/КРОСС/Решението на министъра на образованието и науката Меглена Кунева първокласниците да учат буквите не по азбучен, а „по друг ред", е странно. Казвам го и веднага ще обясня защо. Сега, няколко десетилетия след като съм завършил, си давам сметка, че училището е мястото, където ще те научат накъде отлитат птиците през есента, но няма да ти покажат твоята посока. Ще ти кажат кой е написал „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът!", но няма да ти дадат отговора. Ще ти обяснят какво е числото Пи, но не и кой си ти!

Пак в училище научаваш нещо безценно, но ако не ти е важно, можеш бързо-бързо да забравиш. Тайната на българската азбука! И каква по-добра възможност днес, няколко дена преди началото на учебната година, да я припомним на всички, които по една или друга причина са я забравили. Пък дай Боже да се сети и министър Кунева!

Първата ни азбука, глаголицата, е създадена преди повече от 11 века. В нея буквите са не само букви, а цели думи. И звучат горе-долу така:

„Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!"
Началото „Аз, буки, веди глаголати!" означава „Знай буквите, за да говориш мъдро". А цялата ни азбука е един от най-въздействащите текстове, защото показва, какво трябва да направи човек, ако иска да живее истински. Със себе си, другите и Бог.

Затова с известни познания, много справки и малко късмет си позволявам да предложа моя превод на азбуката на съвременен български език! Ето какво говорят нашите букви на всеки, който има желание да ги чуе:

Знай буквите, за да говориш мъдро. Научи се да живееш здраво на земята, защото наша е тя опора. Изричай думите твърдо и нагоре се стреми. Върви, като избягваш лошото. Покорявай висотите. Ти мъж, ти жена, вие хора. Човече, тръгни с ум и разум. Във вярна посока и с ясно съзнание. Напред. Слава!

Такъв е смисълът на нашата азбука. На това ни учи тя. Това е нейният дух, с който черните „черти и резки" се въздигат и извисяват над бялата хартия. Ето защо я наричали „глаголица" - „знаците, които говорят". Но само от нас зависи дали ще чуем, какво ни говори българската азбука и ще го предадем ли на нашите деца.

Затова изучаването на буквите „по друг ред" е класически пример за чиновническо мислене. А то по традиция винаги създава проблеми там, където те изобщо не съществуват. Защото въпросът изобщо не е как да се преподава азбуката - отпред-назад, в организиран хаос или както дойде - защото е сигурно, че след като първокласниците са се захванали с нея, те рано или късно ще я научат. Истинският въпрос е как да стане така, че учениците да схванат не само буквите, но и духа, който витае над тях. Едва тогава можеш да кажеш, че обучаваш хора, достойни да разберат завета на Светите братя - нашето „Аз, буки, веди"! Ето това означава наистина да знаеш азбуката. Иначе ще научиш буквите, но никога няма да разбереш - дори и министър да станеш - какво в действителност ти казват те.

Всичко това звучи с особена сила в наше време, защото да си ученик вече не е същото. Едно време баща ми нито знаеше кой клас съм, нито в кое училище уча. Днес не можеш да си пуснеш детето просто така на училище. Първо, трябва да му намериш учител по математика. После - по български език и литература. Да е изкарало няколко курса по чужд език и чак тогава да го запишеш... в първи клас.

Преди години бях учител, а сега имам дъщеря, която ще бъде в пети клас, затова имам чувството, че вече на училище с любопитство ходят само учителите, защото имат толкова много нови неща да учат. От началните класове ще разберат как работят новите технологии, а големите ученици ще им разкажат и покажат всичко останало за живота!

„Новият подход" към азбуката за пореден път показва един явен проблем на образованието у нас. Системата не е създадена, за да кара децата да мислят, а за да накара родителите им да се чудят. Да се чудят и да се маят откъде да намерят пари за частни уроци. Защото не е нормално още от първия си учебен ден първокласниците да тръгват на частни уроци. Срамно е учебници, помагала и програми да се сменят толкова често, сякаш Христо Ботев, Пейо Яворов и Йордан Йовков продължават да пишат и до днес, а Питагор и Талес не спират да измислят нови теореми. Сигурен съм, че заради „новия прочит на азбуката" и романът „Под игото" може да бъде променен. И вместо Бойчо Огнянов да пита „Нашето А, Б, Райно, кой го написа?", въпросът да звучи така: „Нашето А, Ф, Райно, кой го написа?"

Само че ние, българите, имаме проблем не само с българската азбука, но и с всички останали. Не познавам семейство, което да не дава пари за частни уроци по чужд език, който тяхното дете така и така учи в училище. Затова наистина няма нищо по-скъпо от безплатното ни образование. Какво е обяснението? Безумие е вече толкова години думата „реформа" да не означава нищо. Кой е виновен за това безобразие? Може би азбуката! Защото точно заради нея в речниците думата „министър" е преди думата „учител"...
Наистина ли всички битки в образованието отдавна са загубени и ние, всички заедно, се въртим в някакъв омагьосан кръг, от който отдавна е изпаднал здравият смисъл? Не ми се вярва! Вярно е, че първокласниците не си избират сами учителите, а ние, възрастните не си назначаваме министрите. Но пък те, за разлика от децата, всеки Божи ден са на изпит. И ще им се наложи да свикват, че непрекъснато трябва да си носят оставката в джоба...

Май се поувлякох малко, защото съвсем забравих министър Кунева. А тя безспорно е жена с много таланти. Завършила е право, защитила е аспирантура и е практикувала като юрист. Работила е като редактор и водещ в БНР. Казват, че има познания в областите „транспорт" и „енергетика". Владее английски, френски и руски език, пише книги и сценарии за филми. И не на последно място - занимава се с политика. Или както е модерно да се казва, „прави политики".

Само че не е ли крайно време Меглена Кунева да реши с какво точно й се занимава и да се захване с него? Ама само с него! И да тръгне, както ни учи глаголицата, „с ум и разум. Във вярна посока и с ясно съзнание". Така ще познае Истината и Тя ще я направи свободна. Свободна от поста й на министър на образованието и науката.

Източник: в.Труд