/КРОСС/Кой носи отговорност за подлагането на потребителите на нелоялни търговски практики? В държава с традиции в производството на натурални продукти като оцета, се допуска да се предлагат с приоритет в търговската мрежа продукти, създадени по химичен път на основата на петролни деривати. Актуалната статистика за 2015 година на продажбите в България сочи, че 56% от потребителите купуват оцетни заместители към 44% за тези, които избират натуралните оцети, пише днес в-к Стандарт.

Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите в голям процент не правят информиран избор, когато посягат към тях. Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните, като често над или под тях има и надпис, че това е „оцет". Потребителите посягат към имитацията, защото цената й е по-ниска, етикетът е атрактивен - с множество зеленчуци по него и големи надписи за консервиране.

Производителите умишлено заблуждават, бъдете внимателни

Търговска марка/ име: „Веда" кисел продукт за овкусяване и консервиране

Производител:  „Веда" ООД, гр. Плевен

Търговска марка/ име: „Винпром Дупница" кисела подправка за овкусяване и консервиране

Производител:  „Винпром -Дупница" АД, гр.Дупница

При два от продуктите ("Веда" и "Винпром Дупница") снимката на туршия ясно намеква, че продуктът е подходящ за консервиране. Нещо повече, това са едни от най-големите производители на оцет у нас и синтетичната им киселина умишлено наподобява с визия натуралните им продукти, за да въвежда в заблуда потребителя. Редно ли е законът да позволява един и същи производител да предлага химичен и натурален продукт и то с много малка разлика в цената и не поставя ли това под съмнение съдържанието на натуралните им оцети?

Търговска марка/ име: „ОРО" Плевен оцетен заместител

Производител:  произведено за „СД Аякс-АП" от „ПВД" ООД, гр Плевен

Търговска марка/ име: „Fiorre" оцетен заместител

Производител:  произведено за „Шери 61" ЕООД от „ПВД" ООД, гр Плевен

Търговска марка/ име: „Прима Плевен" оцетен заместител

Производител:  „ПВД" ООД, гр Плевен

При продуктите "ОРО", „FIORRE", „Прима Плевен" се наблюдава изписване на думата „Оцетен" с намаляващи букви и "заместител" с дребен шрифт. Така се постига лесна четимост на първите букви О-Ц-Е-Т и по трудно различим остатъка от надписа "Оцетен заместител", което лесно може да заблуди че това е оцет, а не заместител.

Търговска марка/ име: „Златия" кисел продукт с ароматизант ябълка

Производител:  „Венци Трейдинг" ЕООД, с.Приморци, област Добрич

На етикета на продукта "Златия" има снимка на дете, което намеква, че продуктът е качествен и годен за деца.

Търговска марка/ име: „Libra" кисел продукт с аромат на вино/ „Libra" кисел продукт с аромат на ябълка

Производител:  „Бойлс Фууд Къмпъни" ЕООД, Севлиево

Търговска марка/ име: „ОРО" Плевен оцетен заместител

Производител:  произведено за „СД Аякс-АП" от „ПВД" ООД, гр Плевен

При два продукта ("Libra" и "ОРО") виждаме изображение на ябълка, което навява асоциация, че продуктът е произведен от ябълкова суровина.

Търговска марка/ име: „ЧЕСТ" кисел продукт за овкусяване и консервиране винен

Производител:  произведено за "Чест Експорт" от „Венци Трейдинг" ЕООД, гр. Добрич

Търговска марка/ име: „Златия" кисел продукт с ароматизант ябълка

Производител:  „Венци Трейдинг" ЕООД, с.Приморци, област Добрич

При два продукта се наблюдава акцентиране върху думите "винен" ("Чест") и "ябълков" ("Златия") чрез използване на по-големина шрифт и по ярък цвят. Така потребителят може да остане с впечатлението, че това е винен или ябълков оцет, а не заместител.

Търговска марка/ име: „ЛЯТО" подходящ за салати и туршии

Производител:  в ЕС за „Миракъл Краси Мейкър" ЕООД, гр. Пазарджик 

Търговска марка/ име: „ЧЕСТ" кисел продукт за овкусяване и консервиране винен

Производител:  произведено за "Чест Експорт" от „Венци Трейдинг" ЕООД, гр. Добрич

Синтетичната оцетна киселина "Е260 - оцетна киселина" може да се изписва на етикета със своя Е номер и наименование, заедно или поотделно. Всякакви добавки към наименованието като "хранителна" или "за хранителни цели" нямат място в съдържанието. Такива добавки установихме в два от продуктите - "Лято" и "Чест".

Потребителите трябва да бъдат наблюдателни, когато посягат към рафта с оцетите. Въпреки, че вече няколко официални инстанции в лицето на Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното потвърдиха, че оцетните имитации не са годни за консервиране, самите им производители продължават да внушават обратното чрез етикетите и имената на продуктите си. Проучването на асоциация „Активни потребители" за етикирането на 25 продукта, закупени от големите търговски вериги в София и Пловдив, показа, че едва 4 от тях спазват правилата. Останалите 21 марки съвсем умишлено подвеждат чрез снимка на зеленчуци, буркани, зимнина и надпис „за консервиране", че този продукт има свойствата на натуралния оцет. Снимки на грозде или ябълки и думи като „оцетен", „винен" и „ябълков" пък целят директно да внушат, че това е оцет.

Бутилките са 1:1 с тези на оригиналния оцет, дори много от тях ги превъзхождат, именно с цел потребителя първосигнално да посегне към по-луксозната, но по-евтина бутилка. Експертите са категорични, че ситуацията в големите градове е такава, а в по-малките населени места в страната нарушенията са в пъти по-големи и плашещи. Липсата на контрол от страна на държавните институции дава поле за изява на множество некоректни търговци и производители на оцетни имитации.