/КРОСС/ Организацията се обяви за отпадане на предложението на подсъдността на корупционните дела и за преосмисляне на текстовете за задължителното разпоредително заседание

Част от предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) имат нужда от сериозна редакция и широко обсъждане, а прехвърлянето на всички знакови дела за корупция от Софийския градски съд към Специализирания наказателен съд трябва да отпадне изцяло от проекта.

Това се казва в становището на Съюза на съдиите по предлаганите от Министерството на правосъдието изменения в НПК, съобщава "Правен свят". Днес се провежда първото заседание на Съвета по реформа към МП, на което ще бъде обсъден ремонтът на кодекса.

Според ССБ идеята за промяна на подсъдността на делата за корупция е необоснована и противоречи на Конституцията. Такова бе и становището на Висшия съдебен съвет, гласувано миналата седмица.

Предложението не е подкрепено с никакви сериозни аргументи, не става ясно и как възлагането на разглеждането на тези дела на специализирания съд, само по себе си, ще доведе до обезпечаване на качествената работа по същите дела и по какъв начин досегашната им подсъдност е пречила същите да се разследват и разглеждат качествено, се казва в становището на ССБ.

И още: "Специализацията на съдиите и прокурорите в специализираните съд и прокуратура по отношение на делата за престъпления, извършени от участници в организирани престъпни групи в никакъв случай не обуславя и специализация по отношение на корупционните престъпления. В този смисъл качественото разследване и разглеждане на такива дела се обуславя от допълнително квалифициране на занимаващи се до момента с друг вид дела магистрати от специализираните съдилища и прокуратури. Посоченият в мотивите аргумент за създаване на условия за рационално използване на специализацията на тези съдебни органи предпоставя и сигурност на авторите на проекта относно наличието на необходимия капацитет на същите институции допълнително да се разшири сегашната им компетентност. Дали това е така обаче може да направят изводи едва след изготвянето на цялостния анализ за дейността им от тяхното създаване, какъвто е предвидено да бъде представен до края на тази година според одобрения от настоящия съвет План за действие за изпълнение на препоръките от доклада на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка от януари 2016 година."

А изготвянето на такъв анализ, както е казано и в Плана за действие, произтича от констатираните в доклада на ЕК конкретни проблеми по разследване и разглеждане на дела от специализираните институции. Според ССБ не е логично в хода на извършването на анализа да се разширява тяхната компетентност.

Но най-същественият проблем, според съсловната организация, е несъобразяването на тази промяна с мотивите на Конституционния съд в Решение № 10 от 15 ноември 2011 г., където се казва, че само специализация по правна материя, а не по категория лица, е в съответствие с изискванията на конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища. Докато в проекта се предлага именно категорията на лицата, извършили корупционни престъпления, да е основният критерий, по който се определя подсъдността на специализирания съд и в този смисъл забраната не е спазена.

ССБ отправя и сериозни забележки към текстовете за разпоредителното заседание на първа инстанция, само на което съдията ще може да връща делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Според организацията начинът, по който е уреден този въпрос в проекта за изменение на НПК, ще забави, а няма да ускори делата. "Предвиденият нов начин за провеждане на разпоредителното заседание, в което се решават въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК – в условията на открито съдебно заседание, с участието на лицата, които могат да бъдат установени като страни в съдебното производство и разглеждано от съдебен състав, обуславя като непосредствена последица забавяне на съдебното разглеждане на делата, доколкото насрочването, призоваването на участниците и провеждането на такова заседание по делата, по които няма да бъдат провеждани диференцирани процедури, предпоставя отлагане на започването на съдебното следствие по тях за период, който може да е с продължителност от три и повече месеца, в сравнение с провежданите по настоящия процесуален ред заседания. Такова забавяне ще е налице винаги, когато повторно се внася обвинителен акт, след предходно връщане на делото на досъдебното производство, поради констатирани процесуални нарушения", изтъкват от ССБ.

И друга забележка в тази връзка - разпоредбата предпоставя и нарушаване на принципите за безпристрастност на съдебния състав, който провежда разпоредителното съдебно заседание, защото е предвидено изразяване на предварително становище по разглежданите въпроси от страна на съдията-докладчик – по свой почин поставя на обсъждане констатирани от него процесуални нарушения. Това, от друга страна, предполага формирано предварително становище, защото впоследствие, след изслушването и на участниците в откритото разпоредително заседание, съдията ще трябва да реши дали такива нарушения в действителност са допуснати.

От организацията отправят критики и към текстовете, които предвиждат в съдебно заседание, при искане на промяна на мярка за неотклонение, съдията да може да осъжда и обоснованото предположение, както и предвидената възможност магистрат, който е гледал мярка за неотклонение, да може да участва в състава.

"От една страна, налице са отправяните към страната ни критики от ЕСПЧ по конкретни дела, по които е установено, че следствие на съществуващата понастоящем уредба, се е допускало нарушение на права по Конвенцията. Същевременно възприетият законодателен подход за безусловна отмяна на съществуващите разпоредби за отвеждане на съдия, произнасял се по мярка за неотклонение в досъдебното производство, от разглеждане на делото в съдебната му фаза и отпадането на забраната при разглеждане на въпроса за изменение на такава мярка съдът, разглеждащ делото, да се произнася по наличието или липсата на обосновано предположение, може да доведе до случаи, при които ще бъде нарушено друго право по същата конвенция, а именно на разглеждане на делото от безпристрастен съд", изразяват опасенията си от ССБ.

Не на последно място и те, както и ВСС, обръщат внимание на целите на промените. В мотивите се казва, че те се правят, за да се ускори наказателното производство и в двете фази. Но в проекта се предлагат промени само в съдебната.

"Предвидените промени, като целящи ускоряването на процесуалното развитие на производството, са насочени изключително преимуществено към съдебната фаза, при условие, че във всички извършени до момента анализи за причините за забавяне на наказателното производство се установяват сериозни дефицити в срочността и качеството на досъдебното производство. Предвиденото разширяване на хипотезите да провеждане на бързото производство и уеднаквяването на режима със съществуващото понастоящем като отделна възможност незабавно производство няма да доведат до съществена промяна за преодоляване на тези дефицити. Същевременно предлаганата промяна на чл. 234, ал. 3 от НПК дава възможност за неограничено удължаване на срока за приключване на досъдебното производство, без това да е предпоставено от изключителност на случая", изтъкват от съдийската организация.