/КРОСС/ Совалките на Борисов между Анкара и Берлин са естествена политическа активност, казва Ангел Найденов, зам.-председателят на ПГ на БСП и министър на отбраната в правителството на Пламен Орешарски, в интервю за в. "Сега"

- Г-н Найденов, в началото на есенния парламентарен сезон БСП обяви, че внася няколко нови законопроекта в защита на публичната собственост, на работещите и на социалните им права. Но сте опозиция и те едва ли ще бъдат приети. За кой от тях ще се борите най-усърдно?

- След като бе избрано, новото ръководство на БСП и парламентарната група заявихме два основни акцента в политическите инициативи на партията. Единият беше опозиционност, а другият - алтернативност. Смятам, че до този момент достатъчно уплътняваме и двата акцента с конкретни действия и предложения. Приоритетните области са икономика и социална политика, като част от присъщите на БСП ценности и ангажименти. Също и инициативи във връзка с обсъждането и приемането на бюджета за 2017 г. Основните акценти там са образование, здравеопазване, производство, общини, както и доходите на българските граждани. Третият ни основен приоритет в момента е националната сигурност. На последно място идват въпросите, свързани с президентските избори, под чийто знак ще мине целият политически сезон. В рамките на посочените приоритети идват и инструментите - законопроектите, за които ме питате. Те ще са съдържанието на парламентарната ни дейност. Ще се борим за всеки, макар да не храним илюзии, че предложенията ни ще бъдат приети. За съжаление, гласуването на опозиционен законопроект е била рядка практика във всички НС. Държим много например на Закона за публичните предприятия, засягащ предприятията с преобладаващо държавно и общинско участие. Виждате, че в последните дни темата става много актуална с терена в центъра на София. Очевидно е, че по този въпрос има много какво да се направи.

- В един от законопроектите предлагате търговските вериги да се задължат да изкупуват определено количество българска продукция по региони. Не ви ли притеснява обвинението за държавна свръхнамеса в пазарни отношения?

- Това е практика в много други страни. Защо в Румъния да има такива изисквания, а в България да няма? Българските производители трябва да бъдат защитени под някаква форма, те трябва да имат улеснен достъп до големите търговски вериги, за които става дума в нашия законопроект. Трябва да се намали броят на посредниците по веригата от производител до краен потребител, да се отстрани масата прекупвачи, които оскъпяват продукцията. Това са само част от нашите предложения.

- Защо БСП не успява да управлява добре темата за мигрантския натиск? Погранични градове излизат на протести, райони на София - също. В страната се говори, че потокът се движи и с помощта на държавни структури, но като че ли партията ви не успява да се възползва от тази "топка".

- БСП направи две предложения в тази насока. Още в първия ден от работата на НС поискахме премиерът да дойде и да бъде изслушан. В същото време призовахме и да се свика КСНС към държавния глава. За съжаление и двете ни предложения бяха отклонени с несъществени и в много голяма степен с неуместни аргументи, доколкото такива изобщо прозвучаха. КСНС по темата за бежанците и за изработването на политика за тях имаше през 2015 г. В момента има редица нови обстоятелства, които трябваше да бъдат отчетени и оценени на едно ново заседание. Второ, макар и консултативен, КСНС трябва да бъде средището, на което да се опитаме да сближим позициите на отделните партии и институции за изработването на национална позиция. Такава позиция е крайно необходима в този тревожен момент. Що се отнася до изслушването на Борисов, ние няма да се задоволим само с това. Освен като тема в парламентарния контрол и чрез въпроси към премиера и външния министър, ще се опитаме да предизвикаме дебат в НС. Това е другият начин, по който може да се консолидира национална позиция. В резултат от този дебат можем да очакваме да се вземат решения, които министър-председателят да представи на предстоящите европейски форуми.

- Според вас какви трябва да са решенията?

- Въпросът не опира само до отношението ни към бежанците. Става дума да изразим позиция и по намеренията за промени в Дъблинския регламент. Трябва да се търси отговор на въпроса: "Сигурна страна ли е Турция?" и какви са аргументите за евентуално "да" или "не". Знаете, че от този отговор зависят много неща, включително приемът или съответно - отказът за прием на бежанци, които имат право да получат такъв статут. Пред България стоят две основни предизвикателства. Едното е и ще продължава да бъде бежанският поток и рискът от неконтролируемо нахлуване на големи човешки маси на наша територия. Второто е участието на България във формирането на обща европейска политика. За съжаление, до този момент по-скоро виждаме неспособност на ЕС да изработи такава. Висшеградската четворка търси едни решения, държавите от южния фланг действат по друг начин. Въпросът е къде стои България и по какъв начин тя представя рисковете и съответно - своите идеи за справянето с тях. На мен ми се струва, че България трябва да стои твърдо за изработване на общи механизми, на единна политика. Само в консолидация на ЕС можем търсим адекватен отговор на предизвикателствата, които идват от страна на Турция. Трябва да призная, че в този момент със своята активност премиерът Борисов и правителството демонстрираха едно естествено поведение. Няма нищо по-естествено от това да се проявява активност и да се търсят срещи - и в Анкара, и в Берлин, и в Брюксел. Проблемът настъпи тогава, когато министър-председателят създаде впечатление, че застава на страната на Турция в спора "Бежанци или визи".

- Сигурна държава ли е Турция според БСП?

- Задавате ми въпрос, който трябва да е предмет на сериозен дебат в НС. Ако кажем, че не е, това означава България да е страната, в която бежанците с право на статут да бъдат обратно експулсирани от държавите в ЕС. Ако кажем, че е сигурна, трябва да имаме своите аргументи. Да дадем оценка на събитията в Турция след опита за преврат. Действията на президента Ердоган впрочем дадоха основание на много наблюдатели да ги определят като контрапреврат.

- Не е ли удар по самочувствието на БСП фактът, че разкъсваният от противоречия и разкрачен между опозиционност и власт Реформаторски блок най-накрая успя да излъчи обща президентска двойка, а левицата не успя?

- Не, защо да е удар?

- Защото говори лошо за способността на най-голяма лява партия да води преговори, да убеждава, да обединява и постига компромиси.

- Не виждам особено основание за притеснение в БСП или в левицата като цяло. РБ наистина излъчи общ кандидат, но това не променя неговото шизофренно раздвоение между властовите позиции и опозиционното говорене. Това е един от парадоксите на българската политическа действителност. Освен това тяхната кандидатпрезидентска двойка по никакъв начин не може да бъде заплаха за кандидата на БСП. Думите на Радан Кънев, че техният кандидат ще отиде на балотаж, бяха несериозни и продължават да са несериозни след всички противоречия, на които станахме свидетели в техния лагер. От него дойдоха достатъчно разнопосочни сигнали, които показаха истинската стойност на това "обединение".

- Вляво също вече се забелязват доста лични нападки и удари под пояса. Като бивш министър на отбраната какво мислите за язвителните коментари на ген. Михо Михов от АБВ спрямо ген. Румен Радев?

- Няма да си позволя нито да оценявам, нито да квалифицирам тези думи. Дълбоко уважавам и ген. Михо Михов, и ген. Радев. Само ще припомня, че като министър, аз бях човекът, който предложи ген. Радев за командващ на ВВС. Познавайки качествата му, бих казал, че ген. Радев е всичко това, което сегашният президент Росен Плевнелиев не е. Ако бъде избран, той наистина би бил Президентът.