/КРОСС/ ❇ Слово на Покров на Пресвета Богородица 

В последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове се увеличили и бедите ни - за да се сбъднат думите на свети апостол Павел: беди от разбойници, беди от сродници, беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя; когато, по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство, и настъпват глад, мор и трусове, когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани - Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита Своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими под Своя покров. Знамение за това се явило в царствения град Константинопол при управлението на благочестивия цар Лъв Мъдри в преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна. Там по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ свети Андрей, юродив заради Христа, издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителка на целия свят, Пресветата Дева Богородица, стояща във въздуха и молеща се, сияеща със слънчева светлина и покриваща хората със Своя честен омофор. Като видял това, свети Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний:

- Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?

Свети Епифаний отговорил:

- Виждам Я, свети отче, и се ужасявам.

Както някога свети Йоан Богослов видял на небето велико знамение, жена, облечена в слънце, така и свети Андрей, във влахернската църква, подобна на небе, видял Неневестната Невеста, облечена в слънчева порфира. Знамението, видяно от свети Йоан Богослов, предизобразявало Премилосърдната наша Покровителка, тъй като това знамение се явило във време, когато на тайновидеца била открита гибелта, заплашваща цялото творение: „и... се явиха", казва той, „светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце". 

Защо това знамение, предизобразяващо Пречистата Дева, не се явило преди мълниите, гръмотевиците, земетресението и градушката, когато всички стихии още били спокойни, но по време на най-страшното вълнение на небето и земята? За да покаже, че нашата Преблага Защитница ще ни се притече на помощ в най-тежкото време при настъпването на гибел за нас и ще ни защити от блясъка на прелъстителната кратковременна светска суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гърма на внезапното нападение на враговете, от бурята на страстите и от града на заплашващото ни свише наказание за греховете.

И така, ние празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица, спомняйки преславното й явяване във влахернския храм, видяно от свети Андрей и Епифаний. Празнуваме, отдавайки благодарение на нашата Покровителка за толкова великото й милосърдие, проявено към християнския род, и прилежно Я молим и сега, и винаги, милостиво да покровителства нас, търсещите Нейния покров. Молим Я, защото без Нейния покров е невъзможно да живеем ние, постоянно прогневяващите Бога. Многократно съгрешавайки, ние биваме подложени на множество наказания, по думите на Псалмопевеца: „много са раните на грешния". Ние вече бихме погинали заради беззаконията си, ако Премилостивата Владичица не се застъпваше за нас: „ако" тази Покровителка „не бе се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни опази досега свободни?" 
Но ние имаме дръзновение, ние имаме невеществен облак, който ни покрива - Пречистата Дева Мария. На Нея се уповаваме; под Нейния покров „и косъм от главата ни няма да падне", само щом извикаме с умиление: покрий ни с Твоя покров, Покровителко наша, Пречиста Дево: „покрий ни в деня на нашите злини"! Но всички дни на нашия живот са изпълнени с беди, както някога е казал патриархът Йосиф: „кратки и злочести са дните на моя живот". Особено тежки са тези наши дни, в които виждаме зло, и сами вършим много зло, събирайки си „гняв за деня на гнева". Във всички бедствени наши дни ние имаме нужда от Твоя милостив покров, о, Пресвета Дево! Покривай ни през всички дни на нашия живот и особено в страшния ден, когато душата ще се раздели с тялото. Яви се с Твоята помощ и ни запази от въздушните духове на поднебесната злоба, а в деня на страшния съд ни скрий в тайника на Твоя Покров. Амин.


Житие на преподобния наш отец Йоан Кукузел

Преподобният Йоан, наречен Кукузел, се роди в Дирахия (Дурацо), големия град на Първа Юстиниана, тоест Охридската архиепископия. Той беше родом българин и сираче по баща. Майка му като благочестива и боголюбива го даде да се учи на Свещените Писания. Имаше хубав глас и затова всички го наричаха ангелогласен. И както царете имаха обичай да избират момчета сладкодумни и надарени, и едни предаваха да изучават философия, а други краснопис, взеха и него, и като доброгласен го дадоха в царското училище, да се възпитава и да се учи па музикално изкуство. А той, остроумен по природа, бързо напредваше, докато стана съвършен в това изкуство, така че всички се удивляваха на бързия му ум. Момчетата, както имат обичай на тази възраст, го питаха: „Иоане, какво яде днес?" А той отговаряше на гръцко-български: „Кукия ке зелия" (боб и зеле), понеже още не знаеше добре гръцкия език. Оттука момчетата го нарекоха Кукузел. Надарен, той скоро изучи и езика, и музиката, и всички му се чудеха, защото в малко време надмина всички и преуспя в музиката. Затова царят много го обикна, радваше се и го принуждаваше да се ожени. Но той рече на царя: „Прося и моля Твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя!" Царят веднага го изпрати с почести и както подобаваше. Дошъл близко до дома си, Йоан чу воплите и риданията на майка си, която нареждаше и казваше: „Мое мило дете Иоане, где ми си?" А той, влязъл внезапно, казва на майка си: „Тук съм, майко моя!" Тя удивена рече: „Где си, чедо?" И като се прегърнаха един друг в обятията си, едва успокои нейното ридание и плач, и дълго време беше радост вместо печал, прекараха доста дни заедно и Йоан достави на майка си покой, както тя се беше молила. Прочее, порадваха се един на друг достатъчно, както е редно, и пак се разделиха: майката остана в дома си, а Кукузел се завърна при царя в столицата. Като го видя, царят много се зарадва, устрои голямо угощение по случай завръщането му и го прие с почести. Подир това Кукузел седнал на спокойно място и взел плачевното нареждане на своята майка: „Мое дете мило Иоане, где ми си?", и като съчини гласа, изкусно създаде един полиелей и го нарече „Полиелей на българката", който се цени от всички.

Но понеже не намираше спокойствие и тишина от многото любов и почит, пожела да замине някъде и да изчезне, което и стана по Божие допущение - както желаеше и се молеше, така и направи. Веднъж дойде в царския дворец по някаква необходима нужда игуменът на атонската Лавра и след като изпълни добре всичко, хвана обратния път. Кукузел узна това и намери, каквото желаеше: веднага взе бедняшки дрехи и очерни лицето си, за да не бъде познат, взе в ръцете си просешка тояга и радостно следваше отдалеч игумена, докато стигнаха Света Гора. Като дойдоха до Лаврата, игуменът влезе сам, а Йоан седеше пред вратите като някой чужденец. Вратарят го попита: „Какво желаеш, защо си дошъл и какъв занаят умееш?" Той отговори: „Зная да паса кози и желая да бъда монах." Вратарят чу това и съобщи на игумена. А той много се зарадва, като узна, че е дошъл в манастира пастир на козите, защото точно тогава се случи да нямат такъв човек. И заповяда веднага да въведат Кукузел в манастира, за късо време го обучи и подстрига за монах, и го изпрати да пасе козите. Той замина радостен и ги пасеше в планината добре и прилежно.

Но царят в столицата беше в голяма скръб заради учителя, какво ли му се е случило? Разпрати хора на запад и изток, като мислеше да намери Кукузел. Те претърсиха всички места и крепости, пустини и манастири, но никъде не го намериха. Пратениците дойдоха и на атонската Света Гора, изследваха там най-прилежно всяко място, но не можаха да го намерят, защото се беше облякъл във вехта и разпокъсана дреха, а пък и образът на лицето му се измени от извънредния пост и въздържание.

Един ден, пасейки козите в пустинята, го обхвана желание да изпее на Господа някоя песен от псалмопенията. Огледа се наоколо, дали няма да го чуе някой, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но наблизо в една пещера живееше подвижник, кайто чу пеенето и помисли, че слуша ангелско пеене, а не човешко. Излезе от пещерата, вижда - пастиря пее, а козите не пасат, но слушат песента и го гледат изумени и радостни. Като видя това, подвижникът си помисли, че този е Кукузел, когото царят търси, и сега Бог го открива, бегом пристигна в Лаврата и тайно разказа на игумена, каквото видя. Той веднага изпрати да повикат козаря и го попита: „Мен Бог ми откри, че ти си Йоан Кукузел. Защо толкова време си крил това от мене? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!" А той падна в нозете му, искаше прошка със сълзи и му изповяда: „Аз съм, грешният и недостоен раб на светиня ти! Но като видях, че всичко в тоя свят е суетно, сметнах го за нищо и го оставих. Затова много те моля и умолявам да ме пуснеш на същото просто служение, което си ми дал от начало - да паса козите, за да не би да узнае царят, че съм тук, и да ме грабне насила от това пристанище на спасението!" Но игуменът му отговори: „Нямай грижа за това, чедо мое! Само изпълни послушание и остани в килията, която ще ти дам тук, в манастира! А пък аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко." Прие го в манастира, даде му килия да живее, докато уреди всичко за него, което скоро и направи.

Заминал за Цариград, препираше се с царя и казваше: „Моля и умолявам Твое величество, царю, да ми подариш един човек заради неговото и твоето душевно спасение, и ако е оскърбил Твое величество, да му простиш!" Царят, почуден, питаше за името на въпросния човек. Но игуменът рече: „Ако не ми дадеш предварително твоята милост писмено, няма да ти го съобщя." Царят му даде своето писание, той обяви Кукузеля и му каза всичко за него. Царят се почуди, много се зарадва и прослави Бога, но и в ума си обсъждаше, какво би могъл да стори, но съобразяваше, че вече го беше предал на игумена със своето писание. Веднага заповяда да приготвят корабите, и заедно с игумена пристигна в Лаврата и разцелува Кукузел. Като се нагостиха там богато и като се повеселиха заедно с цялото братство, се разделиха един с друг: царят се върна в Цариград, а Кукузел остана в Лаврата, несмущаван и неоскърбяван от никого, като пееше в църквата и благославяше Бога.

По-късно си направи и келия близо до Лаврата, и църква „Свети Архангели", за да има безмълвие и едно малко утешение. И след като безмълвствуваше там шест дни в седмицата, в неделните дни и другите празници не пропускаше да пее на Бога на десния клирос в голямата църква с любов и умиление. Един ден през светата Четиридесетница на светата събота на акатиста, както си имаше обичай, изпя прилежно самогласните стихири и канона на Света Богородица. След завършека на бдението от голям труд задряма, както си стоеше на трона. Тогава му се яви нашата Владичица Богородица и му рече: „Радвай се!" Даде му в ръцете една жълтица и рече: „Пей ми и аз няма да те оставя!" Като се събуди, той намери жълтицата в дясната си ръка. Оттогава с неизречена радост и много сълзи благодареше и пееше на Божията майка. А жълтицата беше положена в църквата и извърши немалко чудеса и знамения. Оттогава не остави десния клирос на голямата църква. Затова единият му крак гнояса и гнойта течеше, докато се напои и мраморът, на който стоеше. Но всемогъщата Владичица го изцери, както някога свети Йоан Дамаскин, като му се яви и рече: „Бъди здрав отсега нататък!" И веднага получи съвършено изцеление. Затова благодареше на Майката Божия в песни и славословия и остана без болести чак до края на живота си, като живееше в пост и бдения и добродетели, а особено пък имаше голямо смирение. Този Божий човек предвидя и своята кончина, и на всички братя каза, и за всички тях се помоли, като заповяда да го погребат в църквата „Свети Архангели", която самият той построи. Така почина от земния живот и премина към вечните обители, за да пее на Христа Бога в небесното царство заедно с ангелите и с всички богоносни отци. 

Такъв беше животът и това е житието на великия певец и песнотворец Йоан Кукузел, втория Йоан Дамаскин, чиито болен крак Света Богородица изцери и му подари жълтица като свидетелство, че неговото житие беше угодно на Бога и че всяка песен и славословие, възнасяни на Бога с чисто вярващо сърце, Той приема благосклонно. Затова и ние, православните християни, както сме приели от светите наши отци и чудотворци вярата и преданията, нека така да ги държим и изпълним, та по техните благоприятни молитви да получим заедно с тях обещаните блага в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде царство и слава сега и всякога, и във вечни векове. Амин!