/КРОСС/"Ако можех, бих върнала времето с много години назад", каза Меркел след вота в Берлин, признавайки, че Германия е допуснала грешки. Тя бе необичайно самокритична, но и изпълнена с решителност. А това говори само за едно.

Ангела Меркел демонстрира самокритичност и борбеност. Тя пое отговорността за рекордно лошото представяне на партията й на изборите за Ландтаг в няколко провинции, но същевременно изглеждаше спокойна и сякаш решена на нова битка - като кандидат за канцлерския пост на изборите през 2017 година, пише Кристоф Щрак за Deutsche Welle.

"Ако можех, щях да върна времето с много, много години назад", каза Меркел със съжаление. Но политиката изисква действия тук и сега, насочени към бъдещето. Който гледа прекалено дълго назад, не успява да върви напред. При това Меркел смята, че има много и различни фактори, които имат вина за закъснелия старт на усилията по справяне с глобалните предизвикателства като бежанците и миграцията. "Да, вярно е, не бяхме световен шампион в интеграцията", призна си тя.

Ангела Меркел демонстративно анализира грешки от миналото и слабости на своята политика. Или по-скоро: слабости в комуникацията на тази политика. Казва, че не желае да говори повече за прословутото си "Ще се справим", защото изразът се бил обезсмислил от повтаряне.

Вместо това тя се стреми към промени в европейското споразумение от Дъблин, свързано с приема и разпределението на бежанците в ЕС и казва, че работи "с пълна сила", за да не се повтаря "онова, което се случи" през 2015 година. В същото време подчертава, че и сега стои изцяло зад решенията си, взети по онова време. С подчертано емоционален стил тя заявява още, че има "абсолютно сигурното усещане за това, че след тази трудна фаза, Германия ще е в по-добри позиции, отколкото преди нея."

Разбира се, тази емоция е добре контролирана - като на физичка, която току-що е разбрала, че лабораторните й опити са се увенчали с успех. Необичайно самокритични са обаче думите й като председателка на ХДС и федерална канцлерка.

Нейната реч на откриването на пресконференцията в централата на ХДС след изборите в Берлин продължи точно 13 минути - а това е необичайно много за изявление от този род. Изходът от вота в нейната родна провинция Мекленбург-Предна Померания, както и в столицата нанесоха удар на нейната партия, а и на самата нея - Меркел не може да го прикрие.

Участници в заседанието на партийния президиум споделят, че на него не е бил повишаван тон. Не е било разговаряно за кадрови последици от изборния провал, нито за бъдещата кандидатура за канцлерския пост. Но макар заседанието да е преминало в спокойна атмосфера, на него съвсем ясно си е проличала голямата загриженост по повод трудните проблеми, чакащи решаение - например помиряването с побратимения ХСС или отнемането на страховете сред населението. Меркел знае, че няма да успее да убеди онези, които крещят по митинги "Меркел да си ходи!" и това се усеща - точно поради тази причина тя демонстрира емоции.

Меркел обаче не е загубила битката. И няма да я загуби. Тя е решена още веднъж да се хвърли в борбата. И макар да не обяви еднозначно, че смята да се кандидатира отново за канцлер, поведението й излъчваше онази борбеност и решимост, които са ясен сигнал именно за това.