/КРОСС/ След като изкара близо половин година в будна кома (състояние известно с това, че пациентът не може да бъде отписан от живите, но пък не дава никакви признаци на разумен живот) в последната седмица изведнъж Реформаторския блок се опита да се навдигне като зомби от гроба. Уви, всеки специалист по зомби-митологията ще ви каже, че това е процес, който е свързан с издаването на много неприятни шумове, гъргорения и налудничав апетит за човешки мозъци. Това последното го разбирайте метафорично. Просто всяка новина за РБ напоследък така уврежда мозъкът на случаен зрител, че един ден ще можем да говорим за истинска пандемия от унищожени мозъчни клетки.

И така - новината с която зомби-реформаторите влязоха в медиите е, че номинират Трайчо Трайков за президент, а ген. Съби Събев за вице. Дори споменаването на двете имена звучи като виц. Из социалните мрежи веднага се понесе култовият анекдот, че Трайчо Трайков и Съби Събев започват яваш-яваш своята кампания с посещение в Баден-Баден на концерт на Дюран Дюран и то придружени от Прошко Прошков.

И понеже всеки, който е гледал сериал за зомбита знае, че тези създания ходят едвам-едвам (охх, заразата е неудържима), то беше предварително ясно, че Реформаторския блок не може да не се разцепи по линия на своята шизофрения. Лидерът на СДС Божидар Лукарски шумно оспори кандидатурата на Трайков. В неговите очи кандидат-президента бил "скрит опозиционер" и това го правело негоден. После по стара седесарска традиция излезе главния секретар на синята партия, за да обвини журналистите, че не са схванали докрай духовитата ирония на министъра на икономиката, неговия философски хумор и тънки политически екстраполации. С две думи - от СДС отмениха възраженията на своя лидер и обявиха, че Трайков е приемлив и за тях. От ДСБ нищо не се чу, защото цялата партия за пореден път май е останала без хапчета. Но пък имаме едно изявление на Радан Кънев отпреди няколко седмици, че партията му одобрява Трайков. Това, разбира се, е нож с две остриета, нещо като бомба "анти-зомби", защото кандидатите на ДСБ напоследък изпадят рязко от влака. Нека да припомним, че преди няколко месеца Радан Кънев излезе от едно заседание на своята партия и обяви, че номинира Росен Плевнелиев за нов мандат. Фактът, че не е говорил предварително с него, както и, че на предишните избори настоящият държавен глава бе канидидат на друга партия, очевидно съвсем не бе важен за него. Още същия ден Плевнелиев изригна като човек видял труп да се подава от гроб. Видя в тази атака съвместно ръката на Първанов и на Костов, точно както правят много уплашените хора. А няколко дни по-късно обяви, че се оттегля от изборите и няма да участва в тях. Трудно е днес да се прецени на какво се дължеше тази конспирация. Според някои тълкувания Радан се опитваше да разчисти терена за своята кандидатура, но тъжните месеци след това му дадоха знак, че е обречен да се движи в подземията на политическия живот с рейтинг, хилав като анорексична манекенка, която залита от глад на ревю. Тогава Радан си хвана кемпера (буквално) и се запиля из Европа, а реформаторите останаха да се чудят какво да правят. И точно така на хоризонта се появи спасителния пояс - Трайчо Трайков.

Не знам дали в горното изречение иронията се усеща в достатъчна степен. Може би звучи по-добре така - напъна се Реформаторския блок и роди...Трайчо. Това е симптом за разяждаща болест. В най-висшите си политически пориви реформаторите не могат да измислят нищо друго освен да номинират бивш министър на Бойко Борисов. Може би паметливите помнят и как бе изритан Трайков от кабинета. Това се случи след един воаяж в Катар, където се провали бизнес-форум, рекламиран като нещо грандиозно от икономическото ведомство на настоящия реформатор. След това пък се чуха клюки, че Трайков е предпочел да изкара времето си в Катар на плажа, изобщо излизането му от правителството беше всичко друго, но не и достойно. И вероятно заради това единственото място, където можеше да намери място след такава издънка беше моргата за политически биографии - Реформаторския блок.

Номинацията на Трайков обаче по същество е отказ от участие в изборите. Независимо от протестърските къчове (знайно е, че сектата пак ще гласува по команда), Трайков може да разчита на вот между 1 и 3 процента. Точно заради това номинацията му е не е израз на стратегия, а начин Реформаторския блок за пореден път да превие гръбнак пред ГЕРБ и да се опита по максимално нежен и отдаден начин да масажира мускулите на премиера. Политическата харизма на Трайков трябва да бъде търсена с мощен микроскоп, а се басирам, че дори и най-закаления фен на РБ, такъв, който носи тениски с Радан, трудно ще си спомни Трайчо да е отстоявал някаква кауза, която да е в полза на хората. На мен ми е ясно, че всеки уважаващ себе си реформатор трябва да презира народа, иначе няма да го пуснат на партийните партита, но никога не съм очаквал, че ще го демонстрират чрез кандидата си за президент. Това е лоботомия, а не някаква идеология.

Всъщност, може би, в Трайков е закодиран друг подход. Реформаторите отчаяно искат да не влизат с лошо в полезрението на Борисов и заради това посочват максимално безобиден кандидат, който вече се е въртял в орбитата на ГЕРБ. Защото тази имитация на политика цели да си оставят спасителна вратичка. Наблюдавалите процесите знаят, че от доста време цяла прослойка от реформатори направиха път към кабинета на Борисов, за да се опитат да го смилят за обща кандидатура, но срещнаха ледено мълчание по тази тема. Дори в деня на номинацията на Трайков стана ясно е имало последен опит за флирт с ГЕРБ и лидерското тяло на РБ е ходило на крака при Борисов. Безуспешно. В такава ситуация лидерите на реформаторските зомбита са си харесали Трайков, защото той е като оферта за подкрепа на втори тур. Когато илюзиите на психодясното се стопят подобно на електората им, тогава те ще се надпреварват гръмогласно да подкрепят кандидата на ГЕРБ. Не напразно и от двете страни пуснаха лафа, че било нормално партиите от ЕНП взаимно да си чешат гърба на изборите. Само, че когато Цветан Цветанов казва това фразата е израз на леко презрение, а когато го изрича Найден Зеленогорсски всички знаят, че това молба за милост. Истината е, че президентските избори съвсем не се превърнаха в поле за реабилитация на "автентичното" дясно. То затъна до ушите в исторически компромиси, наведени гръбнаци и парламентарна тишина. Реформаторите са раздвоени като човек с повече от една личност в главата и това допълнително придава сюрреалистичност на действията им в Народното събрание. Вероятно стара костовистка мъдрост гласи, че когато не знаеш какво да правиш, когато си се издънил отвсякъде и хората минават на другия тротоар като те видят, тогава имаш само един изход - да залагаш на ослюнчения антикомунизъм и да твърдиш, че Путин дебне България и само чака ситуацията да се нареди така, че да накара стипендиантите на "Америка за България" да работят.

Така че всички знаем каква кампания да очакваме от РБ. Те ще се опитат да представят президентските избори като някакъв върховен геополитически сблъсък, защото само така могат да се напънат максимално и току-виж родили грандиозен резултат от 4 на сто. Интересно е обаче как ще представят Трайчо Трайков като гарант за евроатлантизма. Човекът досега в този живот е бил единствено гарант на мощните печалби на ЕРП-ата. Дори да почнат да го тренират от днес да заема героични пози, Трайков излъчва такава мощна скука, а патетиката на статиите в негова възхвала е така мухлясала, че като едното нищо цяла България ще се събуди един ден и ще повярва, че зомбитата са се вдигнали и атакуват България. Още отсега се опитвам да си представя как след цялата евроатлантическа супа, която ще изсипят, най-накрая ще ще коленичат на колене пред голямата дясна партия.
Май те, реформаторите, заради това са любимото гадже на ГЕРБ.

Автор: Александър Симов