паметниците на културата във Франция, която е пет пъти по-голяма от България. От години говорим, че трябва да се направи ревизия и някои обекти да отпаднат, защото някога, когато всичко беше държавно, окръзите са получавали пари според броя на паметниците. И са вписвали какво ли не - включително партизански землянки, плевници, дори кошари за овце. С 40 000 паметника няма как да се справим, но с 15-20 хиляди е по-възможно.

- Ще бъдат ли възстановени тютюневите складове?

- Ако бъдат откупени от държавата или от общината, могат да участват и да спечелят европейски проекти с френски и английски пари преди Брекзит. Но не могат да се възстановят заради фасадите, пловдивчани трябва да намерят нова функция на тези огромни сгради, които вече не могат да бъдат тютюневи складове - молове, арт зали, студиа.

- Каква президентска битка предстои - генералска, дамска?

- Изобщо не ме интересува дали ще бъде генералска, дамска или ще участва и третият пол. Бих преглътнал дори Татяна Дончева, но трябва да знам каква ще бъде външната му политика. Да речем, по отношение на Македония, Сърбия, Русия, на Европейския съюз. Много важен въпрос е какво би направил президентът за българите в чужбина. Колкото и странно да звучи, държавният глава може да реши демографския въпрос на България - не като раждаемост, а по примера на румънци и унгарци, тоест чрез прием на 500 000 души годишно за български граждани от диаспората ни в чужбина. А не само 5-6 хиляди, както досега.

- Не показва ли това, че днес хората са по-различни от тези по време на Съединението?

- Е, ситуацията е различна, днес нямаме фундаментален въпрос, който да решава българската политика. Дори и 2-та милиона уж бежанци. Да си говорим честно - никой не може да мине българската граница, като направят оградата. Ако дадат заповед на граничарите да изстрелват нощно време по един пълнител трасиращи куршуми във въздуха плюс активна пропаганда в западните медии, че в България може да пострадаш, никой няма да припари тук. Бих прибавил и заплахата, че ще ги покръстваме - чакат ги свещеници с кръстове и купелче.

- Добър посредник ли сме между Анкара и Европа?

- Не мисля, че сме посредници. Държава като Турция няма нужда от посредници. А тези, които уж се засегнали от турската визита на Борисов, нека се поставят на мястото на българския премиер. Става въпрос за държава с население 80 млн., търговският ни обмен е 4 млрд. долара годишно в наша полза - изнасяме повече, отколкото внасяме, това малко хора го знаят. С такъв съсед трябва да се разговаря постоянно, всеки месец трябва Борисов да ходи, ако е възможно.

- Има ли Турция шанс да влезе в ЕС в обозримо бъдеще?

- Никога! Турция започна от 1964 г., още преговаря и не е мръднала. Това няма да стане, това е друга цивилизация. В Европа отлично си дават сметка за това и няма да ги допуснат в ЕС. Ако турците позволят на кюрдите да направят автономия, това означава две трети от територията на Турция да се отцепи. Ако турците напуснат Кипър, Сирия и Ирак, ще загубят важни позиции. А всичко това са пречки за влизане в ЕС. Освен това Турция може да бъде поддържана само с репресии - има такива държави, които няма как да бъдат управлявани по демократичен начин. И в Русия е същото - 11 000 км дълга, 5000 км широка - как да се управлява Русия другояче освен по царски?

- Как ще приключи пазарлъкът между Брюксел и Анкара?

- Още много дълго време ще сме свидетели на този пазарлък. Турция ще си го продължава, тъй като това е нейният шанс да изтръгне нещо. Има срещу себе си уплашени европейски лидери, които не могат да вземат отговорни държавнически, мъжки решения. Турция ни рекетирала с 2 млн. бежанци! Дори да са толкова, не са чак толкова страшни - ако бъдат принудени да спазват законите на страните, в които са отишли. А не след една бира да започнат да натискат германките и да ги щипят по дебелите задници.

Европа нарушава собствените си демократични закони и се подлага на жесток рекет от страна на Турция. Това е, защото Европа се управлява недемократично. Да си спомняте да сме избирали хората начело на Европарламента, на Европейската комисия? Нито аз, нито вие сме гласували за Юнкер. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е бивш премиер на Люксембург, който е голям точно колкото Несебърската община - измерил съм го. И човек, който управлява територия колкото Несебърската община, го слагаме да управлява Европа, слагат го въз основа на някакви договорки. Не може така, Европа трябва да се реформира! Европа няма алтернатива - както за България, така и за всяка европейска страна, но не в тоя вид и управлявана по тоя начин.

Иска се мъжка ръка. Неслучайно германците обикалят улиците с плакати: "Меркел в Сибир, Путин - в Берлин!". Това е най-популярният лозунг в момента, и то в Германия, която е яла толкова бой от Русия. Не е виц, а лозунгите на патриотите от ПЕГИДА.