/КРОСС/ Ирина Бокова била неубедителна, но България убедително саботира нейната кандидатура

Китът Голиат (К.Г.) бе голямото зрелище в България в средата на 60-те години. Показваха го зад Стария цирк в София, където на ъгъла между ул "Джордж Вашингтон" и бул. "Тодор Александров" (бившата ул. "Найчо Цанов") сега има открит паркинг. Западняци обикаляха из Европа на дълъг камион, спираха на подходящи открити площи, спускаха платнища около каросерията, отваряха я от двете страни и пускаха навалицата срещу малка цена да се диви на препарирания гигант. Особено впечатление правеше огромната му уста, която нарочно бе разчекната максимално.

Заедно с кита показваха и корабен харпун, но по-късно се появиха твърдения, че точно този екземпляр не е отстрелян, а се е самоубил на брега на Нова Зеландия, където сам е заседнал на плитчина. Голяма мистерия бе и продължава да бъде самоубийството на китовете. Според една теория морските великани се самоубиват, защото заблуждаващи сигнали ги подлъгват към плажовете, откъдето след засядане не могат да се върнат в дълбокото.

Спомних си за К.Г. не заради Кристалина Георгиева,

която рискува да заседне на плитко в Ню Йорк, ако наистина се опита да измести официалната кандидатка на България за генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Злощастната роля на К.Г. в голямото зрелище ми прилича повече на поведението на българския премиер Бойко Борисов, който се подведе по фалшивите сигнали на елементи в близкото си обкръжение, обладани от манията да провалят българската кандидатура за ООН. Той се е насочил с голяма скорост към плитчина, на която може да изпляска скоро, ако не свърне в последния момент към безопасни води.

От висок фар на брега вече получи предупредителен знак, че замислената интрига е гарантирано провалена, защото е недопустима поне според един от постоянните членове на Съвета за сигурност, които имат право на вето. Всичките други членове да са съгласни, номерът няма да мине. В условията на поверителност, когато все още не се знае кой от петимата постоянни членове как гласува, Русия излезе от анонимност по въпроса за подмяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, за да заяви, че е недопустимо други държави, пък била тя и Германия, да лобират за подобна рокада. Потопил се в дълбокото, Борисов се надяваше друг да му свърши недостойната работа, но Москва му даде да разбере, че за подобна маневра ще му се наложи да се покаже на плиткото. Ще събере ли Борисов смелост да се изложи на цирковото позорище като К.Г., след като се вижда, че така ще извърши странно политическо самоубийство пред целия свят?

Издигането на кандидатурата на Кристалина Георгиева ще означава

поне три провала:

Първо, ще провали официалния български състезател за поста Ирина Бокова, която досега се представя най-добре сред жените кандидатки.

Второ, ще провали кариерата на Кристалина Георгиева, защото, след като се увери лично, че не става за тази надпревара, тя ще загуби поради безогледен кариеризъм и авторитета си в Европейската комисия, както и шансовете си да се кандидатира за висок пост в България. Отказът й да се състезава за президент вече може да се приеме с доста големи резерви, след като по-рано заяви, че си има много работа в Еврокомисията и не се интересува от поста генерален секретар на ООН, но се оказа обратното.

Трето, победителят във всички избори Бойко Борисов за първи път ще усети вкуса на поражението, и то пред очите не само на собствения си народ. На следващия Европейски съвет никой няма да го потупва по рамото, защото победените нямат приятели. Вкарването на партиен елемент в интригата - уж че бил готов да рискува за доброто на своето европейско политическо семейство, за да бъде оглавена ООН от представител на ЕНП, няма никаква стойност, защото състезанието не е партийно, а национално. Политическата принадлежност на кандидатите не е условие за участие, защото те се представят от името на държавите си. Провалът ще бъде изцяло за сметка на България, а личната отговорност - на Бойко Борисов, който в качеството си на премиер определя нейния кандидат. Ако се води по лъжливия глас на сирените, сам ще си е виновен. Както се разбира, лично той се е обаждал на канцлерката Ангела Меркел, за да я вкара в задкулисно лобиране пред руския президент Владимир Путин по време на срещата на Г-20 в Ханчжоу, Китай. В резултат на това я насади на пачи яйца и не е известно дали тя ще продължи да го смята за свой любимец.

Вярно е, че държавите могат да предлагат кандидати до последния момент. Вярно е също, че и други кандидати предизвикват вътрешни политически спорове, защото партиите навсякъде са в съперничество за власт. Но за да се различава от другите,

България е склонна да направи нещо уникално

- да отзове кандидата си, който й даде смелост въобще да си помисли, че би могла да участва в такова състезание. Ирина Бокова и в момента е най-високопоставеният българин в света, защото като генерален директор на най-голямата организация в рамките на ООН тя е с ранг на заместник генерален секретар на ООН. Стигнала е до този пост два пъти не защото някой я е спуснал с парашут, а защото е доказала, че може да се справи с такава отговорност пред света. За разлика от нея Кристалина Георгиева никога не е участвала в истинско състезание на избори, защото е назначавана на определена длъжност - и в Световната банка, и в Европейската комисия. Препитванията в Европарламента не бяха истински избори, защото тя се състезаваше само със себе си, като целта бе да докаже, че е годна за полагащия се на България комисарски пост (предишната фаворитка на Борисов Румяна Желева се изложи поради явна неподготвеност). Сега Кристалина Георгиева иска да се пробва за първи път в избори, и то за висшия световен пост. Изглежда дръзко до безумие.

България няма интерес нито да се откаже от кандидатурата на Ирина Бокова, нито да рискува високия пост на Кристалина Георгиева в Еврокомисията. Дори да допуснем абсурдния най-благоприятен вариант на интригата - внезапно Кристалина Георгиева очарова Съвета за сигурност на ООН - напускането й от Еврокомисията може да означава, че друг ще поеме разпределението на бюджета на ЕС. А България в момента разчита на еврофондовете като на най-съществена чуждестранна инвестиция. Не е сигурно, че всеки друг комисар по бюджета би изпитвал майчини чувства към Бойко Борисов. Източник в правителството каза на "Сега", че и това е предвидено в замислената схема. Нали президентът Росен Плевнелиев трябва скоро да си търси работа поради изтичането на мандата, та той бил съвсем подходящ да заеме същия ресор в Еврокомисията, защото много разбирал от бизнес. Даже били направени проучвателни сондажи с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Рибата още е в морето, а те вече приготвили тигана...

Плахите усилия на членове на кабинета

на Борисов да подготвят общественото мнение за недостойната врътка показват колко е недомислена. Вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която все не може да се похвали с убедителни резултати от своята работа, се метна като риба на сухо пред медиите да обяснява, че представянето на Ирина Бокова досега било "неубедително". Истината е друга: Бокова се представя повече от убедително на фона на задкулисните усилия на правителството да саботира нейната кандидатура. Убедително е само коварството, което ръководните среди в България проявяват за сметка на националното достойнство. Те наистина са готови да запалят къщата си, за да изгори плевнята на съседа.

Борисов има само един полезен ход в ситуацията, която създаде: да си остане там, където е - скрит в дълбокото. Ако приведе в действие злощастния план, оттук нататък ще наблюдаваме неговото национално и международно падение.

Автор: Светослав Терзиев (вестник "Сега")