/КРОСС/ Европейският съюз трябва да постави началото на обща отбрана след напускането на Великобритания, която досега налагаше вето върху интеграцията в тази област, заяви днес ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини, предаде клуб Z.

Темата ще е на масата на среща на върха на ЕС без Обединеното кралство на 16 септември в словашката столица Братислава, съобщава тя днес в интервю за италианския всекидневник "Република". Лидерите ще обсъждат накъде да върви ЕС след т.нар. Брекзит.

"В основата си Европа се е строила на последователни тематични вълни. Първо - единния пазар. После - валутата, еврото. Междувременно - свободата на движение, с Шенген. Сега е е дошъл моментът да поставим основите на за обща отбрана", казва Могерини.
Тя подчертава че общата отбрана не означава "европейска армия", спекулации за каквато тръгнаха из медиите, след като по-рано тази година Могерини представи стратегията си европейска външна политика и политика за сигурност.

Началото на общата отбрана трябва да бъде поставено в рамките на сегашния договор на ЕС, казва Могерини. Той постановява, че държавите-членки могат да я създадат, ако стигнат до общо съгласие за това. Досега то липсваше, защото Великобритания беше против.

Лондон смята, че отбраната трябва да остане строго национален прерогатив и че европейска отбрана ненужно би дублирала НАТО. Според Могерини обаче други държави-членки "са криели" зад британското вето собствената си неохота за интеграция в областта на отбраната, а сега са изгубили "алибито" си за това.

Като привърженици на обща европейска отбрана най-често се сочат Германия, Франция, Италия, Испания, Полша, макар Франция да е зад провала на опит за създаване на Европейска отбранителна общност през 1954 година. Това обаче става при коренно различна от сегашната обстановка в Европа и в света.

Общата отбрана на ЕС е в програмата на управляващите в Германия християндемократи. Като аргумент те изтъкват, че без нея ЕС няма международната тежест, която съответства на икономическата му мощ и че неевропейски държави като Турция например имат вето над интересите му в НАТО, където решенията се вземат с единодушие.

Като аргумент в защита на общата европейска отбрана привържениците ѝ изтъкват дъгата от кризи, която окръжава Европа - от Северна Африка, през Близкия изток до Русия и Украйна - които поставят преки предизвикателства към сигурността на европейците.

В началото на миналата година председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза в интервю за германския в. "Ди Велт", че в далечна перспектива ЕС трябва да мисли за своя армия. Това обаче би изисквало промяна в съюзния договор. За момента ЕС няма институция овластена да ръководи и контролира такава въоръжена сила. Армиите на държавите-членки са под контрола на техните парламенти.

Като елементи на общата европейска отбрана Могерини посочва използването на сформираните на хартия от 1999 година съвместни "бойни групи" на държавите-членки, създаването на техен общ щаб, интеграцията в областта на отбранителната промишленост по големи проекти и т.нар. "задълбочено структурирано сътрудничество", което Лисабонският договор предвижда.

То означава, че желаещите държави-членки могат да възложат на съюза задачи в областта на отбраната, за чието изпълнение те заедно да допринасят.

Eвропейските бойни групи са 18 подразделения с размера на батальон, като 14 от тях са по 1 500 души, а 4 по 2 500 души. Те събират в случай на нужда и трябва да се готови да разполагане в района на действие от пет до десет дни след решение на Съвета на ЕС. Там те трябва да са готови да действат самостоятелно от един до четири месеца.