/КРОСС/ Всички искат да се възползват от електората и задкулисната мощ на Догановата партия. Нея самата обаче никой не я ще

Всяка партия съществува, за да се добере до властта. Затова и на престоя в опозиция се гледа като на принудителна пауза, в която да се съберат сили и съюзници за завръщане в меките министерски кресла. При толкова държавни пари за разпределяне и напиращи за трудоустройване орди от партийни активисти опозиционерстването си е чиста загуба на време.

Никой не разбира това така добре както ДПС. От царско време насам движението свикна с властта и добре се окопа в нея. Но апетитът идва с яденето. На партията на Ахмед Доган се иска от първа ръка да се наслади на усещането какво е да си върхът на държавата. И каквото му се предложи, си го взе. Първо НДСВ на Симеон Сакскобургготски им даде възможност да се настанят в изпълнителната власт. След това БСП на Сергей Станишев, при това на два пъти - веднъж в правителството на тройната коалиция, след това при управлението на Пламен Орешарски. След като тези варианти се изчерпаха,

ДПС обърна изпълнен с надежди поглед към ГЕРБ

И какви жертви направиха само за тая пуста несъстояла се наяве коалиция с Бойко Борисов! Не само спешиха Орешарски да си ходи преждевременно, но в края на 2014 г. дори се ангажираха да подкрепят безусловно кабинет на малцинството на Бойко Борисов (първо отпуснаха 300 дни толеранс, после покачиха на 600 - половин мандат). Уловката, изглежда, не се оказа достатъчно примамлива. Герберите предпочетоха да съберат най-разнородното мнозинство в новата ни политическа история, вместо да управляват под опеката на ДПС, макар че тайните договорки си останаха. И партията на Доган жално заопява колко нужни са предсрочните парламентарни избори, отправила взор наляво-надясно, белким някой ги припознае за официален партньор. Доброволци обаче липсват. Засега.

Старият съюзник БСП вече отпадна като вариант, може би окончателно. Мина времето, когато червените гледаха на ДПС като на устойчива опора. "Няма защо да се срамуваме от подкрепата на избиратели на легитимна политическа сила като ДПС", декларира Станишев след президентските избори през 2011 г. (които столетницата изгуби). Любовта между двете партии продължи да цъфти и след това като в края на 2013 г. Станишев дори публично се разцелува с тогавашния шеф на ДПС Лютви Местан пред многохиляден соцдепесарски митинг. Доколко нещата са се променили ясно се вижда от охотата, с която сега ексводачът на БСП разказва как бившият му партньор свалил Орешарски, защото имал задкулисна договорка "на кафе" с Бойко Борисов. Както и отказът на новия соцлидер Корнелия Нинова да води дори предварителни разговори с ДПС за президентските избори, след като вътрешнопартийно допитване показа, че подновяването на съюза им се подкрепя от незначителна част от червените активисти.

За ГЕРБ да не говорим

Самият Бойко Борисов буквално изпада в нервна криза всеки път, когато някой се опита да го навърже в обща схема с ДПС. Не че такава няма, напротив, но едно е да се догаждаш, съвсем друго - работата да е ачик. Нещастният опит за съдебна реформа чрез промени в конституцията показа съвсем ясно колко дълбока е колаборацията между двете партии. Да не споменаваме и ключовите кадрови назначения - например на новия шеф на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова, предложена от ГЕРБ и подкрепена от ДПС. По това, което обаче хората на Доган смятат наистина за важно - Бойко Борисов да им бъде официален партньор в политиката и властта, от ГЕРБ не се чува нито дума. Нещо повече - подмятанията на премиера, че ако партията му не спечели президентските избори, ще има предсрочен парламентарен вот, могат да се разтълкуват като предупреждение към всичките му съюзници да се съберат под знамето му, за да не са налага да се обръща към ДПС.

Но да бъдем обективни. Има един политик, който никога не забравя ДПС и винаги е готов да му подаде ръка - Георги Първанов. Бившият президент ще остане като "архитекта на тройната коалиция", която свърза БСП и ДПС в дългогодишен съюз, довел червените на няколко пъти до изборен и политически крах. Че старата любов ръжда не хваща говори и фактът как кандидат-президентът на АБВ Ивайло Калфин се срещна първо с настоящия лидер на ДПС Мустафа Карадайъ, за да поговорят за предстоящите президентски избори. Снимките от срещата със сияещото лице на Карадайъ, докато се здрависва с Калфин, показват красноречиво колко ДПС се нуждае всички да видят, че все пак някой го търси. Само че

АБВ не е чак толкова влиятелна

и няма нужния потенциал за превземане на властта.

Сега ДПС е отслабено след вътрешното разцепление, последвало руско-турската криза от края на миналата година, и е тежко компрометирано от свързването му с аферата "КТБ". Официалното му припознаване като партньор от страна на някоя от другите големи политически сили не само би поизчистило оцапания му имидж, но и би се приело като демонстрация, че тежестта му в родната политика остава все така голяма. Само дето всеки иска да се възползва от електората и задкулисната мощ на движението, но никой не иска да застане рамо до рамо с него пред хората. В ДПС виждат това и оттук идват заканите да излязат сами на президентските избори - ход, който повечето политици и анализатори снизходително подминават. (От понеделник насам след внезапното включване на Орешарски в президентските избори се завъртяха спекулациите, че той е неявният кандидат на Пеевски и ДПС. В тези предположения има резон. Както и че кандидатът за вице на Орешарски - Папазов, е много близък до ДПС.)

Движението ще изтъргува активите си на предстоящия президентски вот. До 4 октомври има време да регистрира и свой явен кандидат. Остава му да се надява, че новият му партньор би помогнал да се сбъдне мечтата му за предсрочен вот и участие в новото раздаване. Засега обаче шансовете за това не изглеждат обнадеждаващи.

Автор: Людмил Илиев (вестник "Сега)