/КРОСС/ Общо 259 общински наредби, чиито текстове противоречат на Конституцията или отделни закони, действат в цялата страна. Това е установила проверка на Върховната административна прокуратура, която продължава.

Тя обхваща наредбите на местната власт, които касаят преместваеми обекти, рекламна и информационна дейност и търговия.

"До момента са изготвени 224 протеста и 16 предложения за отмяна на норми от общинските наредби, незаконосъобразно регламентиращи различни по характер условия, задължения и ограничения, в противоречие с нормативна уредба", съобщиха от държавното обвинение.

Най-масовите незаконосъобразни изисквания, въведени от общинските съвети са например за подаване на декларация за липса на задължения към общината и/или липса на процедура за принудително премахване на преместваем обект. В тази връзка са въведени и правила да не се издава разрешение за поставяне на преместваеми обекти на лица, които имат задължения към общината и/или по отношение на тях е налице процедура за принудително премахване на преместваем обект.

В други общини пък се иска депозит при поставяне на преместваеми обекти, който е за евентуалните разноски по принудителното му премахване. Някъде пък местната власт в разрез със закона изисква нотариално заверено съгласие за представяне на удостоверения за липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК. По закон нотариална заверка не е необходима, посочват от прокуратурата.

От държавното обвинение обясняват, че отделни разпоредби в наредби на местната власт нарушават не само Конституцията и законите, но и принципа на правната сигурност в правото на ЕС. Сред законите, погазени от общините, са Административнопроцесуалния кодекс, Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).

"Атакуваните текстове са в пряко противоречие с императивно регламентираните предели на нормотворческа компетенция и принципите на правовата държава. Противоречат на принципите на свободна стопанска инициатива, реда за установяване и събиране на публични вземания, както и на всички законови разпоредби, регламентиращи реда и условията за упражняване на "дейности". Когато е налице изчерпателна нормативна уредба на обществените отношения на ниво закон, въвеждането на подзаконова нормативна регламентация, непредвидена и противоречаща на законовата, представлява превратно упражнена компетентност от страна на местния законодател. В чл.2 от Конституцията на РБългария е прогласено, че България е единна държава с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания. Още по-малко автономни законодателни такива", обясняват от прокуратурата.

Когато искат отмяна на нормите, според които се отказва разрешение на лица, които имат задължение към общината, прокуратурата се аргументира с това, че по този начин местните законодатели преценяват например неплатена глоба за неправилно паркиране за съизмерима със свободата на стопанската инициатива и правото на развитие на гражданското общество. "С този режим се облагодетелстват едни заявители, например тези които нямат задължения към общината, дори и само защото не живеят на територията на общината. Подобен приоритет на фискалната необходимост над всякакви други форми на дейност, в т.ч. и нестопанска, на територията на общините е незаконосъобразен", сочат от държавното обвинение.

Що се отнася до разпоредбите, въвеждащи депозит за разноски по принудително премахване на обекти общините, от прокуратурата обясняват, че в ЗМДТ и ЗУТ не се съдържа основание за събиране на такса за принудително премахване на преместваем обект. "По своя характер този депозит представлява обезпечителна мярка, но такава се предприема само въз основа на влязло в сила изпълнително основание и то когато изпълнението на задължение е невъзможно или се затруднява. Подобно положение противоречи на правната сигурност и в този смисъл е константната практика и на Европейския съюз. Оспорените текстове от общинските наредби са в нарушение и на свободата на установяване по чл. 49, §2 от Договора за функционирането на Европейския съюз ДФЕС. Като въвежда изисквания и условия пред упражняване на "дейност", неспецифични и неотносими към съответната "дейност", подзаконовият нормативен текст практически затруднява осъществяването на "дейността", въвежда несвойствени за нея условия и ограничения, с което нарушава и правото на установяване на територията на съответната община с цел осъществяване на съответната "дейност", гласят част от аргументите на прокуратурата.

Източник: "Правен свят"