/КРОСС/ Рисковете пред инвеститорите у нас се променят отдавна и това е отразено във всички международни класации.

Това, което виждаме до момента, е, че политическият риск в България стои много по-зле, отколкото, примерно, в Румъния или в Чехия, ако вземем страните, които приличат на България по история.

Това каза пред БНР доц. Красен Станчев - един от учредителите на Института за пазарна икономика. Той ще представи изследване, свързано инвестиционната среда, в което посочва и 15 случая на нарушаване на права на собственост чрез законодателството и с действия на правителството за последните 9 години.

Интересна е категоризацията на случаите. Едните са в банковия сектор, другите - преразпределение на права и пазари чрез манипулиране на пазарите през регулиране, а третият - твърди и меки завземания на бизнес, посочи Станчев. 

По готовност на държавната администрация и политическите структури да обслужват частни интереси страната ни се доближава до страните от бившия Съветски съюз и Русия и е доста далече от страните в ЕС по тези показатели, коментира още  доц. Красен Станчев. Той посочи, че към 2007-2008 г. България е на едно от първите места в нова Европа по натрупани инвестиции, по дял на инвестициите от БВП. След това онова, което е натрупано, продължава да работи, но не идва нищо ново.

Стойността на инвестициите, която е под риск от всички преки и непреки влияния върху правата на собственост, е около 2 млрд. лв., посочи  доц. Станчев.

По думите му, страната ни има относително добра данъчна система и данъчна администрация. Експертът, който прогнозира, че реализирането на проекта за газов хъб в България ще бъде трудно, тъй като за търговия с природен газ се предпролага да е налице достатъчно потребление и изградена инфраструктура.

Когато строите нещо ново, то винаги се оказва по-скъпо от онова, което съществува. А онова, което съществува е, че има няколко регионални конкуренти, ако може така да се каже. В тази обстановка, аз не виждам по какъв начин един нов проект би бил конкурентен в страна, в която има, да речем, 13 пъти по-ниско потребление, отколкото Турция, коментира доц. Красен Станчев.