/КРОСС/ Смяната в последния момент на нашия кандидат за генерален секретар на ООН май никак не ни изненада. Ако се беше случило обратното, със сигурност нямаше да се чувстваме комфортно. Да си плуваме в нашенското си блато; може и в гьола на Белене. Нали така или иначе ще си плащаме масрафа. А и гяволъка за него. Не нашия, а на разни гяволета.

А защо сме така „претръпнали" и „препарирани" до степен „гьонсуратлък" - звучна турска дума, нали? Ами, просто такъв ни е „матрялът". А и той - Б.Б. - толкова си може. Да се сравнява, а и нас да ни мери, по една единствена линия и критерии за мислене и поведение - степента на простотия.

Главната питанка обаче е защо точно сега се прави рокадата? Каква е причината именно днес да се случи тази излагация - и във вътрешен, и в международен план? Ами много просто - само след дни предстои ПП ГЕРБ най-после да оповести лелеяната си кандидат президентската двойка. Може и да е „тройка", ако начело на „двойката" не е Б.Б. Нещо като „тройка с гарнитура"; буквална реплика на кебапчетата на Митьо Пищова.

Понеже - нали се сещате - така сме претръпнали, че очакваната „височайша изненада" от ГЕРБ, обещана ни и лично от Б.Б., може да се окаже съвсем семпла фигура. Не се изненадвайте, ако ви прозвучи и силно конфузно. А и несмилаемо.

И точно заради това в последния възможен момент в действие влиза ходът със смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. Нещо като царица - за пешка; вече имаме нови, нашенски правила и в шахмата. Отново сме централна световна тема.

Понеже Бокова е тайното оръжие на Б.Б.; точно тя ще ни отвлече вниманието. Ще ни направи още повече „претръпнали" и „препарирани". Най-малкото, за да се „джавкаме" на тема български кандидат за нов генерален секретар на ООН. И да загърбим ГЕРБ (ерастката) опция за следващ държавен глава. Тук, у нас. А и в крайна сметка - да няма български шеф на ООН, но задължително още един нов ГЕРБ (ерастки) президент.

Хей, Б.Б. - много си хитър. Изучи се. Вече не ги търсиш калинките по провинциални бензиностанции. Порасна ти работата. Командваш и разместваш пешките директно от Ню Йорк - от централата на ООН. Откъдето именно се готвиш за тежки компроматни войни. А и от там за пореден път ти се иска да оценяваш „матрялът" у нас.

Дали ще ти позволим? Зависи само от нас. Каквото си надробиш, това и ще сърбаш. Мъдра българска поговорка, нали?

Автор: Георги Димов