/КРОСС/ Ако искате да си осигурите романтично преживяване извън самоцелните звездопади и незнайно защо нарочената от родните поп фолк госпожици Айфелова кула, на която те получавали предложение за брак с пръстен, плуващ в шампанско, можете да обиколите няколко прекрасни градове, прерязани от неголеми канали, реки и езера. Там, където ги предлагат, разходките с лодки са чудна емоция.

Анеси - любимата дестинация на Наполеон

Анеси, перлата на Горна Савоя, средновековната столица на графство Женева, е на реката канал Тиу - естествено продължение на езерото, станало кръстник на града. То е магнит за любителите на водни спортове и зрелища. През август, когато цяла Франция пощурява да пътешества, на бреговете му се изсипват поне 250а000. Можете да посветите няколко часа на замъка Ментон Сен Бернард край самия бряг. През ранното Средновековие благотворителността не е била на мода сред кастата на господарите, но под покрива на сравнително неголемия дворец е имало приют за бедняци и странници. Тук е създадена породата на кучетата Сан Бернард - обучени в спасяването на хора. Има още два замъка, но не си губете времето с тях - не че са лоши, там лошо няма, но гълтат часове и финикийски знаци. Е, ако сте фен на алпийските гледки, можете да се насладите на Монблан от кулите на "Монтротие", строен през 14-и век. Най-романтично обаче е в самото градче. Ако сте с гадже, ще се развълнувате от Моста на влюбените - целият под дървета. Ако сте със съпруг или съпруга, по-добре се насладете на безметежното мотаене по уличките. Наоколо всичко е зелено - местните казват, че остава така и през зимата. Особено приятно е в Градината на Европа - алеи, цветя, фонтани, статуи. Разходката с лодка по каналите е другият хит. Наполеон често идва в Анеси, след като Савоя е присъединена към Франция.

Брюж - Микеланджело и шоколад

В Брюж имаше достатъчно ценители на северната архитектура и естетика и преди страхотните актьори Колин Фарел и Брендън Глийсън да се впуснат в преследването, режисирано от прочутия мракобесник в киното и театъра Мартин Макдона. Но след кримката, която взе сума ти награди и донесе световна слава на Фарел, там стана наистина пренаселено. Въпреки това обаче нямате усещането, което обикновено създават тълпите, юркани от гидовете. Може би защото невероятно добре съхраненият средновековен дух владее града - столица на провинция Западна Фландрия, почти на час с влака от Брюксел. Най-хубавото е, че в историческия център няма автомобили. Затова вашето превозно средство са лодките или каляските с коне. В църквата "Дева Мария", строена през 13-то и 14-то столетие се намира изумителната мраморна скулптура на Мадоната с младенеца на Микеланджело. Според вековните градски хроники от базиликата "Сен Сан" започва легендата за Светия граал. Брюж също като Пиза има своята наклонена кула - при това с цял метър наляво. Тя се нарича "Белфай", висока е 80 метра, краси двореца на губернатора на един от централните площади и върху нея има 47 камбани. До нея обаче се стига по 370 стъпала. Обикалянето няма омръзване, но когато решите да отдъхнете, си купете - доста скъпите за средния български джоб - ръчно направени вълшебни шоколадови бонбони и се качете на лодка. Обиколката минава между прелестни столетни сгради и под мостове. Цената е 8 евро за половин час - колкото две малки бири на екс. Няма как да отминете и кръчмите, макар че са супер лукс са същия този средностатистически бг портфейл. Специалната местна бира е другата запазена марка след петифурите, трюфелите и брюкселската дантела. В музея "Грьонинген", естествено, ви очакват Йеронимус Бош, Ян ван Ейк и още гении на живописта.

Байон - пренебрегваният близнак на Биариц

Байон е топографският близнак на световноизвестния тузарски курорт Биариц. Но за него напълно несправедливо се говори по-малко. Прелестният град е разположен на двата бряга на река Нив - на десетина километра от Бискайския залив. В средата на 9 век викингите основават тук пристанището Бьорхамн, което по-късно се превръща в Байон - кръстен на едноименния щик. В архитектурата на старинния квартал диша естетиката на Англия, тъй като Байон е бил под нейно управление до Стогодишната война, след която се превръща във френска територия. Но баските също винаги са го броели за "роднински" - не само защото е на час път от Билбао. И тъй като не могат да го завладеят с оръжие, се заселват масово тук в началото на миналото столетие. Неслучайно по къщите с бяла фасада има открити греди, подредени геометрично. Из кръчмите на площада предлагат живи стриди. Деликатесите тук са ясни - овчи сирена по френски, бадемови баски сладкиши, местен ликьор от десетки билки, шоколад, на който не можете да устоите. Кулинарията е на огромна почит - имат цял музей, в който разказват за тукашните блюда от 9 век насам. Цените в кръчмите са с една идея по-малко истерични на фона на отсрещния Биариц, примерно. Човек може да хапне вкусно и достатъчно за около 15 евро. От църквите най-впечатляваща е "Света Богородица" от ХIII век - типична френска готика, увенчана със зловещите гаргойли - грозните митологични същества, накацали божиите храмове.

Люцерн - любовното гнездо на Вагнер и Козима

Люцерн, един от най-красивите и скъпи градове в Европа, е около бреговете на река Реус и край едноименното езеро. Така че "водната" романтика ви е гарантирана. Можете да я подгреете с уникалните мостове с покриви - по тези земи ги строят още от 13 век. Капелбрюке е най-древният и дълъг покрит с керемиди дървен мост в Европа - 204 метра, а по средата му - високата 34 метра осмоъгълна Водна кула. Той е и своеобразна галерия - изложени са картини от именити и анонимни майстори. Можете да видите дори Вилхелм Тел със стрелата. Докато се разхождате край водата, не се приближавайте прекалено до лебедите - те са доста злобни същества, въпреки опоетизирането им във фолклора. Старият квартал не е голям, но, както не е трудно да се досетите, е отлично запазен и поддържан. Къщите са в цветя от тавана до мазето. Между другото - в Люцерн, както в Берн и в Цюрих, има страхотни кръчми под нивото на улицата. Още нещо грабва окото - фреските върху сградите. Доста са колоритни, въпреки че не всички имат сюжети като тези в Бавария. Изумителните барокови храмове, Кметството, Йезуитската и Францисканската църкви и дворецът "Ритерше" са в задължителната програма, ако имате време. В нея е и Градината на ледниците - природен феномен с останки от хилядолетия, случайно открити при разкопки за строеж на винарна. Според митовете и легендите, в езеро над Люцерн е захвърлено тялото на вечния грешник Пилат Понтийски. За романтиците - прескочете до вилата, в която Рихард Вагнер и Козима правят любовното си гнездо след продължителни перипетии и драми.

Колмар - приказка без край

Колмар, един от диамантите на Елзас и въобще на Европа, е на реките Ил и Лош. Историята му няма равна - преди векове в свещената римска империя, по-късно ту във Франция, ту в Германия. Неслучайно в цялата област всички надписи са на двата езика. Уличките са прекрасни - като вечен декор за филм, сградите - изумително красиви и пъстри. Ренесансът и богатството са навсякъде. "Къщата на главите" е гарнирана със 111 физиономии, повечето от които изразителни гротески. Разходките с лодки по каналите - върховни. Ако имате един свободен час, се отбиите в къщата на архитекта Фредерик Огюст Бартолди, който прави Статуята на свободата, изпратена като подарък от буржоазна Франция на зараждащата се демократична Америка. Ако имате свободна сума от бюджета, се насладете на местните елзаски вина. Тук е тяхната столица.

Автор: Албена АТАНАСОВА ("Стандарт")