/КРОСС/ Две години след като украински фашисти, при негласното съучастие на властите изгориха живи почти 50 души в Дома на профсъюзите в Одеса, подобно престъпление бе на път да се случи и в столицата Киев.

Това впрочем е логично, защото когато фашистите веднъж усетят мириса на изгоряло човешко месо, те изглежда се опияняват от него. За това поне свидетелства историческият опит, натрупан от нацистите и украинските им помагачи сред белоруските партизански села по времето на Втората световна война.

На 4 септември т. г. няколко десетки мъже организирано обкръжиха студията на телевизионния канал «Интер» в Киев, струпаха десетки автомобилни гуми пред централния вход, подпалиха ги, след това нахлуха в сградата, подпалиха с коктейли «Молотов» студиото на предаването «Подробности», а намиращите с в сградата журналисти и сътрудници на телевизията, около 70 души, бяха принудени да се спасяват от пламъците на покрива.

Сериозно пострада само журналистката Елена Зорина, която паднала по време на бягството си и в резултат си нарани сериозно гръбнака. Девойката имаше все пак повече късмет от онези жени, които бяха погълнати от пламъците в Одеса. До по-страшни последствия не се стигна, защото за разлика от трагедията отпреди две години нападателите допуснаха пожарната да си свърши работата, а изглежда целта им е била по-скоро да сплашат, отколкото да убиват журналистите. Впрочем така говореха и за Одеса, но грешка станала, казват, поувлекли се момчетата и момичетата…

В Украйна вече има отработена система за използването на различни фашистки, националистически и откровено бандитски групи в разчистването на сметки между олигарси, политически конкуренти и изобщо, за да прибереш собствеността, на която си хвърлил око. Та и този път, предполагат украински и руски журналисти, някой е платил на поредната фашистваща шайка да извърши нападението, а целта уж била баналното завладяване на собствеността върху телевизията.

Работата е там, че телевизия «Интер» се води опозиционна, макар че, както показа в своя канал в «Ютуб» журналистът Анатолий Шарий, това е доста условно. В същото време обаче нейни съсобственици са известният олигарх Дмитрий Фирташ и лидерът на партията «Опозиционен блок» Сергей Левочкин. И двамата са недолюбвани от сегашната власт, но по причини на чисто вътрешната котерийна борба на украинската върхушка за разпределяне на намаляващите «порции» в държавата.

Обвиненията към «Интер», че е «слуга на Москва» и проводник на руската пропаганда, са чиста проба измислица, достатъчно е да погледнете записите на няколко емисии на предаването «Подробности», чието студио бе целенасочено изгорено.

Първите подозрения кой може да е поръчителят на атаката, паднаха върху вътрешния министър Арсен Аваков, за когото отдавна се говори, че има собствени отряди от щурмоваци-фашизоиди. Още повече, че на 31 август Аваков поиска от Службата за безопасност на Украйна (СБУ) да разследва «антиукраинската дейност» на «Интер». Чрез страницата си във фейсбук Аваков поиска СБУ да изгони от страната «идеолога на информационната политика» на канала Игор Шувалов, а също така да разследва единия от собствениците Левочкин и неговите «отгледани с руски пари храненици» . Аваков затвърди тези предположения, като коментира нагло след инцидента, че извършителите не могат да бъдат установени, защото камерите за наблюдения из сградата били залети с вода от пожарникарите. Неговият съветник Антон Герашченко пък направо заяви, че в случая не било изключено журналистите сами да са се подпалили, точно както се бяха подпалили сами жертвите от масовото убийство в Одеса през май 2014 година.

Никой обаче не вярва сериозно в антируската насоченост на атаката срещу «Интер», извършена от «патриотично» настроени граждани. Тази версия бе отхвърлена дори от лидера на «Баткившчина» Юлия Тимошенко, която заяви: «Вие да не мислите, че може да построите антитеза, че това е борба с Кремъл? Не, скъпи приятели, това е унижение и унищожение на Украйна». Тимошенко съобщи също, че 15 минути преди нападението някой е отзовал полицията от района на телевизията, което пак насочва подозренията към министъра на вътрешните работи.

Но дали той е основният поръчител?

Подозира се също, че причина за атаката е последният социологически резултат на «Опозиционния блок» (съставен предимно от хора от бившата Партия на регионите на Виктор Янукович), който по данни от август е вече втора политическа сила с около 17% подкрепа, зад «Баткившчина» на Юлия Тимошенко с 20% подкрепа. В същото време, отбелязват наблюдатели, едноименната партия на президента Петро Порошенко има само 8% одобрение, а нейният партньор в управляващата коалиция «Народният фронт» е със символичния 1 процент от гласовете на украинците. Спорно е обаче до каква степен атаката срещу «Интер» може да подобри електоралното положение на управляващите.

По-вероятно е все пак да става дума за епизод във войната между отделните представители на подкрепяния от Запада клептомански режим в Украйна, която се води за завладяване на различни бизнесструктури.

 Най-любопитното е до каква степен голяма част от т. нар. общественост в Украйна вече се отнасят с безразличие към подобни варварски и напълно ненормални за света акции. Ако това се беше случило преди т. нар. Революция на достойнството, както официално наричат Майдана и преврата от 2014 година, то площадите вече щяха да бъдат пълни с «будната съвест на нацията», чужди дипломати щяха да се включат в критиките към властта, щяхме да видим много неща, които вече са до болка втръснали.

 А сега… едно голямо нищо. С малки изключения никой не прави акции, митинги, шествия, протести в защита на свободата на словото. Вместо това на 5 и 6 септември журналистите от «Интер» бяха отново подложени на тормоз от страна на агресивната тълпа, която им пречеше да влизат или да напускат сградата на телевизията. Нямаше чужди дипломати, нямаше неправителствени организации с грантово захранване, нямаше млади одухотворени лица, които да каканижат фрази, все едно взети от стандартен за Източна Европа «цитатник на младия политически активист». Нищо.

Все едно с «Революцията на достойнството» се е изчерпало и цялото достойнство на «прогресивната проевропейска общественост» в Киев.

Случката с «Интер» още веднъж показва двойствеността на т. нар. гражданско общество — на думи всички за са свобода на словото, но когато инцидентът се случи, се действа по целесъобразност, която обикновено се определя от този, който поръчва и плаща музиката. В случая западните държави нямат интерес да бъде спретнат протест срещу украинската власт, още повече, ако се потвърди версията, че министърът на вътрешните работи е замесен в инцидента. Това би означавало да бъде изваден на показ пред света истинският гнусен образ на клептоманската власт в Киев, чийто представители са готови да използват както откровени фашисти, така и чиста проба бандити, за да си разчистват сметките.

 В негативна светлина биха се оказали и западните куратори на киевския режим, които пък не просто не се гнусят, а направо акушираха при израждането на тази клептоманска фашизирана върхушка, тъй като смятаха тя да играе ролята на острие срещу Русия. Затова и «гражданското общество» си наляга парцалите и чака сигнал, за да се активира при поредната целесъобразност.

Обаче и самите медии в Украйна със своето поведение се докараха до такова положение, че съчувствието към тях да намалява правопропорционално на броя на дните, изминали след последния Майдан. Системното насаждане на антируски тезиси в страна, където две трети от населението говори в бита на руски, откровените лъжи за ситуацията в страната, натрапването на военна психоза, участието в разчистването на сметки между различните олигарси — всичко това създава висока степен на недоверие към медиите от страна на народа. И съответно съдбата им започва все по-малко да вълнува хората, защото те схващат медиите като част от статуквото, което им е опротивяло.

 Слепотата на Запада към случая с «Интер» може логично да бъде обяснена. Тя се вписва в цялостното поведение към Русия. Афоримзът «Врагът на моя враг е мой приятел» обаче няма да бъде точен в случая. Украинската власт не е приятел на западните ментори. Тя е оръдие за постигане на геополитически цели, което обаче все по-често дискредитира колективния Запад.

Разкритията за тайните затвори на СБУ, поредицата от самоубийства и убийства на общественици, политици, журналисти, очевадното вече нежелание да се изпълняват Минските споразумения, перманентната корупция, провалите в икономиката, липсата на контрол върху доброволческите батальони, влошаването на криминогенната обстановка, всичко това все по-трудно може да бъде приписвано на козните на Москва. Разбира се, за нуждите на пропагандата тази линия ще продължи да се използва, но ефективността й става все по-малка.

Разклащането на ситуацията в Украйна, което впрочем не е спирало вече 2,5 години, кой знае защо се разглежда от западните медии и политици преди всичко като заплаха за Русия, защото смятат, че експортът на нестабилност би бил в тази посока. Най-много се опасявали на Запад от вълна от икономически емигранти. Това изобщо не е вярно. Една от най-големите опасности, редовно подценявани, е фашизацията на т. нар. доброволчески батальони, а също неколкото въоръжени формирования от кримски татари, разположени на материка в Херсонска област. Събитията от последната година, включително атентатът с унищожаването на електропреносната мрежа към Крим, заявките за извършване на диверсии от страна кримски татари, парадирането с това, че в тези батальони — «Аскеир», «Крим» и «Номан Челебиджихан» — има радикални ислямисти, би трябвало да запали лампичката в главите на европейците. За американците е ясно, че не им пука.

Случаят с Ахмед Чатаев, за чиято терористична дейност европейците си затваряха очите, защото тя е била насочена срещу Русия, е особено показателен и може да служи като модел как могат да се развият нещата. Чатаев бе обявяван за борец с «режима в Русия» и многократно пускан на свобода от съдилища в Грузия, Украйна, Швеция и България, докато накрая не взриви летище «Ататюрк» в Истанбул. Сега така посрещат из Европа т. нар. представители на кримско-татарския народ Рефат Чубаров и Мустафа Джамильов, които имат влияние върху въпросните батальони с ислямисти в Украйна. Американският журналист и документалист Марцин Момон в сайта The Intercept разказа още в началото на миналата година, че ислямисти, обучени в тези кримско-татарски батальони, могат без проблеми да получат визи за Полша и вече веднъж попаднали на територията на Европейския съюз, да правят каквото си искат. Украйна всъщност се оказва огромна пробойна в сигурността на Евросъюза, не че ислямисти не влизат с потока на т. нар. бежанци и по други пътища. Освен това тези хора лесно могат да получат легенда, че са жертви на «руските окупатори» в Крим и така да получат по-лесно убежище, документи, достъп до медийно внимание, което пък да послужи за замаскиране на истинската им дейност.

Не бива все пак да смятаме, че хората, които се занимават професионално в Европа със сигурността, са кръгли глупаци и не виждат и анализират какво се случва на територията на Украйна и какви рискове идват и може да дойдат оттам. Проблемът с тяхната локализация и превантивната работа обаче опира до политиците. Докато всичко, случващо се в Украйна, бъде пречупвано през призмата на новата студена война с Русия, рисковете пред Европа само ще нарастват. Възможният колапс на тази бивша съветска република може да се окаже по-опасен за ЕС, отколкото за Русия. Федерацията има набор от възможности да използва възникналия естествен буфер от дружески територии срещу гнойта, която ще изтече от спукването на украинския цирей.

Млада украинска «патриотка» разлепва призиви «Интер» да бъде изгорена
БГНЕС


Пожарникари се борят с пламъците в телевизията

Сградата на «Интер» бе подпалена с коктейли «Молотов»

В Украйна вече има отработена система за използването на различни фашистки, националистически и откровено бандитски групи в разчистването на сметки между олигарси, политически конкуренти и изобщо, за да прибереш собствеността, на която си хвърлил око


При атаката срещу «Интер» най-тежко пострада журналистката Елена Зорина

Георги Георгиев