/КРОСС/ „Кухненският" скандал „Ирина или Кристалина" отмества вниманието на обществото от важните теми в света. Американо-руските договори за Сирия се провалят, в Украйна всеки момент ще свалят ръководството на държавата, а ние говорим за избора на един чиновник, който се договаря от великите сили и който няма да представлява България в ООН. Ние имаме представител в ООН, но никой не се интересува  кой е той. Този въпрос много отдавна се решава без никой никого да пита.

Така доц. д-р Валентин Вацев, експерт по политически анализ, геополитика и международни отношения, коментира пред КРОСС отзвука от темата за българската кандидатура за генерален секретар на ООН.

След като кабинетът оттегли подкрепата си от Ирина Бокова и номинира еврокомисаря Кристалина Георгиева, БСП заяви готовност за вот на недоверие заради външната политика.

Това, според Валентин Вацев, е не по-малко възмутително от спора на футболно равнище „Кристалина или Ирина?"

Ако не ги бях отписал досега, щях да ги отпиша сега именно заради това, казва той и посочва, че като опозиция БСП имаха безкрайно много поводи за много остри парламентарни  политически действия, включително напускане на парламента.

Кой ни представлява в ООН е сериозният въпрос, а не кой ще открива и закрива общите събрания

Светът отново гори - американо-руските договори за Сирия се провалят, в Украйна всеки момент ще свалят ръководството на държавата, светът се превърна в крайно тревожно място за живеене, а ние се занимаваме с кухненско-футбулни скандали на равнището „Ирина или Кристалина".

Този изкуствен проблем, пределно незначителен, се използва нарочно, за да се отстранява вниманието на българското общество от по-важни проблеми.

Ако ние бяхме народ, а не население, щяхме да знаем кой е реалният представител на България в Организацията на обединените нации (ООН), тоест човека, който отговаря пред България за своите действия в ООН и който представлява в ООН България. Ние не знаем кой е този човек, ние се интересуваме кой ще бъде церемониалмайсторът на заседанията на Общото събрание, тоест генералният секретар.

Генералният секретар е фигура, която се издига от договореност  между външните министри на петте страни, постоянни членове на Съвета за сигурност. И тъй като британски и френски външни министри не са много заинтересувани, въпросът е за пакетно споразумение между Кери и Лавров.

Личността на генералния секретар на ООН е нещо като уравнителен елемент на пакетни споразумения. Нито на Кери, нито на Лавров им е много важно кой ще открива и кой ще закрива общите събрания.

Това е въпрос на висшите сили, на техните  представители, но е някъде на 168-мо място по значение. И аз съм крайно недоволен от това, че в България решиха да реализират патриотизъм от футболен тип на тема „Божичко, колко ще бъдем щастливи, ако наше момиче ни  представлява!". Което и да е от двете момичета - Кристалина или Ирина, то няма да ни представлява по закон и по статут на ООН. Защото чиновниците на равнище ООН не представляват никого.

Ние имаме представител в ООН и ако много ни интересува, бихме могли да научим кой е той. Но ние не знаем кой е той, просто защото не ни е интересно, а се интересуваме кой е началник на етажа от хотелски тип.

Генералният секретар на ООН е договорено лице, който се занимава общо взето с формализми, като има една единствена задача - да бъде еднакво приемлив за външните министри на петте велики сили, които са реалните собственици на ООН.

Ако някой ме пита кой бих предпочел да ни представлява в Организацията на обединените нации, това е много сериозен въпрос и би бил основа на сериозен разговор. Но този въпрос се решава много отдавна без никой никого да пита. Вместо това ние се занимаваме с кухненски далавери и тревожим обществото като го отклоняваме от реалните проблеми. Това е абсолютно възмутително. 

БСП поискаха вот на недоверие заради сканадала „Ирина или Кристалина" - това е недостойно

Ако не ги бях отписал досега, щях да ги отпиша сега именно заради това. Техните противници разрушиха националния суверенитет, оплескаха икономическия живот, срутиха социалната структура и отвратиха българското общество от политиката. В тази недостойна игра, разбира се, участва и БСП по своему. Лъжейки обществото, че са опозиция. Разбира се, че не са никаква опозиция. Имаше безкрайно много поводи за много остри парламентарни  политически действия. Включително напускане на парламента и всякакви такива крайно действия на една отговорна политическа сила, която претендира да бъде национално отговорна и държавно отговорна партия. Вместо това те се почесват и само когато се оказва, че тяхното момиче няма да бъде, се оказва, както казва даскал Фратю: „Братя! Въздухът трепери!".

Въздухът не трепери. Това е крайно недостойно, това е пошло и отвратително като политическа култура и като отношение към обществото.

И аз се надявам, че някой ще посъветва моите приятели на „Позитано" да спрат поне веднъж да се позорят пред обществото и пред историята.