/КРОСС/Житие и страдание на света първомъченица и равноапостолна Текла

Светите апостоли Павел и Варнава, като благовестели Евангелието, дошли в Икония и останали при Онисифор, за когото споменава свети Павел в посланието си до Тимотей, казвайки: "Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми" (Тим. 1:16). Живеейки в дома на Онисифор, те често посещавали синагогата, безстрашно проповядвали Словото Божие, довеждали хората до спасителния път и ги обръщали към вяра в Иисуса Христа. Тогава мнозина, като внимавали в учението им и като видяли знаменията и чудесата, извършвани от тях, повярвали в нашия Господ Иисус Христос. За това се разйазва в Книга Деяния на светите апостоли:

"В Икония те (т.е. Павел и Варнава) влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха. А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята. Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса" (Деян.14:1-3).

По това време в Икония живеела една прекрасна осемнадесетгодишна девица, на име Текла, дъщеря на Теоклия, от знатен и славен род. Тя била сгодена за Фамир, един от най-знатните младежи в града, отличаващ се с богатството и с красотата си. Като видяла чудесата, извършени от апостолите, Текла заедно с другите внимателно слушала техните беседи в дома на Онисифор. Семето на Словото Божие паднало на добра почва; по действието на Светия Дух то се вкоренило дълбоко в сърцето на Текла и поникнало: тя повярвала в Сина Божий, обикнала Го и се прилепила към Него с цялата си душа. А апостол Павел, по внушение свише, започнал да беседва за девството и целомъдрието; между другото той казал, че девойка, която пази девството си заради любовта си към Христа, е подобна на ангелите, тя е невеста на Христа, а Христос е неин Жених, Който ще я въведе в Своя небесен чертог. Свети Павел говорил много за това и подбудил Текла да съхрани девството си, така че тогава светата девица твърдо решила да остави годеника си, да презре всички сладости на този свят и в чистота да служи на Христа до самата си кончина. И така, мъдрата девица станала невеста на Небесния Жених и Го последвала с пламенна любов. Стремейки се към нетленния си Жених, тя се топяла като восък, сбъднало се с нея реченото от Давид: "Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност" (Пс. 21:15).

Както някога Мария, като седнала при нозете на Иисуса (Лук. 10:39), мислела единствено за Бога, така и Текла се хранела единствено със словото Му, тъй като в Свещеното Писание е казано: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Мат. 4:4). А когато Теоклия узнала, че дъщеря й е повярвала в Христа и прилежно слуша Словото Божие, дошла и с гняв насила я отвлякла от това душеполезно занимание, а светите проповедници, укорила и като ги наругала, изтръгнала дъщеря си, вече Христова агница, от стадото Христово. После, като повикала годеника й Фамир, му казала:

- Нима не те е грижа за годеницата ти, че тя се намира в такова изстъпление? Виж: тя се е прелъстила от тези пришълци - измамници, които със своите високоумни думи увличат безумните хора; ето, вече три дни тя не се отделя от тях, забравяйки за своя дом.

Тогава Фамир започнал ласкаво и нежно да приказва на Текла; но тя изобщо не искала да говори с него; не желаела даже и да го погледне, тъй като в сърцето си носела друг Жених, "блестящ с красота повече от синовете човешки". Като гледала към Него с духовните си очи, тя беседвала с Него в ума си; а този тленен и временен годеник предизвиквал в нея само отвращение. Като видял, че Текла го отхвърля и не го обича, Фамир започнал много да скърби, а Теоклия в гнева си започнала да бие дъщеря си, дърпала я за косата и я тъпчела с крака; после я затворила и я мъчела с глад. Впрочем самата тя, победена от естествената майчина любов, плачела за дъщеря си; като я прегърнала, тя започнала да я целува и я умолявала със сълзи да не отхвърля своя годеник - красив, богат, благороден, почитан от всички; после я настанила на масата редом с Фамир. А света Текла, като се отвърнала от него, седяла мълчаливо, гледала надолу, нищо не хапвала, само постоянно мислела в дълбината на сърцето си за своя Небесен Жених. А когато Фамир, като я приласкал, искал насила да я прегърне и да я целуне, тя го заплюла в лицето и се отскубнала от ръцете му като птица от мрежа. Тогава майка й отново изпаднала в ярост и отново започнала да я бие, а Фамир, силно опечален, отишъл при княза с жалба срещу апостол Павел.

- В нашия град - казал Фамир - се е появил един пришълец; със своето магьосничество той прелъстява народа и като го отклонява от почитането на боговете, го обръща към Иисус Христос, разпнат на кръст от иудеите. Той прелъсти и девойката Текла, моята годеница; отначало тя много ме обичаше, а сега не само че не иска да ме погледне, но дори се гнуси от мен като от прокажен и бяга от мен като от някакъв звяр; така този вълшебник угаси любовта й към мен; и не мога да разбера, какво е направил с нея.

Князът повикал свети Павел и го попитал: откъде е и какво е сторил в града им? Тогава светият апостол по навик започнал да го поучава на Словото Божие, проповядвайки за Иисуса Христа. Но князът не започнал веднага да разглежда делото, а отложил съда над апостола за друго време; той наредил да го вържат и да го затворят в тъмница, докато се появи възможност да го разпита по-подробно. А Текла, като чула, че заради нея са затворили светия апостол в тъмница, станала през нощта, тайно напуснала дома си и отишла в тъмницата. Като намерила пазача, тя свалила от себе си огърлицата и други златни накити и му ги дала, като ги помолила да й отвори вратата и да я пусне вътре. [...]
Тъмничният пазач изпълнил молбата й; той се зарадвал на скъпоценната огърлица и на златните предмети и я въвел при свети Павел. Текла с радостни сълзи паднала пред него и целунала оковите на Христовия затворник. Отначало свети Павел, като я видял, се смутил, но после, когато узнал всичко, което тя изтърпяла от майка си и от годеника си заради своето целомъдрие, той се зарадвал много за мъжеството на младата девица и я целунал по главата, като я благословил и похвалил вярата й и девическото й целомъдрие, нарекъл я невеста Христова и първа своя дъщеря, която възродил с благовестието си. И Текла седяла в тъмницата с него, както дъщеря с баща си, слушайки неговото отеческо учение и слагайки в сърцето си словата му, като някакво скъпоценно съкровище; а той много у поучавал на вяра в Господ Иисус Христос, наставлявал я на любов към Бога, убеждавал я да пази целомъдрие и напълно я утвърдил в Христовото учение. [...]
Междувременно в дома на Теоклия започнали да търсят Текла, но не я намерили. Тогава се разнесли писък, плач и вопли; майката ридаела за дъщеря си, Фамир - за годеницата си, робите - за господарката си; слугите тръгнали на различни страни, търсели я и разпитвали по улиците, и по домовете, но никъде не я намерили. Едва след доста време узнали, че тя се намира в тъмницата; и веднага се втурнали към нея; като отишли там, изпратените видяли, че тя седи близо до Павел и като прикована с най-голямо смирение слуша неговите наставления; тогава я извели от тъмницата, а за всичко, което се случило, донесли на княза. Той, като седнал важно на съдийското място, наредил да доведат светия апостол при него.

Веднага щом народът го видял, завикал към княза:

- Княже, този човек е магьосник, накажи го със смърт!

[...] Князът дълго разпитвал светия апостол, но не намерил в него никаква вина, освен проповедта за Христа и затова не го осъдил на смърт, но заповядал да го набият и да го изгонят от града, за да не може да склонява и други девици да запазват девството си. Заедно с него били осъдени на изгнание и Варнава, и Онисифор със синовете си.

Князът дълго се стараел да застави Текла да се отнася с предишната любов към своя годеник, но старанията му не се увенчали с успех; тогава, по молба на Теоклия, той осъдил светата девица на изгаряне. Донесли множество сухи дърва, сено и вейки и приготвили голяма клада; после слугите хванали светицата, за да я отведат там; но тя не позволила да я водят, а самичка бързо отишла до приготвената клада и като се прекръстила, качила се и застанала на върха на кладата, готова да изгори - вещественият огън не бил страшен за нея, понеже самата тя горяла с невеществения огън на Божествената любов.

Междувременно запалили кладата от всички страни; но за учудване на всички, пламъкът, като се издигнал високо, заобиколил Текла; всички били поразени още повече, когато завалял проливен дъжд с градушка и угасил огъня; князът и целият народ от страх избягали по домовете си от проливния дъжд и от силната градушка. А Текла слязла невредима: огънят не докоснал чистата дева. След това тя не се върнала в дома на майка си, а се отправила извън града да търси своя духовен отец. По пътя тя срещнала един ученик на апостола от дома на Онисифор, който отивал в града, за да купи хляб; светата девица го познала и го попитала:

- Къде се намира Павел, апостолът на Иисуса Христа?

Тогава той я завел в пещерата, където се намирал светият апостол заедно с другите и постел, усърдно молейки се за нея. Като видели Текла жива и здрава, всички се зарадвали много и благодарили на Бога, Който запазил Своята рабиня невредима; след това й предложили хляб и самите те също се подкрепили с храна. Оттук светите Павел и Варнава минали през Листра и Дервия, като благовестели Евангелието и изцелявали бедните; света Текла ги следвала до Антиохия. Когато влизали в този град, случайно ги срещнал някой си Александър, старейшина на града. Той бил млад, прекарвал живота си в сладострастия и се предавал на нечестиви дела, както обикновено живеели езичниците.

Като видял светата девица, поразен от красотата й, той пламнал от нечиста похот към нея. Мислейки, че света Текла е жена на Павел, Александър отначало започнал да му предлага много злато и да го придумва да не пречи на злите му намерения; после, когато узнал, че тя не му е жена, а е неомъжена девица, той се разгорял с още по-голяма страст и пожелал да я вземе за жена. Той започнал да уговаря света Текла да го обикне, но тя бягала от него, като от ревящ лъв, който иска да погълне душата й.

Князът започнал да я принуждава да се отрече от Христа и да се омъжи. А когато тя решително отказала, князът я осъдил на изяждане от зверовете, поради две вини: заради благочестието и заради целомъдрието й - за това, че вярва в Христа и за това, че се е отказала от брак, бидейки млада и красива. Изпълнението на това смъртно наказание било отложено за следващата сутрин.

И ето, на следващото утро светицата отново била отведена на мястото за изпълнение на смъртоносно наказание; след нея вървяла и Трифена, плачейки за това, че без вина предават на смърт такава света девица. Поставили Текла на видно място и безсрамният княз наредил да съблекат светицата:

- В дрехите й - казал той - има магия, ето защо и зверовете не я закачат; съблечете тази вълшебница и да видим, дали ще остане цяла.

Тогава съблекли светата девица и я поставили така, че народът да може да я вижда. Само свянът бил покривалото й, и тя повтаряла думите на пророк Давид: "срам покрива лицето ми..." (Пс. 43:16). Срещу нея били пуснати гладни и разярени зверове - лъвове и мечки.

Докато света Текла стояла разголена на онова място, една от лъвиците като се приближила, легнала пред нея и започнала да ближе нозете й, като че ли й въздавала чест за девственото й целомъдрие.

А хората, като видели, че зверовете не се осмеляват да се докоснат до светата девица, започнали да възклицават:

- Велик е Богът, Когото Текла изповядва.

Мъчителят, като не познал силата Божия, пожелал д; погуби Текла по друг начин: той заповядал да изкопаят дълбока яма, да я напълнят с различни гадини, змии и ехидни и д; хвърлят светицата в нея. Но Този, Който някога заградил уста та на лъвовете и сега притъпил езиците на змиите, укроти; яростта им и унищожил отровата им; светицата излязла невредима от ямата, така че всички се изумили от това чудо. Злия мъчител дълго се чудел какво още да предприеме; накрая тор наредил да доведат два силни бика, да привържат за нозете Текла между тях и да ги бодат с нажежени железни пръти, та като се разбягат на различни страни, да я разкъсат. Но и след това светицата останала цяла, защото, когато я завързали к започнали да дразнят биковете, въжетата се скъсали като паяжина, биковете избягали, а светицата останала на същото място, без да претърпи вреда. Тогава вече и самият княз, удивлявайки се от случилото се, признал силата Божия. [...]

Князът, като се уплашил от Бога, Който пазел Текла от всякаква вреда, заповядал да я облекат с чест в дрехите й и я пуснал, като постановил следната присъда: "Пускам на свобода Текла, Божията рабиня."

Светицата отишла в дома на Трифена, където настанала голяма радост за освобождаването й. Като пребивавала тук известно време, света Текла проповядвала словото Божие и научила мнозина на вяра в Христа. Тя силно желаела да види апостол Павел, своя отец и учител, и като го намерила, поискала да го последва, но той не й позволил, като казал:

- Никой не отива на борба заедно с невеста.

Тогава тя, като приела благословение от апостола, отишла в Селевкия и се поселила в пустинята на една планина близо до Селевкия; подвизавайки се там в пост, молитва и богомислие, тя вършела много чудеса и изцерявала всякакви болести.

Всичките години на живота й били деветдесет. Сега тя в безкрайния живот прославя Животодателя Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

В памет на преподобния Коприй

Свети Коприй се родил на торището* близо до стените на обителта на преподобни Теодосий Велики, началника на общежитието**.

* Името Коприй е гръцко, от κόπρα - торище, купчина тор. Бел.ред.

** Свети Теодосий Велики е наречен "началник на общежитието", защото първи е въвел общожитийната форма на монашески подвиг. Житиеписците го наричат така и защото през 493 г. Иерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на свети Сава Освещени поверил надзора над пустинниците - бел. пр.

Майка му избягала от преследване на агаряните заедно с много други и потърсила закрила за себе си до стените на обителта на преподобния. Когато агаряните се оттеглили, монасите излезли и намерили на торището новороден младенец. По заповед на своя игумен, великия Теодосий, те взели детето и го нарекли Коприй. То се хранело с козе мляко. Затова монасите нарочно избрали отделна коза от стадото. Всеки път, когато младенецът искал храна, козата сама се отделяла от стадото, слизала от планината и като накърмела младенеца, отново се връщала. Тя правела така, докато младенецът не започнал да приема твърда храна. Когато младият Коприй достигнал пълнолетие, преподобният Теодосий много го обикнал. Заради своя благочестив живот той скоро станал жилище на Светия Дух; дори дивите зверове го слушали. Веднъж в манастирската градина той видял една мечка, която лакомо поглъщала градинските зеленчуци; светецът хванал звяра и го извел от градината, като му забранил вече да влиза там. Друг път се качил на планината с едно магаре, за да донесе дърва в обителта. Докато събирал дърва, една мечка ухапала магарето по крака.

Тогава свети Коприй натоварил дървата на мечката и й казал:

- Сега ти трябва да работиш, докато магарето не оздравее.

Мечката го послушала и носела дърва и вода, докато магарето оздравяло; тогава преподобният пуснал звяра.

Свети Коприй служил известно време в манастирската кухня; веднъж гозбата в казана започнала да кипи и да прелива. Като не намерил лъжица наблизо, преподобният започнал да обира пяната с ръка, а след това разбъркал с ръка яденето и с това прекратил кипенето, а самият той останал напълно невредим. Преподобният достигнал деветдесетгодишна възраст и сияел сред монасите като слънце. Той се удостоил да получи свещенически сан и бил украсен с всякакви добродетели; често, като се отдалечвал на някое уединено място, той усърдно се молел на Бога. Преподобният Теодосий Велики, който по това време вече бил починал, понякога му се явявал и като заставал до него, пеел молитви заедно с него. Като му се явил за последен път, той му рекъл:

- Коприй, ето, настана време да оставиш временния живот; ела при нас в приготвеното за теб място за упокоение.

Скоро след това видение дивният угодник като поболедувал кратко време и като се простил с подвижниците, се преставил в Господа.

* Свети Коприй починал около 530 година