/КРОСС/Петър Сеферов, изпълнителен директор на пристанище „Варна", в интервю за БНТ

Водещ: Пристанище Варна вече е на 110 години. То е един от основните обекти, които са причина за икономическото развитие на цялата североизточна България. Това е и най-големият порт у нас. Добро утро на изпълнителния директор Петър Сеферов.
Петър Сеферов: Добро утро, на Вас и на Вашите зрители.
Водещ: Честит рожден ден и на Вас. Родени сте днес. Благодаря Ви, че приехте поканата, точно в тази сутрин, когато имате личен празник, да дойдете.
Петър Сеферов: Благодаря.
Водещ: Пристанище „Варна" на 18 май стана на 110 години.
Петър Сеферов: Точно така.
Водещ: Открито лично от българския княз, преди повече от век. Всъщност, знаете ли Вие, как е решено точно тук да бъде най-голямото пристанище на България? Защо тук, на това място?
Петър Сеферов: Всъщност, в момента Терминал „Варна изток" е най-голямото пристанище. Тогава, поради географски причини, Варненският залив е бил защитен. Така или иначе, от векове варненското пристанище е на това място. И след Освобождението е взето решение. Проектирано е дълги години. И 1906 г. е открито, на 18 май, на имения ден на княза, в присъствието на много чужди официални лица, точно на мястото, където се намираме, Варненският вълнолом и първите места, до пето. И вече 110 години то се ползва, развива. Били са много далновидни, явно. И в момента около 80 процента от износа на българското зърно става точно през този терминал. По една случайност, преди 3 дни се навършиха и 42 години от официалното откриване на Терминал „Варна запад". Всъщност, пристанище „Варна" е най-големият български пристанищен оператор в момента, обработвайки около 50 процента въобще от целия внос и износ на всички български пристанища, на морето и на реката. То е един двигател на цялата ни икономика, най-големият работодател в нашата област или поне един от големите. Към 1 600 човека работят към момента в пристанището.
Водещ: А всъщност, имате ли свободни работни места, като казвате 1 600 работят, или...?
Петър Сеферов: Към момента съставът е оптимален, по мое мнение. Ние постоянно работим с учебните заведения. Всяка година вземаме най-добрите от завършващите студенти. Включително и преди няколко седмици взехме четири човека, завършили тази година. Това е един постоянен процес, естествен такъв. Някои се пенсионират, други идват.
Водещ: Да, само че Вие си работите с учебните заведения, за да сте сигурни, че ще получите специалистите, които са Ви необходими?
Петър Сеферов: Да, работим с всички заведения, с всички специалности. При нас има много разнородни специалисти, не само пряко по пристанищата. Има машинни, ел. инженери, техници, монтьори. Въобще, много разнородни специалности. И също, както и другите работодатели, ние също имаме напоследък проблеми с и средни, и инженерни специалисти.
Водещ: Ясно е какво е мястото на пристанището в наши дни. Какви са основните товари, които обработвате?
Петър Сеферов: Основните товари са няколко групи - износът на зърно, контейнери. Основни клиенти са ни Девненските химически заводи. Това са основните групи. Иначе, и двата терминала са проектирани и технологично оборудвани като мултифункционални. Можем да обработваме, на практика, всякакви товари, включително течни, насипни, контейнери, генерални, всякакви. Работим и по проекти, извънгабаритни товари. На практика, всичко.
Водещ: Кое е най-модерното съоръжение, което сте придобили, което дава, така да се каже, принадена стойност на пристанището?
Петър Сеферов: Последните години, за нас всичко е важно, инвестираме в мобилни кранове, тай като са мултифункционални. Стават и за контейнери, и за насипни товари, особено на „Варна запад". Тук не се виждат в момента. Даже тази година, по една случайност точно на 18 май, беше пристигнал и най-новият ни и най-голям кран, един 114-тонен кран. Всъщност, ние с останалата част от ръководството, имаме дългосрочна и стабилна програма за инвестиции и в техника, и в инфраструктура, някъде от порядъка на 10-11 милиона, годишно. Това е един постоянен процес. Имаме и за контейнери, контейнерообработващи машини. Те не са някакви, такива..., кой знае колко интересни, стандартни машини, има ги по цял свят. То, това е и най-доброто, защото по-лесно се поддържат и технически, и по-няма проблеми с някакви уникални такива, машини.
Водещ: Това ли е начинът пристанището да се поддържа конкурентноспособно в Черноморския регион и въобще, къде е неговото място, като погледнете и другите големи пристанища на Черно море, не само в България, разбира се?
Петър Сеферов: Най-големите ни проблеми, всъщност, не са толкова в техниката, а в инфраструктурата, в подходите - пътна и жп, и подходите откъм морето. Един от големите проблеми на пристанище „Варна", за неговото развитие, е, че вече много години няма генерален план, който за нас се явява, както е ПУП за другите строежи. Това е основният ни проблем за инвестиции и в инфраструктура, в закрити складове. Иначе, не е толкова проблемът липсата на пари, колкото ясният начин за финансиране на инвестициите. Всъщност, „Варна изток", като 110-годишно пристанище, вече кейовете са проектирани в други години, за по-малки натоварвания. Започна да има проблеми с кейовите стени. Това е една скъпа поддръжка. Инфраструктурата е много скъпа поддръжка. Това е основният проблем за нашето развитие. Иначе, товарите ни, горе-долу са постоянни. Имаме растеж, но той е плавен, той няма как да бъде някакъв рязък. Аз мисля, че това е добрият начин на развитие на едно голямо предприятие.
Водещ: А този генерален план, кой трябва да го изработи?
Петър Сеферов: В момента се работи по генералния план. Възложители там са Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". Колегите работят по този въпрос. Но много години са изпуснати. Просто, много години вече Варна няма генерален план. В момента е възложен. Доколкото знам, са пред сключване на договор. Но все пак, това е един дълъг процес на изработка, на съгласуване, от порядъка на поне две години.
Водещ: Т. е., годините назад, този четвърт век е пропуснат. Сега се е задвижила процедурата.
Петър Сеферов: Да. С колегите работим доста добре. Те ни помагат доста и в нормалната поддръжка и на двата терминала, и се надявам сега и в развитието на пристанището, чрез генералния му план.
Водещ: Къде сме в т. нар. и много модерен круизен туризъм?
Петър Сеферов: В последните години, по геополитически причини, малко имаме спад на круизните кораби. Имаше един пик само, 2013 г., и той пак обусловен от обстановката в съседните на нас страни. Просто, в последния момент... Пикът се дължи на това, че отказаха посещение тогава в Одеса и пренасочиха кораби в Констанца, Варна и Бургас. Това, с круизните кораби, е един също постоянен процес. Там работим пряко, освен с колегите от Министерството на транспорта и „Пристанищна инфраструктура", с общината, със съседните ни пристанища. Просто, за да има круизни кораби, те трябва да дойдат в нашия, сравнително закрит район, закрито море. Трябва и съседните ни пристанища и градове да са такива, че да има какво да видят. Работим в пряка връзка и със съседите ни. Тази година станахме член на Асоциацията на средиземноморските пристанища „Медкруиз". И все по-добре стоим на картата, според мен. В много тясна връзка работим с общината и с туристическите фирми. Този район, където сме сега, в момента, от миналата година го облагородяваме, ремонтираме. Може би не си личи толкова за хора, които не са виждали пристанището преди отвътре, но тези, които го познават знаят, че промяната е голяма. Предстоят още изненади тук. Все по-богато озеленяване и въобще, превръщането на района в една хубава среда, за да посрещаме и круизите, и другите туристи, пък и гости и граждани на Варна, в една все по-приятна обстановка. Просто, да има за какво да идват туристите тук. Градът ни е с много културни забележителности. Има какво да покажем пред света.
Водещ: Предстоят и други проекти. На финала, да кажем накратко за тях, това е инфраструктурата за пренос на природен газ, от пристанището във Варна до Европа и интермодалният терминал. Тяхното бъдеще, как го виждате, какво е, кога очаквате да стартират тези проекти?
Петър Сеферов: Пристанище „Варна" е само оператор и аз нямам информация къде се планира газовият хъб. Но, ако държавата реши, че ние трябва да сме оператор, аз съм убеден, че в пристанище „Варна" работят най-богатата палитра от високо квалифицирани специалисти, които ще се справят с това. Интермодалният терминал е..., там възложители са „Пристанищна инфраструктура", „Железопътна инфраструктура", Министерството на транспорта. Един голям проект и за Транспортното министерство, пък и за града ни. Според мен, той е много, много важен, като най-най-важно е, дори и като един първи етап, да се направи пътната връзка, над жп линиите, в района на Сухото пристанище, което също е в района на пристанище „Варна", което ще разтовари и трафика с тежките камиони, въобще от града, а също като част от проекта, който предвижда газене в 12, 5 м. Мисля, че така или иначе, ще се драгира входния фар. Спокойно може и източният басейн на „Варна изток", този, който е зад нас, да бъде драгиран, независимо дали това е основното ни място, тук, във „Варна изток", на този, големия кораб, който се вижда. Независимо дали ще се обработва зърно в близките 5-6 години или там ще застават круизни кораби, подходите откъм и водата, и сушата, са най-важните за нас.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Да се надяваме, че пристанище „Варна" ще продължи да се развива и настина тази околност, която виждаме тук, да става все по-красива и тези красиви пространства пък все повече. Защото това е истинският вход на Варна. Това е входът, който може да доведе и скъпите туристи, т.е., тези туристи, които са много платежоспособни и ще харчат с удоволствие парите си в най-големия морски град на България.