/КРОСС/ Едва 20% или всеки пети биха желали правителството да се запази в сегашния си състав. Всеки четвърти смята, че са за предпочитане предсрочните парламентарни избори, 16% вместо това биха предпочели ново правителство в рамките на сегашното Народно събрание, а 37% избират по-умерен вариант: смяна на някои министри.

Данните са от национално представително проучване, осъществено от Агенция „АФИС" в периода 16-20 септември 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Проучването е извършено със собствени средства на агенцията.

Какво показва динамиката на електоралните нагласи? Ако в близко време се стигне до парламентарни избори, една четвърт или 25% от избирателите биха гласували за ГЕРБ, 15% - за БСП, 6% за ДПС, по 3% за Реформаторския блок и сбора от партиите в Патриотичния фронт, 2% за АБВ, по 1% за Движение 21 и Атака. Иначе казано, съществени размествания при първите три партии, които биха могли евентуално да предложат нов курс на управление, не се наблюдава. Политическата ерозия обаче при РБ, Патриотите и АБВ отново биха завъртели рулетката на малките формации.. 
Това е моментна картина, която не отчита резонанса от предстоящите президентски избори през м.ноември. На този фон и при условие, че изследването е приключено преди номинацията на кандидата на ГЕРБ и регистрацията на Пламен Орешарски като кандидат е напълно обясним сравнително високият дял на колебаещи се и негласуващи избиратели - над 60%. Въпреки, че гласуването вече е задължително. Прочие, това, че гласуването е задължително за момента е известно на 18%.
Картината предстои да се проясни в началото на октомври, когато всички въпросителни около легитимните кандидати ще отпаднат. Вече е ясна обаче основната интрига: очертаващият се и неизбежен балотаж ще бъде между кандидата на ГЕРБ, който и да е той, и подкрепения от БСП Румен Радев.

Оценката за дейността на президента Росен Плевнелиев в навечерието на новите избори потвърждава обосноваността на решението му да не се кандидатира повторно. Мнозинството от гражданите смятат, че той не успя да посочи общи цели, които обединяват различните интереси в обществото, не показа лидерски качества, не допринесе за силата на българската армия, не познаваше и разбираше живота на обикновените хора, не очерта ясни перспективи за бъдещето на страната, не вдъхна самочувствие за това, че сме граждани на България. Между 49% и 56% преценяват, че той „никак" не е допринесъл за тези цели. Най-умерените оценки са главно за сметка на липсата на мнение: 39% нямат мнение за това, дали е зависел от бизнес-лобита, а 39% категорично отхвърлят подобна независимост; 30% нямат впечатления, дали е работил за мирно решение на военните конфликти в близки райони, а 39% смятат, че никак не е работил за тази цел и т.н.

Доколко може да се каже, че Росен Плевнелиев изцяло донякъде никак без мнение
Не зависеше от бизнес-лобита 5.5 17.0 38.7 38.8
Положи усилия за мирно решение на конфликтите в близки райони като Украйна, Сирия, Турция 8.1 23.2 39.2 29.6
Настояваше за икономическа политика в интерес на всички, не само на определени групи 7.4 24.9 40.4 27.3
Не зависеше от чужди държави 5.3 21.0 42.3 31.4
Зае надпартийна позиция в политическите конфликти 7.5 26.4 43.0 23.1
Предложи разумни мерки по повод бежанската криза 4.7 22.9 44.7 27.6
Повиши международния авторитет на България 6.3 21.3 48.9 23.5
Посочи общи цели, които обединяват различните интереси в обществото 6.3 21.9 49.5 22.4
Показа лидерски качества 4.9 33.3 49.5 12.3
Допринесе за силата на българската армия 5.3 16.1 51.5 27.0
Познаваше и разбираше живота на обикновените хора 5.7 26.3 54.2 13.9
Очерта ясни перспективи за бъдещето на страната 4.6 19.7 56.5 19.2
Вдъхна самочувствие за това, че сме граждани на България 6.6 20.2 57.9 15.2

На въпроса, кой е най-важният проблем лично за вас? - хората преди всичко поставят безработицата - 19%, бедността - 16%, пенсиите - 10%. Тези проблеми продължават на доминират в живота на мнозинството. Като цяло, в края на лятото, настроението е малко по-позитивно от обичайното, поради сезонната заетост. Например, през май посочилите безработицата като проблем номер едно са били с 3% повече.
Два проблема продължават да бележат възходяща тенденция от месец на месец: медицинската помощ - 13% и неясните перспективи в живота - 12%. Корупцията - 6% и битовата престъпност - 3%, също са постоянни дразнители, но остават в сянката на социално-икономическите тревоги.
На този постоянен негативен фон е трудно да се очаква особено доверие към водещите обществени и властови институции. 18% имат доверие на върховния законодателен орган, а 82% нямат. На президента се доверяват 23%, на полицията 34%, на армията 38% и т.н. Граждански институции като партиите, синдикатите, религиозните изповедания се ползват с доверието на между 16% и 43% от хората. Съдебната система е на дъното със само 12% подкрепа. Дори доверието към Европейския съюз вече премина в отрицателната част от скалата - 44% му се доверяват, а 56% са на обратното мнение.
Особено бърз спад на доверието бележи армията (38% доверие или с 11% по-ниско, в сравнение с м.май), полицията (34% или -7%), местната власт (40% или -8%), президентът (23% или -6%). В първите два случая промяната е свързана с нарастващото безпокойство за националната сигурност.
Трябва да се отбележи, че България не е голямо изключение в тенденцията за делегитамация на институциите. Подобно понижение на доверието в основни институции се наблюдава в повечето от европейски страни. То се обяснява с глобализацията, която все повече ограничава лостовете за самоуправление и национален суверинитет на обществата.
Средната оценка на работата на правителството по шестобалната система (от 2 до 6) е 3.69. Практически почти същата оценка бе измерена и през м.май т.г. (3.83), но доверието в изпълнителната власт продължава да ерозира необратимо, макар и бавно. Средната оценка за дейността на президента Плевнелиев към края на мандата му е 3.03.
Работата по отделни направления на изпълнителната власт е измерена чрез индекс на разликата между добра и лоша оценка. В 11 направления индексът заема отрицателна стойност, а в едно - усвояването на европейските фондове - положителна (+19). Най-ниски са оценките за реформите в здравеопаззването (-61%), изплащането и увеличаването на пенсиите (-60%), защитата на правата на наемните работници (-49%), борбата с корупцията и организираната престъпност (-44%), подобряване на образованието (-40%), създаването на работни места (-38%), защитата на националния бизнес (-34%) и т.н.
Нараства общественото безпокойство и по повод на заплахите за националната сигурност, свързани с кризата с бежанците, което поддържа допълнително необратимия процес на на топене на доверието в кабинета.
Как се справя правителството на ГЕРБ в следните направления:
добре зле без мнение Индекс
Подобряване на здравеопазването 13.1 74.7 12.2 -61.6
Увеличаването/запазването на пенсиите 9.7 70.0 20.3 -60.3
Защита на правата на наемните работници 9.7 58.2 32.1 -48.6
Борбата с корупцията/организираната престъпност 19.0 63.0 18.1 -44.0
Подобряване на образованието 18.6 58.5 22.9 -39.9
Създаването на работни места 22.2 60.5 17.3 -38.2
Преодоляването на икономическата криза 21.7 59.1 19.2 -37.4
Защита на националния бизнес 14.1 48.6 37.3 -34.4
Мерки по повод бежанската криза 30.5 49.9 19.5 -19.4
Опазване на околната среда 27.2 43.7 29.1 -16.5
Отношенията с ЕС, САЩ, Русия, Турция 28.1 36.7 35.3 -8.6
Усвояването на европейските фондове 47.5 28.2 24.3 19.3