/КРОСС/Плащането на присъдената сума по арбитражното решение за АЕЦ „Белене" не е прибързано.

За това беше категорична в студиото на БиТиВи енергийният министър Теменужка Петкова, която и отсече, че решението на международния арбитраж е категорично.
Припомняме, вчера парламентът гласува държавна помощ за НЕК в размер за погасяване на задълженията, а вчера късно вечерта от Министерски съвет направиха публично становището на международното адвокатско дружество "White and Сase".

НЕК е осъдена не заради това, че проектът е спрян през 2012 г., а заради това, че през 2008 г. от НЕК поръчват на „Атомстройекспорт" да изработи това оборудване, уточни тя.

Тя изрази надежда да бъде потърсена отговорност на двамата изпълнителни директори на НЕК по това време - г-н Мадрик Папазян и г-н Любомир Велков. Сезирала съм прокуратурата с всички материали по АЕЦ „Белене" още през 2012 г., впоследствие прокуратурата прекрати производството, тъй като счете, че не са налице достатъчно доказателства, миналата година обжалвах чрез НЕК и сега прокуратурата възобнови това производство, изтъкна още тя.

Министърът обясни, че ако платим сумата на „Атомстройекспорт" до края на годината, ще спестим от лихвите.
Ако не платим, рискуваме „Атомстройекспорт" да продаде оборудването, защото към момента те са собственици. Ако те го продадат на цена, която няма да е такава, че да покрие нашата щета, то тогава за НЕК и за всички нас ще остане ангажиментът само да плащаме, без да получим насреща нещо, каза Петкова.

„Този проект трябваше да бъде спрян, защото българската държава никога не е притежавала ресурс, който да даде възможност да го изгради. Той струва 20 млрд. лева", посочи още енергийният министър.

Възнамеряваме да търсим възможност, ако има желаещи инвеститори, проектът да бъде реализиран изцяло на пазарна основа и при спазване на всички пазарни правила, заяви Петкова.

По думите й ако не се появи инвеститор, това означава, че проектът не е достатъчно атрактивен.

Анализите са показали, че ако продадем оборудването на трета страна, възможността да го продадем на цена, която ни удовлетворява, е малка.
Такава ситуация вече е преживяна, когато през 2007 г. първото оборудване за „Белене" е било препродадено за жълти стотинки.