/КРОСС/ България влиза в кандидат-президентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции: парламент - 8%, главен прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%.
В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност.
Това сочи регулярното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 9-15 септември сред 1026 пълнолетни жители на страната. Изследването очертава основни тенденции в обществените нагласи и политическата картина в страната.
Фокусът върху президентската институция, която не е обвързана с текущите задачи на изпълнителната власт, дава шанс на българите да погледнат на предстоящите избори и през призмата на големите теми пред страната ни. Мониторингът на Алфа Рисърч позволява едно показателно сравнение между тревогите на българите преди 10 години, непосредствено преди Президентските избори от 2006г., и настоящите.
Знаковите убийства и „голямата престъпност" са детронирани от първото място и отстъпват с 20% назад в класацията. За сметка на това „корупцията" не е помръднала с нито един процент във възприятието на тогавашните и сегашните българи (59%). Нагоре в класацията на вътрешно-политическите заплахи се изкачва демографският срив и по-бавното от очакванията след приемането на България в ЕС икономическо развитие на страната.
Десет години по-късно най-съществените различия се наблюдават не толкова във вътрешните, колкото във външно-политическите тревоги. Ако през 2006г. българите са се притеснявали основно от глобалните епидемии, климатичните промени и международната организирана престъпност, сега само последната влиза в Топ 3 на тревогите. Възприятията за съвременните заплахи са доминирани от международния тероризъм, който заема безусловното първо място с 64% (ръст от над 30%), непосредствено следван от новата реалност - притока на бежанци (60%).
Само за едно десетилетие външно-политическата среда изглежда коренно променена и много по-тревожна за българите. Това определя и фокусът върху тези теми както на цялостните очаквания от политиците, така, в частност, и на предстоящата предизборна кампания.
57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на Президентските избори, а 51% - на Референдума, който ще се проведе заедно с тях.
Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите на Г.Първанов и лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат К.Нинова, Т.Дончева, Кр.Каракачанов. Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва лидерът на ГЕРБ Б. Борисов.
Преди да е известна номинацията за президент на управляващата партия не са възможни конкретни прогнози за изборите. Но регистрираните в септемврийското проучване на Алфа Рисърч нагласи позволяват да се ангажираме с няколко по-категорични тези: 1/сигурен втори тур на изборите; 2/мобилизация в ляво, стимулирана от съперничеството между кандидатурите и формациите в този спектър; 3/ решаващо значение за изхода от втория тур на конкретния кандидат на ГЕРБ, се посочва още в изследването.
Нарастваща тревожност от външно-политическата среда и умерена критичност във вътрешно-политически план доминират в общественото мнение два месеца преди президентските избори. Сравнение с нагласите отпреди десет години (също в навечерието на президентски вот) показва изместване на фокуса от вътрешните към външните заплахи. Преди едно десетилетие външно-политическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани (международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени(35%), а днес са главният източник на напрежение у хората. Притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи, като изпреварват дори текущите вътрешно-политически проблеми. Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция.
За периода от 2006г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в класацията. Други няколко проблема обаче остават във фокуса на вниманието. Корупцията, например, е „замръзнала" на място - и днес, и преди десет години 59% са притеснени от нея. Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното си положение през последните години живеят по-спокойно. Но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС, поставят икономическото (49%) и демографско (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешно-политически аспект.
Струпването на множество проблеми, които са различни по своята същност и респективно, по начини и възможности за разрешаване, изостря вниманието на хората. В комбинация с предстоящите президентски избори, тази ситуация поляризира общественото мнение по редица политически въпроси. Тенденцията проличава не само в отношението на избирателите към партиите и лидерите, но така също към правителството, институциите и политиките в отделните сфери.
За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.
Сред министрите, вицепремиерът Т. Дончев и регионалният министър Л. Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортния министър К. Кралев, транспортния И. Московски, енергийния Т. Петкова, а негативен - министрите на културата В. Рашидов и на икономиката Б. Лукарски.
Както показаха и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори - образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър М. Кунева, вътрешния Р. Бъчварова, здравния П. Москов, правосъдния Е. Захариева.
Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище. С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%.
Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско (8%). Аналогично е отношението към главния прокурор (10% положителни оценки). Армия и полиция - две много важни с оглед на актуалната ситуация институции - се ползват с малко по-високо доверие. Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).

Източник: БГНЕС