/КРОСС/Със закъснение от точно един век Българската армия се поклони пред паметта на героите от Каймакчаланската епопея по време на Първата световна война.

Беше отслужена заупокойна молитва, поднесени бяха военни почести, в церемонията участваше и гвардейски взвод. На най-високия връх на Нидже планина в Гърция по повод 100-годишнината от една от най-епичните битки в историята на България бяха началникът на отбраната ген. Константин Попов, военнослужещи от 68-ма бригада "Специални сили" - Пловдив с командира им бр. ген. Явор Матеев, отец Атанасий, представители на комисията по отбрана на 43-то НС и наследници на участници в битката от Пловдив, Асеновград, Садово, Сливен.

От гръцка страна в ритуала участваха и отдадоха почит на българските герои бр. ген. Прокопис Карадзедзос, командир на бригада "Флорина" и ген.-лейт. Стефанис Алкибиабис, командир на IV корпус - Солун, офицери и сержанти.

На връх Каймакчалан в памет на загиналите и участниците в сраженията бяха положени венци от името на министъра на отбраната Николай Ненчев, началника на отбраната генерал Константин Попов, Комисията по отбрана в 43-ото Народно събрание и други.

"В навечерието на годишнината спонтанно се роди идеята на мястото на битката да се постави паметен знак на признателност и дълбок поклон пред подвига на героите, които преди 100 години, с цената на всичко, са бранили върха и Родината", каза бр. ген. Явор Матеев. Всички от бригадата сме горди и изпитваме чувство на удовлетворение, че го направихме - на мястото на "българската Голгота" да има един знак, който да напомня за героизма на българския войник, добави той.

Всички присъстващи бяха обединени от едно, че нашите дядовци преди 100 години са извели на преден план чувството си дълг към Родината и готовност за саможертва. Век по-късно техните наследници им върнаха "жеста", осветихме имената им, събудихме хиляди техни наследници.

"Намираме се на един връх, който освен че географски е най-висок в района, но е и връх, който и след сто години носи белезите на една чутовна битка. Този връх и днес разказва - можем "да чуем" изстрелите на предците ни, и днес можем да си дадем ясна представа, за това, което се е случило преди един век", каза ген. Попов.

Този връх разказва за хора, които са били облечени в прости войнишки шинели, но са вярвали и са поставяли идеала и родолюбието по-високо от живота си. Този връх ни събра и днес, след 100 години, да дойдем и да се поклоним пред подвига и на всички герои, добави генералът. Нека на този връх Господ ни отвори очите, за да прогледнем и да ни покаже пътя, за да станем по-силни и по-достойни - като онези, пред чиято памет се прекланяме, заяви ген. Попов.

Отдаването на почит към героите и отслужване на заупокойна молитва се прави за първи път на това историческо от времето на Първата световна война място, каза началникът на отбраната. Почитаме българите - мъже и момчета, които със силата си и с вярата си са направили историята на България, заяви той. Присъствието на гръцки висши военни по думите на ген. Попов е знак, че трябва да се преклоним пред паметта на загиналите във войните от всички националности, защото според него 100 години след събитията трябва да имаме възможността, смелостта и куража да си стиснем ръцете и да сложим край на това, което ни е разделяло и да започнем да ставаме все повече хора. А това, че сме заедно с гръцката страна, че сме заедно и политици, и военни, и граждани, ни прави достойни да бъдем на този връх, коментира ген. Константин Попов.

Боевете при Каймакчалан - в превод "разбиващ каймак", са част от Солунския фронт през Първата световна война, проведени през септември-октомври 1916 г. и са най-масовото високопланинско сражение по време на войната.

Бойните действия се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна. Те удържат върха 47 дни, срещу една плътна сръбска дивизия в съотношение 1 към 18. Там са синът на Райна Княгиня, племенникът на Вазов, племенникът на Хаджи Димитър.

"Аз съм наследник на поручик Захари Кованджиев от 11-ти пехотен Сливенски полк, участвал в най-тежките сражения на Каймакчалан и е оцелял", казва внукът му Огнян Кованджиев. От спомените на поручика най-силно впечатление остава разказът му за тежката и ранна зима, за снега, за това как войниците са замръзвали в окопите, но и за това, че не са направили нито крачка назад и са успели да задържат многократно превъзхождащият ги противник, който е разполагал и с модерно въоръжение и с по-удобни подстъпи.

Акцент в спомените му е и това, че са нямали достатъчно боеприпаси, трябвало е да се пестят снарядите и патроните, но е споделял и за силния дух на българския войник, който е бил на фронта със съзнанието, че се бори за своята Родина.

3120 български войни намират смъртта си на връх Каймакчалан, наричан в българската военна история и като "малката Шипка". Сърбите губят над 5500 души, което според военните историци се дължи на българската артилерия.

Общо над 8000 православни християни са оставили костите си по чукарите на Каймакчалан.

На върха, познат още като връх Пророк Илия, през 1921 г. има изградена малка сръбска църква. Има и костница, в която на едно място са положени костите на загиналите и от двете страни. Вече има и малък знак от българска страна за почит към българските герои.