/КРОСС/ Заради спада на цените на петрола, санкциите и структурните проблеми руската икономика се сблъска със сериозна криза. Премиерът Дмитрий Медведев посочи в програма статия какви са основните последици от икономическата криза и коя е основната ѝ причина. Според него в Русия се извършва коренно обновление на икономическата система. „Руски дневник“ открои основните тези на статията.

1. Проблемите на руската икономика са част от световните проблеми

Световната криза, започнала от 2008 г., доведе до нестабилност на световните пазари: оформи се глобален финансов пазар, който е в състояние почти мигновено да движи из света огромни парични суми. Само че не бе създадена адекватна на него система за глобално регулиране. Политическият фактор все по-активно се намесва в икономическата политика, често замествайки пазарната конкуренция със себе си. Санкциите са само най-нагледната проява на тази тенденция.

2. Върху икономиката на Русия влияят не петролът и санкциите, а структурните проблеми

През 2015 г. петролът поевтиня двойно на практика за половин година и това е безпрецедентно явление в съвременната икономическа история. Само че главен фактор продължават да бъдат структурните проблеми на руската икономика и преди всичко силно изчерпаният модел на икономическия растеж от първото десетилетие на века. Значителният спад на темповете на растеж започна много преди силното поевтиняване на петрола и въвеждането на антируските санкции.

3. Русия остана пазарна икономика въпреки външните заплахи

В края на 2014 г. на Русия ѝ предсказаха, че ще я сполети катастрофа, и тя можеше да настъпи, ако правителство бе решило да има фиксиран курс на рублата, да увеличи бюджетните разходи, да фиксира цените и т.н. Вместо това властите се заловиха системно да работят по противодействието на ударите. Резултатите се оказаха по-добри от повечето прогнози.

4. Зависимостта от петрола започна да намалява

Делът на приходите, които не са свързани с петрола и газа, достигнаха почти 60%. Решенията за ограничаване на инфлацията позволиха да се запазят златно-валутните резерви и да се гарантира устойчивостта на паричната система. Инфлацията непрекъснато се понижава и в края на годината няма да превишава 6%.

5. Банковата система остана стабилна въпреки кризата

През първата половина на 2016 г. централната банка прекрати дейността на 48 кредитни организации, а през 2015 г. бяха закрити 93 банки. И въпреки това в Русия нямаше банкова паника. Банковата система работи достатъчно стабилно. През 2015 г. обемът на влоговете на населението се е увеличил с 25%, а обемът на средствата по сметките на руските предприятия нарасна с 20%.

6. Изтичането на пари от Русия намаля

През 2015 г. изтичането на капитали от Русия се сви повече от 2,5 пъти – до $58,1 млрд. в сравнение с $153 млрд. през 20014 г.

През първата половина на 2016 г. то бе $10,5 млрд. в сравнение с $51,5 млрд. през първата половина на 2015 г.

Нещо повече, съвкупният външен дълг на Русия спадна от максимума си от $733 млрд. в средата на 2014 г. до $516 млрд. в средата на 2016 г.

7. Очерта се растеж в промишлеността

Спадът на курса на рублата даде тласък на растежа на производството вътре в страната. В края на 2015 г. нарастването в хранително-вкусовата промишленост бе 2%, в химическото производство – 6,3%, а в производството на петролни продукти – 0,3%. С 26% се увеличи производството на лекарствени средства. Устойчива положителна динамика демонстрира селското стопанство: през 2015 г. отрасълът нарасна с 3%, а през първите седем месеца на 2016 г. – с 3,2%.

8. Компаниите и хората започнаха да купуват повече руски стоки

Най-голям ефект се наблюдаваше в производството на автомобили. Благодарение на създадените смесени производства с чуждестранни компании през 2015 г. делът на вноса спадна с 22,5%. Делът на вноса в производството на метали и железни руди се сви с 4,5%, при текстилните и галантерийни изделия понижението бе със 7,8%, а при хранително-вкусовите продукти – 4,1%.

9. Предприятията се оказаха по-богати от хората

Стабилизационните мерки засега не могат да компенсират главната последица от кризата – спада на благосъстоянието на руснаците: намаляха реалните разполагаеми доходи, а реалната заплата се сви. В същото време по сметките на руските компании има над 21 трлн. рубли ($185 млрд.).

10. Правителството очаква нарастване на инвестициите

Преходът към устойчив растеж изисква съществено увеличение на мащабите на инвестициите от сегашните 20% от БВП до 22-24%. Необходимо е да се изработят мерки, които не само да стимулират спестяванията, но и да способстват за трансформирането им в инвестиции. Проблемът не е в процентните ставки, а във високото равнище на неопределеността.

Автор:  Игор Розин ("Руски дневник")