/КРОСС/ С настъпването на месец септември лятото официално приключи за трудещите се хора. Сега всеки си отдъхва от емоциите и се вглежда в доста изтънелия си портфейл. Видът му за много хора е повод за преминаване в началото на есента на „икономична диета" или познатото ни спестяване. На кухненската маса се поставят разчетите на семейния бюджет и като същински проджект мениджъри семействата започват орязване на различни пера от него.

Родителите на малки деца, които са имали късмета да бъдат класирани в държавните детски ясли и градини, може би са се радвали най-много, защото голямо перо разходите им е отпаднало. Все пак цените на частните детски заведения са няколко пъти по-високи от тези в държавните. На места дори надхвърлят и доходите на единия родител, което на практика обезсмисля това той да ходи на работа, за да плаща на някой друг да му гледа детето при положение, че може сам да го прави.

Е, радостта на тези родители не е много дълга. Още преди отварянето на вратите на заведенията, разходите се оказва, че не са това, което по закон трябва да бъдат. Освен основните месечни такси изскачат и едни други допълнителни такси, за които никой не говори и няма да им дадат официална бележка, че са ги платили. Тези скрити разходи са на обща стойност от 60 млн. лв. на година. За какво ще попитате вие? Ами за консумативи, ще ви отговорят директорките и учителите в детските градини и ясли.

Този стряскащ извод е констатиран от проекта „Готови за училище", който е реализиран по инициатива на "Тръст за социална алтернатива". За трета година проектът поема таксите, медицинските изследвания и голяма част от помагалата - пособията за посещение в детска градина на деца от уязвими общности. Въпреки това се установява, че разходите на домакинствата в тези групи не намаляват. Това провокира експертите да проведат онлайн анкета сред 455 родители през месец юли 2016 г. Резултатите от нея огласяват публично дълбоко пазената обществена тайна, че допълнителните такси въпреки, че са незаконни са реалност. В допълнение на таксата, всяко семейство извън София заделя средно по 20 лева месечно на дете. В столицата сумата е двойна. Тук трябва да направим уточнението, че става въпрос за средни суми. На места те са по-ниски, а на други по-високи. Почти 40% от родителите заявяват, че допълнителните разноски ги притесняват финансово, но нямат избор.

Парите се събират от родителите най-често за вода и чашки за еднократна употреба, играчки и книжки, както и пособия за писане и рисуване. Всеки пети родител е купувал почистващ препарат за образователното заведение, а всеки десети е носил чаршафи за детето си. Четири от всеки пет анкетирани родители додават за тоалетна хартия и мокри кърпички, като трима от тях ги доставят на ръка в градината. Всеки трети родител пък е имал „щастието" да допринесе за ремонт на градината.

Авторите на проучването правят и интересен паралел с това, че в много други държавни институции са заложени в организационния бюджет. В никое министерство не се изисква от служителите да си носят тоалетна хартия. Тук можем да припомним, че през месец юни Народното събрание обяви обществена поръчка на стойност 257 000 лв., без ДДС, за периодична доставка на хигиенни материали, която бе с четири обособени позиции - хартиени изделия за хигиенни нужди (тоалетна хартия и хартиени кърпи за ръце), кофи и чували за смет, сапуни и перилни препарати, както и дезифектанти за хигиенни нужди.

Изчисленията за размера на брутния вътрешен продукт (БВП), изразходван за ранно детско развитие (РДР), варират от 0,77% (Световна банка) до 0,88% (Евростат). Препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е публичните разходи за РДР да бъдат поне 1% от БВП.

Негласната схема с допълнителните такси, за която институциите си затварят очите, а родителите чинно следват, води до систематично подценяване на разходите за управление в системата на образованието. Така омагьосаният кръг се затваря и минималните увеличения, които рядко се осигуряват от републиканския или общинските бюджети, никога няма да са реалистично достатъчни, за да покрият тези присъщи разходи.

Кметът на Плевен гръмко заяви преди дни, че почистващите препарати и консумативите в градината са ангажимент на местния бюджет. „Храна, медикаменти, облекло, постелъчен материал, материали - почистващи, перилни, дезинфекционни, канцеларски - това са все ангажименти на общината, които се плащат от местния бюджет. Така че съм предупредил директорките - нека да разберат по лесния начин, че практиката на събиране на допълнителни пари от родителите трябва рязко да изчезне, на секундата", заяви Георг Спартански. В Търговище вчера е проведена работна среща с директори на училища и детски градини, на която им е припомнено, че със заповед от 02.08.2016 на кмента, тази практика е забранена.

Въпреки публичните напъни някои кметове, реалността обаче остава друга. Пари за тоалтена хартия на места ще се набавят, но бюджетите не предвиждат средства за закупуване на играчки за децата. Учебните помагала за 3 и 4-годишните деца не са задължителни и тяхното закупуване следва да става по желание на родителите, но кой родител би лишил детето си от средство, което ще му помогне да се развива?

И на финала как да не възкликне човек, че има нещо много сериозно сбъркано в държава, в която да те приемат в университет е в пъти по-лесно, от колкото да приемат детето ти в детска градина.

Източник: НАЦИОНАЛЕН БЮЛЕТИН ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ