/КРОСС/Русия надигра САЩ в Сирия независимо от всички насмешки и предсказания на американския президент Барак Обама за това, че Москва ще затъне в сирийското "блато", пише канадското издание The National Post.

Миналата година, когато Русия започна операцията в Сирия, Обама реагира с подигравка. На американския президент явно не му се понрави "настойчивата външна политика" на Москва в Близкия изток и други региони, и той явно разчиташе на това, че тя "ще се опари в Сирия и ще излезе посрамена от своята авантюра в Близкия изток".

Само че това не се случи.

Русия не само не затъна в блатото и успя да използва безкрайно ефективно ограничен военен ресурс - тя измени хода на гражданската война и запази сирийския президент Башар Асад на поста, пише The National Post.

Нещо повече, през септември, независимо от миналогодишния сарказъм на Обама, Русия и САЩ обявиха постигнатото споразумение за Сирия. Ако то бъде реализирано, големи части от опозицията ще бъдат неутрализирани, а Москва и Вашингтон ще разгърнат офанзива срещу враговете на Асад - "Ислямска държава" и "Фронт ан-Нусра", отбелязва изданието.

В крайна сметка, големият победител е Русия.

Каквото и да се случи със споразумението, руският президент Владимир Путин постигна това, че САЩ се присъединиха към "въображаемото руско блато".

Обама изглежда слаб и е принуден да отговаря на действията на Москва в Близкия изток, а Путин "укрепи статута си на незаменим арбитър за съдбата на Сирия", отбелязва авторът на статията.

Действията на Русия в Сирия са само част от нейната политика за укрепване на позициите ѝ Близкия изток, и това ѝ се удава, включително и заради самите САЩ. Самият Обама отдавна иска да изтегли страната си от Близкия изток и Москва сега нахлува в освободеното пространство. Русия е тук, казва дипломат от региона, защото САЩ ги няма.

Владимир Путин се погрижи за връзките с Иран, подобри обтегнатите отношения с Турция и предложи на Израел и Палестина да проведат преговори на руска територия.

Но интервенциите на Путин са предизвикани и от проблеми, много по-близо до страната му.

Разпадът на Съветския съюз разтърси руския президент из основи, вероятно, защото за него е бил неочакван. Той също така е наблюдавал следващите най-големи заплахи за Русия в следващите години.

Между 2000 и 2014 г. въстания и революции свалиха диктатори и автократични правителства - често приятелски на Русия - в най-малко половин дузина държави. Най-тревожни бяха събитията в най-близките, политически и географски, за Москва - Сърбия, Грузия и най-вече - Украйна. Руският лидер реагира на бунта в Украйна са нахлуването и анексирането на Крим. Той също така изпрати войски в Източна Украйна, където конфликтът все още гори.

Москва има два основни довода за проактивната си близкоизточна политика, които засягат нейните интереси.

Първият - да спре разпространението на радикалния ислям.

"Москва чувства, че ние създаваме хаос в Близкия изток, като се започне с инвазията в Ирак, след това в Либия и свалянето на (египетския президент Хосни) Мубарак", казва Джефри Манкоф, зам.-директор на департамента "Русия и Евразия" в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

"В руския прочит на всичко това, крайният резултат от действията на Америка винаги е създаването на хаос, който издига на власт радикални джихадистки сили, които са враждебни както на руските, така и на американските интереси".

Точно това може би е мотивирало Путин да помогне на Асад с военни сили. Той вярва, че сирийският президент действа като спирачка за ислямския екстремизъм.

Но вторият проблем е, че Путин вижда модел на сваляне на режимите в региона и се опасява той да не бъде разпространен. Той иска да дискредитира този процес и да подкопае възможностите цивилни обществени групи да свалят авторитарни правителства по целия свят.

"Русия сега се представя пред останалия свят като пазител на статуквото и крепител на съществуващите режими," казва Анджела Стент, професор по държавно управление и външна политика в университета Джорджтаун.

Военната интервенция на Москва в подкрепа на Асад показва, че Русия "иска да е сигурна, че няма да има повече движения от рода на "Арабската пролет" в Близкия изток и че те няма да приближат границите ѝ. Тази политика е насочена към руските съседи и към самата Русия".

Првод и редакция: Епицентър.БГ