/КРОСС/ Доцент Иво Христов в интервю за Епицентър.бг

- Доц. Христов, Русия реагира много остро на опита да бъде сменена българската номинация за генерален секретар на ООН, разгоря се международен скандал около кандидатурата на Ирина Бокова. Българският премиер засега я подкрепя, но до 26 септември.  На практика той отложи решението за след гласуването в Съвета за сигурност тогава. Защо, според Вас, е толкова трудно България да вземе категорична позиция по този важен въпрос? 

- Реторичен въпрос. България не е суверенна страна, няма собствена воля и собствена позиция. Тя се опитва да се ориентира с оглед на желанието на силните на деня. 
Публична тайна е, че да си генерален секретар на ООН зависи от САЩ и Русия. Те са тези които вземат решенията, които имат право да налагат вето в Съвета за сигурност. Право на вето имат и Китай, Великобритания и Франция, но е ясно, че поради така създалата се конюнктура, това е сблъсък между проамериканския и проруския блок в Съвета за сигурност. Тъй като по стара неписана традиция генерален секретар трябва да бъде бюрократична мишка без особени качества, да бъде харесван и от едните, и от другите, и от третите, обикновено се избират представители на периферни държави. „Идеалният" кандидат трябва да не блести с особени индивидуални качества, да бъде от държава без тежест и разбира се, да е проводник на доминиращ геополитически интерес. 
България попада в тази позиция, но проблемът при Бокова е, че тя все пак е човек с биография. В този смисъл тя не отговаря на първото тайно и много важно изискване да бъде бюрократична мишка, която да не излъчва нищо като собствена воля. 
Друга нейна особеност е, че тя е човек с минало, защото е оглавявала сериозна организация като ЮНЕСКО. И третата важна особеност е, че зад Бокова стои Русия. Оттук - и цялата атака. Тя бива привиждана не като български, а като проруски кандидат и този кандидат трябва да бъде провален. 

- Ангела Меркел също ли изпълни нечия задача или смятате, че има и свои интереси за лобирането в полза на Кристалина Георгиева?
- Цялото канцлерство на Меркел изпълнява задачи отвъд океана. Но тя за пореден път показа, че Германия не е самостоятелен геополитически играч и не е суверенна страна. Казусът с така наречените бежанци, както и редица други също дадоха доказателство, че Германия може да е икономически гигант, но е геополитическо джудже.  

- Русия изрази категорични становища и за енергийните проекти в България. След затопляне на отношенията с Турция „Южен поток" бе заменен с „Турски поток", въпреки нашата готовност за изграждане на газов хъб. Има ли изобщо Русия все още интереси у нас?

- Русия има интереси в България, но няма интерес да прокарва „Южен поток" във формулата, начините и способите, по които този проект беше замислен. 
Публична тайна е, че „Южен поток" беше стопиран от САЩ чрез тяхната европейска клиентела. САЩ като дългосрочна политика имат задача да задушат Русия и всички форми, чрез които тя може да генерира валутни източници и съответно - влияние в Европа. Американската сметка е проста: Русия генерира финансов ресурс от тези проекти, който тя насочва към модернизиране на своята икономика и най-вече на своята армия. Затова задачата, която е поставена, е обратната: Русия да не модернизира икономиката си, да не решава своите социални проблеми и да не се възвърне нейното геополитическо военно статукво на велика страна. В този контекст е малката брънка „Южен поток", в който България играе още по-малка роля. Под България, нека уточня, разбирам територията България, защото като геополитически субект тя отдавна не съществува. 
Тази територия е на кръстопът между Изтока, Запада, Севера и Юга и в този смисъл е важна. 
Това, което отработва Русия в момента, са тежки преговори с Турция за прокарване на „Турски поток" и да използва Турция като форлойфер за прокарване на своите геополитически интереси спрямо Европейския съюз. 

- В момента обаче Турция не е сигурна за инвестиции страна.
- А с кое България е по-сигурна от Турция? С политическа среда? С икономическа среда, с геополитическа позиция? Турция е голяма страна, с огромна тежест, с огромни интереси. Разбира се, в Турция текат драматични събития. Докато ние се занимаваме с царски конюшни и други подобни водевили, не виждаме, че се намираме в периферията на чудовищен геополитически вулкан, който ще ни помете, ако изригне. А той ще изригне в един момент и това ще доведе до изключително тежки последици за България. 

- Някои говорят за война, вие за геополитически вулкан. Пояснете какъв е този вулкан, който може да ни помете?

- В Турция повече от 15 години се извършва тектонично движение за постепенно отлепване от западния геополитически кораб и се правят опити страната да се превърне в самостоятелен център на сила. Това води след себе си до връщане на удара. В Турция бяха взривени или са в процес на взривяване обективно съществуващи противоречия в обществото. Това са известните противоречия между светската и ислямистката част от обществото, между турци и кюрди, между Анадола и големите градове и т. н. Досега бяха направени няколко опита да бъде елиминиран режима на Ердоган. Първият път беше с така наречените спонтанни народни протести в парка Гизи - типична форма на цветна революция, отработена както трябва. Ердоган показа тогава, че владее ситуацията. Вторият път беше със скандала около огромната корупция в правителството на Ердоган, инспирирана от кръгове, свързани с движението Нурджулар на американската марионетка Фетуллах Гюлен. Третият път беше опитът за държавен преврат, който Ердоган използва, за да се разправи с петата колона, доколкото е възможно. Това обаче съвсем не означава, че Турция е решила геополитическите и вътрешните си проблеми. Напротив, те дремят и нарастват с все по-голяма сила. Това води до риска от мащабна гражданска война, в сравнение с която така наречените бежанци ще ни се видят оперета, каквато впрочем са. 
Турция се опитва да изгражда нова архитектура за сигурност, в която тя да играе сериозна роля. В тази посока са опитите за вторично сближаване, но не пропадане в талвега на руската политика, договаряне на сфери на интереси в Сирия и това, което се пропуска в България - сближаването на турския и иранския геополитически интерес в Близкия Изток. Последното означава изхвърляне на саудитската клиентела в района от страна на Турция. 

- Виждате ли действия, знаци, събития, които да подсказват, че България осъзнава сложната геополитическа ситуация и се опитва да защити националния си интерес? 

- Българският национален интерес показва, че трябва да дадем картбланш и шанс на всички енергийни проекти, за които говорихме. Това, естествено, няма да се случи поради простата причина, че това са руски геополитически проекти, които нашият съюзник оттатък океана никога няма да допусне. Следователно българският национален интерес влиза в противоречие с подчинената българска геополитическа позиция. 
Какво може да направи едно правителство в този случай в България? Може да си подаде оставката. Което няма да се случи никога. Затова сме свидетели на бурна имитация на дейност при фактическо бездействие и подмигвания и към Изтока, и към Запада. На практика имаме едно нищоправене, защото не е нужно да си чел Кант и Фихте, за да разбереш, че от теб нищо не зависи. Можеш само да чакаш какво ще решат геополитическите господари и да го реализираш. 
Тук има и една втора пиеска, която се изповядва от част от българския евроатлантически, пази Боже, елит. Негови представители твърдят, че на фона на случващото се в Турция и нейното отпадане от евроатлантическата сфера -  което, подчертавам, не е така - рязко била нараствала, видите ли, геополитическата цена на България. Нищо такова не се случва и няма да се случи. Българската и турската геополитическа позиция са абсолютно несравними! При това не само териториално, но и във всяко едно друго отношение. Ако някой си мисли, че Америка като изпуска единия си клиент в лицето на Турция, ще хвърли огромен геополитически ресурс за внезапно възникналата мащабна ценност на българската територия, се лъже или разказва приказки за наивници. 

- Европейският съюз също се променя. Говори се за Европа на две скорости, върви оформяне на геополитически формати в рамките на съюза, например Вишеград. Очаква се и развитите западноевропейски страни да затегнат връзките само помежду си. Къде сме ние? Не изпадаме ли в изолация, която е и следствие на политиката да намигнем ту на Изток, ту на Запад? 
- С риск да се повторя, ще кажа, че България е периферия на периферията.  
Ако периферията е положение на изолираност, това е така. Ако периферията означава, че си поставен на пътя на геополитическите събития, които ще преминат като валяк, и това е така. 
Общ европейски интерес няма. Това показват драматичните събития от тази и миналата година, казусът с Украйна, преговорите за трансатлантическото споразумение. Има интерес на Германия, на Франция, на скандинавските страни и т.н. В този смисъл има опити за спасяване поединично. На България ѝ беше направен анонс да се присъедини към Вишеградската четворка, но тя не може да го направи, защото вторично е клиент на Германия. А интересите на Германия и на Вишеградската четворка са взаимноизключващи се, поне докато начело на Германия е екипът на Меркел. 

- Доскоро обаче в част от евроатлантическите среди и дума не можеше да се каже да сближаване с Вишеградската четворка, а сега и президентът Плевнелиев посети Прага, и Орбан направи втора визита тук. Знаци за промяна?
- Орбан дойде с ясното предложение в началото на годината, че Вишеградската четворка ще застане зад нас и ще инвестира в границата с Турция, а ние се опитваме да намигаме на Русия, на Турция, на САЩ, ако може и на Меркел. Българската позиция ми напомня руския мултипликационен филм за котарака Леополд, който казваше на мишките, когато го тормозеха: „Ребята, давайте жить дружно." 
Е, няма всички да живеят дружно поради простата причина, че вълкът и агнето имат взаимно изключващи се интереси. А реализацията на един интерес минава през реализацията на другия. 

- Често сме разговаряли по темата, че българските политици се държат като колониален елит. Това въртене напоследък поставя обаче въпроса знае ли този елит в момента кой е Големият брат?
- О, знае! Въпросът е, че във Вашингтон нямат ясна позиция, защото предстоят избори. В изборна ситуация нещата са на стенд бай, ако трябва да се изразим евроатлантически. Поради тази причина и нашият така наречен елит стои на стенд бай. Проблемът е, че не можете да стоите на стенд бай, когато сте на течение. Рискувате да хванете тежка настинка, даже пневмония...
Ситуацията не е чак толкова сложна, колкото се опитват да я представят българските медии. Русия има интерес да не бъде превърната в пушечно месо на Запада и колония, както беше през 90-те години, и сега показва зъби. Турция прави същото поради други причини. А Европа бива използвана като ръжен и срещу едните, и срещу другите. И в средата се намират едни такива вариклечковци като нас. 

- Според вас ще разиграе ли Турция бежанската карта - по принуди или гонейки своя интерес?
- Турция може да го направи, защото, за разлика от България, е суверенна страна. Тя е в американската орбита на влияние, но в много, много по-незначителна степен, отколкото България. 
Турция разиграва бежанската карта от самото начало като геополитически инструмент за натиск върху Европа. Тя си дава ясна сметка, че Европа е в слаба позиция и може да я притиска. От друга страна Турция няма интерес да скъса връзките си с Европа, защото турският бизнес и турската икономика зависят от Европа и от Германия. Турция просто се опитва да си вдига геополитическата цена, включително за да може да търгува силово, икономически, военно и с Европа, и с Русия, и с Америка. 

- Русофилството и русофобството ще бъдат ли разиграни в президентската кампания далеч по-интензивно от познатото досега?
- Веднага искам да подчертая, че изборите не решават нищо. Това е оперета за наивници. Ясно е, че ще се използва клишето „русофили и русофоби", както през 90-те за дирижиране на стадото се използваше „комунисти-антикомунисти". По този начин се впрягат елементарни първосигнални инстинкти и последното нещо, което може да е налице при такава ситуация, е рационалното мислене за кандидат, програми и т. н. 
Това ще бъде използвано, защото няма реални проекти вътре за страната. Забележете, че в България основната дискусия е за отношението към чужда сила. Това показва, че нямате вътрешна субектност, нямате дефиниран вътрешен български интерес. Щом винаги трябва да бъдем проекция на Изтока или на Запада, ние сме една несъстояла се страна.

- Вече се свири и на патриотичната струна. 
- Да, защото е ясно, че това звучи добре. Но свирите на народ, който си отива. Казвам го с ясното съзнание, че не е политически коректно да се говори така, че не се харесва, че ме обвиняват в черногледство.   

- Защо стои празен столът на кандидата на ГЕРБ?
- Защото и стола могат да номинират и да го изберат. В българските предизборни кампании идеите и програмите нямат никакво значение. Те не мобилизират избирателите на бат Сали. Лошото е, че все повече българи са паднали на същото ниво.