/КРОСС/Няма начин смяната на нашата официална кандидатура за нов шеф на ООН да не изиграе лоша шега на Б.Б. Понеже предстоят избори. Президентски - със сигурност; предсрочни парламентарни - доста вероятно. От камбанарията на Б.Б. поуките и посланията могат да са в две плоскости:

На футболно (но не непременно - профанско), плюс на елементарно битово такова (но пък иносказателно).

На зеления терен рокадата Ирина - Кристалина изглежда като неистово желание (а и жертвоприношение) да си вкараш автогол. И то - от дузпа. Щото дузпа в собствената врата е наистина класическо изпълнение. Не всекиму се отдава.

Засилваш се, спираш се пред точката на дузпата, леко се размисляш и почесваш по главата. И изненадващо обръщаш гръб на противниковия вратар; докато той се чуди в кой ъгъл да се хвърли. Оставяш го в неведение, правиш кръгом-марш и риташ топката към собствения си вратар. Който и да е той. А той (пак - който и да е), мига на парцали и услужливо се хвърля в другия ъгъл.

При това оригинално изпълнение публиката буквално онемява от твоята гениалност. Получава се нещо като Дядо Йоцо гледа. Или, масова хипноза и стоическо вживяване в ролята на Балканджи Йово. Или, каквото и друго да се сетите - от нашия мъдър фолклор, историография, литература, народни мъдрости, пословици и поговорки.

Точно те ни дават повод да преминем към битовото ниво. Също е поучително. Даже повече и от футболното.

В случая от родната традиция най-удачна е максимата, че конете по средата на реката не се сменят. Щото може не само да се намокрите, а и направо да се удавите.

Има обаче и една доста по-солена Анадолска притча. Тя също е релевантна и актуална; пасва точно на всякакви рокади. Пак става въпрос за река, но този път името й е Ефрат (може и да е река Тигър). Те и двете са все там - в турско-кюрдските райони.

Обаче тук липсват коне. Избили са ги, или просто са ги изяли по време на жестоките и неспирни войни в района. Затова традицията е пресичащите буйните води да се носят взаимно на гръб. На ротационен принцип. Дето се казва - да се намокри само единият, другият поне да остане сух. И точно по средата на реката, където течението е най-силно, камъните - най-хлъзгави, а усилията да се задържиш над водата - най-отчайващи; следва неизбежният за местните нрави диалог:

Носачът в ролята на кон:

- Братко, усещам, че нещо странно ми влиза отзад; какво е това, аджаба?

Отговорът от страна на превозвания е пределно откровен:

- Продължавай напред, приятелю - но бъди сигурен, че не е риба...


Автор: Георги Димов