/КРОСС/ Глава I

1. И настана писък, плач и скърцане със зъби (Мат. 13:42):
2. Пренебрежение, надменност, високомерие, презрение, подигравка, ирония, сарказъм, осъждане, присъда; зилоти, неофити, старостилци, талибани, схизматици, фундаменталисти, догматици, екзархисти (sic!), етнофилетици, русофилетици, путинославни - този високонаративен катехизис блъвна върху критиците на Критското мероприятие, титулувано събор, при това - велик и свят.
3. Обвинители: мудрословеснейшите ревнители на новия икуменически ред; блюстители на папизма Вартоломейски; и радетели на Цариград като Втори Ватикан и Трети Коминтерн. Обвиняеми: неколцина миряни-сквернословци и главно - българските архиереи, все зилоти и неофити (пък Патриархът - Неофит на всичкото отгоре).
4. И понеже не стихва рудиментарната истерика "БПЦ обслужи Кремъл", напомням:
На 12 февруари 2015 г. с решение на Св. Синод в пълен състав БПЦ изпрати до Секретариата по подготовката на събора своите забележки и позиции по документа "Отношението на Православната църква с останалия християнски свят", приет на предсъборното съвещание от 30 септември - 3 октомври 2014 г. БПЦ бе "удостоена" с високомерно мълчание.
На 11 март 2016 г. в писмо до Св. Синод митр. Гавриил отхвърли основни формулировки в цитирания документ. На 21 април писмото стана позиция на Св. Синод. На 1 юни БПЦ отказа да отиде в Крит. На 6 юни отказа Антиохийската църква. На 10 юни отказа Грузинската. На 13 юни отказа и Руската църква. (Подробно - "Критска пролет за Православието", т и тт -http://www.duma.bg/node/126319; http://www.duma.bg/node/126401).
5. Така от 12 февруари 2015 г. до 1 юни 2016 г. изминаха 474 дни. 474 дни Секретариатът и Предсъборната комисия изобразяваха умрели лисици. На 475-ия ден лисиците се съживиха и викнаха, че били изненадани, огорчени и даже шокирани от българското коварство. Ах!
6. Тия дни Св. Синод заседава (демек - "зилотства"). От юни насам нашите архиереи са обект на различни видове натиск с едната цел - да преклонят глава, да подгънат коляно, да подпишат деянията и писанията Критски;
7. да се покаят сърцераздирателно и душепокъртващо като едни "ортодоксални ултраси" и "православни фундаменталисти" (терористи направо, шахиди сущи!), като зловредстващи "автокефалисти", отдадени на "краен православизъм" (и такива "ереси" изобретиха напоследък правоверните икуменисти); да припаднат в краката на "Негово Божествено Всесветейшество Вартоломей, Архиепископ на Константинопол - Новия Рим и Патриарх Вселенски" (туй му е титлата), да целунат ръчицата му, да изпросят милост и снизхождение от Фенер;
8. да унижат себе си, да опозорят БПЦ, да се отрекат от Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която е Православната и неин глава е Иисус Христос, и да припознаят всякакви други "църкви", и да забравят Символа на Вярата, Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони, учението на светите Отци; и тъй да придадат привидна пълнота и легитимност на Критското мероприятие със задна дата.
9. Затуй е тоз гняв, писък, плач и скърцане със зъби.
10. Защото БПЦ, схизматизирана, пренебрегвана, немощна, чиято сила в немощ се прояви (2 Кор. 12: 9-10), първа се възправи срещу посегателството над Светото Православие и извърши чутовен, исторически подвиг, равен на подвига на Екзарх Антим I.

Глава II
1. "От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели..." (отец Паисий). И наистина:
2. Първата духовна, християнска крепост на целия славянски свят е Българската, пета подир древнопросиялите църкви на Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.
3. Само 5 години, откак България е приела Православието, и на 4 март 870 г. вече имаме своя Църква; автономна от 919 г.; автокефална - от 927 г.
През 1235 г., на поместния събор в Лампсак Вселенският патриарх св. Герман II възстановява патриаршеското достойнство на Църквата ни (отнето от Василий II Българоубиец), и определя като "вечно и неотменимо" нейното пето място в православните диптихи. Това става със съгласието и подписите на Александрийския патриарх Николай, Антиохийски Симеон и Йерусалимски Атанасий.
4. И сега, читателю, внимавай!
17 юли 1393 г. Търновград пада. Настанали дни на сеч, сълзи и погибел. Турските орди опожарили и сринали до основи дворци и черкви. Които храмове не порутили, поругали ги, на джамии ги обърнали, на конюшни и бани, богослужебните книги изгорили, мощите на светците хвърлили на кучетата, очите на иконите изчегъртали, болярите и божиите служители съсекли...
5. Още не засъхнала кръвта по улиците и черковите на престолнината ни. Още не заглъхнали стенанията. Още не отглъхнали стъпките на великия заточеник св. Патриарх Евтимий... И в 1394 г., месец август, индикт 2, Вселенският патриарх Антоний IV изпратил в Търново митрополит Йеремия - грък, изгонен безславно от Мавровлахия (Молдова) като византийски натрапник. И го упълномощил да се разпорежда временно в "Търновската църква невъзбранно и безпрепятствено... тъй като ти СЪБОРНО за това си поставен". (ръкописът е във Виенската императорска библиотека; цитира го Марин Дринов, Избрани съчинения, т.2, стр. 112).
6. "СЪБОРНО"?! Какъв събор? Кой събор? Вселенски? Всеправославен? Велик? И свят? Няма такъв събор. Константинопол, еднолично, едностранно и самоволно отменя и погазва и СЪБОРНИТЕ решения от Лампсак, и томоса на св. Герман II. Повтарям - еднолично, едностранно и самоволно.
7. ...Турците, възседнали хранени жребци, карали Патриарха на заточение, нозете му кървяли от острите камъняци, пожарищата на Царевец и Трапезица още изпепелявали взора му, поробените българи, под плющенето на камшиците, целували края на прашната му, прокъсана дреха, и в сълзи я обливали, а гърците, пътници случайни, мулетари някакви, като разбирали кой е достолепния страдалец, хулели го, наричали го "скатовулгаре", сиреч "мръсен, долен, проклет, лайнян българин", но той оставал безмълвен и не отвръщал на нечестивците... А наоколо - плен и запустение, сякаш Бог отвърнал очи от земята и народа български...
8. Константинопол едва дочакал кончината на св. Евтимий, и в 1402 г. назначил византийски митрополит в Търново. Така "била унищожена българската НАЦИОНАЛНА църква... държавата попаднала под властта на турци, а църквата - на гърци" (Константин Иречек , "История на българите", стр. 399).
9. Българската Държава и Българската Църква са заличени. От две империи. Едната възхожда. Другата захожда. Византия загива, но маркира територии - в прекия смисъл и в духовния. Сгодно време намерил Константинопол - да си присвои Църквата ни. И го направил. Безцеремонно.
Едни казват, че това станало още в 1394 г., други - в 1402 г., повечето - в 1416 г. До падането на Константинопол в 1453 г., което ще покруси и разнебити целия християнски свят, остават съответно 59, 51, 37 години. Има ли значение? Обратното броене е започнало. А Византия е сключила сделка с нашественика. Много преди Мехмед II Завоевателя да овласти със специален ферман Цариградската патриаршия да се разпорежда всякак с православните в Османските предели. За да ги държи в подчинение и покорство, "да ги сдържа", да ги не спохождат родолюбиви и свободолюбиви помисли. Без българско училище, без литургия на български, без български духовници. И никакви разговори с Бога на български. Само на гръцки. За да забравим св. Кирил, св. Методий, св. Климент, св. Наум, св. Сава, св. Ангеларий, св. Горазд, св. княз Борис І Покръстител, св. цар Петър I, св. Иван Рилски, св. Теодосий Търновски, св. Mатриарх Евтимий... Да ги забравим и да се срамуваме от тях.
9. "О неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?", ще възкликне Паисий.
10. Едните потурчвали, другите погърчвали. И пак изгаряли български книги, даже в Атон веднъж предали на огъня толкова книжнина, че изпекли манастирския хляб. Щото, казвали гордите елини "Славянската книга или съдържа това, което го има и в гръцките, или е писана от някой българин или сърбин, следователно нищо не струва". Ще минат няколко века и Фенер ще пришие собствените си грехове на Църквата ни, ще изобрети нова, "българска ерес", наречена "етнофилетизъм", ще ни обяви за схизматици, а Православието ще подмени с "елинославие". И това е само началото.
11. В 1416 г. Константинопол похищава Църквата ни - уж за да я обгрижва и съхранява, а всъщност да я гърцизира. Тъй че Фенер има юбилей - 600 години откак неговите обитатели си въобразяват, че цялото Православие им се полага, принадлежи им.
12. И един щрих: Когато Търновград пада под ятагана, на митрополитския престол в Ефес е въздигнат Йосиф, който през 1416 г. ще бъде избран за Цариградски патриарх и ще изпрати българина Игнатий за митрополит в Търново. И 600 години историческата мълва разказва, че патриарх Йосиф II е син, или по-скоро брат на Иван Шишман. Със сигурност е българин, свързан с царския двор, достолепен, импозантен за своите 80 години, пристига на бял кон на Фераро-Флорентинския събор с византийския император и 800 души делегация, на неговия щит, вместо двуглавия орел на Палеолозите, са изобразени символите на шишмановци и асеневци, отказва да целуне мантията на папата, но защитава унията. Умира във Флоренция ден преди подписването на унията и 14 години преди падането на Константинопол.
Дали е избран заради политическата игра? Или за пред българите - за утешение и компенсация? Или се е надявал да помогне на своето Отечество? Или е част от сделката? Не знаем. Погребан е в Доминиканската църква "Santa Maria Novella"; забележителен е неговият портрет в Cappella dei Magi (Капелата на влъхвите в двореца на Медичите) - художник Беноцо Гоцоли.
13. Българската държава е заличена в 1393 г. Борбата за нейното възстановяване ще мине през Българското Възраждане, Българския Великден и Българската Екзархия, през Ботев и Левски, БРЦК, комитетите, Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Съединението, за да стигнем до Независимостта в 1908. Ще изминат 515 години.
14. Църквата ни е заличена в 1416 г. Борбата за възстановяването на поместната автокефална Българска православна църква, на нейното патриаршеското достойнство, ще приключи чак в 1953 г. Ще изминат 537 години.
15. Какво неистово, свръхчовешко усилие!

(Следва)

Велислава Дърева, в. "Дума"