/КРОСС/ Западната журналистика, която много дълго време ни даваха за пример и бешетакаванаистина, бележи ново историческо дъно. Откакто светът навлезе в геополитическа турбуленция, а САЩ дадоха драматични примери за тотално сбъркани решения, абсолютна липса на визия и склонност към корпоративен диктат над цялата планета, американските медии се превърнаха в чисти идеологически инструменти, перални за мозъци, вместо коректив на статуквото, те станаха негов основен автомат.

Тези дни и "Ню Йорк таймс" най-накрая заряза позите и театъра на "обективната журналистика", за да оголи до крайност състоянието на американските медии днес. В рамките на два дни изданието пусна две статии със заглавия: "Хилари Клинтън - президент" и "Защо Доналд Тръмп не трябва да е президент".

Четенето на двата текста е болезнено упражнение в садомазохизъм. Първото изречение от статията за Клинтън обаче е потресаващо като внезапен зъбобол: "Във всяка нормална година на избори бихме представили и двамата кандидати с техните мнения по проблемите, но този път изборната година не е нормална".

Това изречение зачертава основни моменти от демокрацията. То служи като оправдание не само за заемането на страна (което е нормално), но и за отмяна на правилата в журналистиката (което вече е тероризъм). Едва след това изречение разбрах какво е възбудило емоционално Иво Инджев в новината за това, че "Ню Йорк таймс" подкрепя Хилъри. Те дават аргумент на неговата терористична теза, че плурализмът налага руската доминация у нас.

Нека да обясним.

Във виденията на психодесния - руската гледна точка е толкова правилна, истинска и пленителна, че в момента, в който получи правото на половин дума, тя вече печели. Заради това какъв е изходът - изритайте всеки с различно мнение от медиите. Дайте трибуна само на стипендиантите на "Америка за България". Доскоро обаче инджевщината се срамуваше донякъде от това свое мнение, защото знаеше, че то влиза в пряко противоречие с всичко, което знаем за свободата на словото. Единствено вестник "Капитал" през 2013 година се опита да прокара по-смело тази теза. Тогава лъскавковото издание се дразнеше, че думата по телевизиите се дава не само на протестърите, но и на техните опоненти. Това им се виждаше манипулация.

Нашите родни мракобеси вече могат да отдъхнат - "Ню Йорк таймс" стигна до същите изводи. Те захвърлиха обективността, идеята, че журналистиката не трябва да извършва пряка мозъчна хирургия върху читателите си, а се отдадоха с наслаждение на наколенките пред Хилъри.

Заради това си струва да прочетете първо статията за Тръмп. О, "Ню йорк таймс" е безпощаден към неговите грешки, бичува го яростно с думи и го облива с киселина.

За някои от критиките си имат основание. Невъздържаният му език е проблем, ексцентричните предложения, като това на мюсюлмани да им бъде забранено да влизат в САЩ, са пълна идиотщина, политическите му пируети върху неща, с които не е наясно, са комични.

За други обвинения обаче "Ню Йорк Таймс" дотолкова са свалили нивото, че почват да сумтят за инвестиции на Тръмп в Русия и дали не е в конфликт на интереси, ако стане президент. Това сигурно нямаше да е толкова дребнаво, ако малко преди това не го обвиняваха, че повечето му бизнеси фалират. Има и нещо друго. Досега Тръмп няколко пъти е декларирал, че няма инвестиции в Русия и за разлика от други свои твърдения, от това той никога не се е отметнал. Част от кампанията срещу него беше наемането на автори, които да твърдят, че имало руски инвестиции в някои от бизнесите му извън Русия, което също не бе доказано. А пък и в края на краищата бащите на глобалния капитализъм да обвиняват някого заради глобален капитализъм е висша доза лицемерие, нали?

Друга част от заяжданията са чисто идеологически - "Ню йорк таймс" сумти за вижданията му за НАТО и за желанието му да отмени търговските споразумения, които няколко президенти преди Обама, а и самият Обама нацвъкаха из света.

Сори, братче, ама това вече е груб опит за манипулация. Да се представи НАТО като нещо вечно, а търговските споразумения като аксиома, минава границите на политическата критика и навлиза в мъгливия свят на най-нелепата пропаганда.

А най-накрая, разбира се, се размахва образа на глобалния Сатана - Владимир Путин. Намеква се, че Путин подкрепя Тръмп и риторично се късат коси каква ли сделка са сключили двамата, ако Тръмп се добере до Белия дом.

Това вече е израз на слабост. Никога досега Америка не се е чувствала толкова слаба, че да намеси име на външен лидер във вътрешните си битки. Днес обаче Хилъри Клинтън стои върху толкова тънък лед, че даже излезлите от килера нейни защитници се занимават основно с оплюване на Тръмп.

Статията за Хилъри пък е като любовен епос. Всичките й грешки са отдадени на медийни атаки и "изопачено възприемане на образа й". Величествено! Човек остава с усещането, че чете житие на светец и интелектуален лидер. Трудно ми е да преразказвам текста, без да получа сърдечен удар от ужас, но той и не става за пресъздаване. По-интересното е какво е пропуснато в тази статия. В нея се говори, че Хилъри носи споделена отговорност за проблемите в Либия. И само толкова. Наскоро Проф. Родрик Трембли припомни, че всъщност намесата на мис Клинтън в този случай е много повече от "споделена отговорност". Той припомни нейно интервю, където тя буквално заяви следното по отношение на Либия: "Дойдохме, видяхме, той умря!"

Няма нито една дума за това, че кампанията на Клинтън е финансирана от мощни корпорации, сред които "Морган Стенли" и "Голдман Сакс". Именно такива съмнителни капитали правят Хилъри Клинтън продължител на линията на търговските споразумения, които предизвикват политически бури в цял свят като ТПТИ и СЕТА.

Няма нито дума за връзките й с неоконсервативните кръгове и философията на войната, която те изповядват, а пък семейство Клинтън са доказали, че изпълняват на практика.

В САЩ се сблъскват два проекта, два идейни смисъла за бъдещето, проблемът е, че медиите искат да сатанизират единия, защото той отваря възможност за радикална промяна на много от институциите и политическите идеи, които днес управляват света.

Според мен, американските медии трябва да си вземат поука от английската медийна афера срещу Джеръми Корбин. Медийният оръдиен огън по един човек, когато се превърне в колективен садизъм и стане толкова голям, има обратен ефект. Корбин бе пържен на клада в продължение на година и половина, а резултът беше, че повиши резултата си.

Ако т. нар. "медии" си мислят, че по този начин ще коронясат Клинтън, още отсега е добре да имат план "Б" - тоест какво правим в деня, в който Тръмп стане президент. Защото през този вид истерична критика и създаването на медийни сатани, те повишават драстично шансовете на Тръмп. Спектакълът е повече от ироничен. Заради елитаристката критика към един милионер-хулиган, медиите са на път да превърнат един богаташ в изразител на колективното несъзнавано на всички прецакани американци.

Далеч съм от мисълта, че Тръмп възнамерява да изпълни и една трета от това, което обещава. Но пък ролята му по сваляне на маски досега е възхитителна.

Автор: Александър Симов (Поглед.инфо)