/КРОСС/ Бившият президент на Израел и Нобелов лауреат за мир Шимон Перес почина в болница в Тел Авив на 93-годишна възраст, две седмици след като претърпя инсулт, съобщи Израелското радио.

Перес бе един от последните представители на поколението политици - основатели на Държавата Израел. 

Шимон Перес е роден във Вишнев, в тогавашна Полша, а днес в Беларус, на 21 август 1923 година. Семейството му се премества в Тел Авив през 1934 г. Перес се включва в Хагана през 1947 г. , а от 1952 година е в ръководството на военното министерство, където отговаря за снабдяването с оръжие на създаващата се израелска армия. Сред неговите успехи от онова време са закупуването на модерни френски изтребители Dassault Mirage III, както и на ядрен реактор.

Шимон Перес е избран (1959) за депутат в Кнесета от партията Мапаи и е заместник-министър на отбраната до 1965 г. Във връзка с аферата Лавон напуска заедно с Моше Даян и Давид Бен Гурион Мапаи и образуват новата партия Рафи. През 1968 година партията Рафи (без Бен Гурион) се слива с Мапаи и е образувана днешната Израелска партия на труда.

От 1969 година Перес заема разни постове в правителствата на Партията на труда, а след оттеглянето на Голда Меир през 1974 година е основен съперник на Ицхак Рабин за лидерството в партията и страната.

През 1977 година Рабин подава оставка след скандал с нарушение на банковите регулации от неговата съпруга. Перес застава начело на Партията на труда, която за пръв път в историята на Израел губи изборите. Едва през 1984 година Партията на труда печели най-много места в Кнесета и Перес застава начело на коалиция с Ликуд и други по-малки партии.

От 1986 година е външен министър, а от 1988 - министър на финансите. През 1990 година, след неуспешен опит да състави правителство на малцинството, Партията на труда напуска кабинета.

В началото на 1992 г. Перес губи първите вътрешни избори в историята на Партията на труда от Ицхак Рабин, чието място е заел петнадесет години преди това. Въпреки това, той не напуска политическия живот и е външен министър в правителството на Рабин, а след неговото убийство през 1995 г. за кратко е отново министър-председател.

На първите преки избори за министър-председател през 1996 г. Перес е победен от Бенямин Нетаняху от Ликуд и на следващата година е сменен от Ехуд Барак начело на Партията на труда. При управлението на Барак (1999-2001) Шимон Перес заема второстепенни постове, но след неговото поражение се завръща на сцената. Той включва Партията на труда в правителство на националното единство, водено от Ариел Шарон от Ликуд и става външен министър в него, въпреки че официално не е начело на партията. Партията на труда напуска правителството през 2003 г., но отново се включва в него в края на 2004 г., за да подкрепи плановете на Шарон за изтегляне от Газа.

На 13 юни 2007 г., на 83-годишна възраст, е избран от Кнесета за президент на Израел.

През 1994 година получава Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин, за активния му принос в сключването на Договорите от Осло.

Перес изрази отношението си към България и българите в реч в Европейския парламент през 2013 година, когато се навършиха 70 години от спасяването на българските евреи:

Рядко ще видиш народ, който от една страна е много скромен и тих, а от друга страна, е така невероятно героичен. Тихо героичен, много скромен и в същото време велик пример за смелост и човечност. Искам да благодаря на вашия народ, на обикновените хора, които поеха риска - защото това бе рисковано - да спасят по-голямата част от еврейската общност в България.

Поклон пред паметта му!