/КРОСС/ Правителството ще изпълни шест решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.

По делото „Ченгелян и други срещу България" е установено нарушение на правото на собственост и на правото на справедлив съдебен процес. Казусът е свързан с реституция на сграда, обявена за културен паметник. ЕСПЧ постанови на всеки от седемте жалбоподатели да бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 2000, както и общо 5645 евро за разходи и разноски по делото. Съдът приканва двете страни да представят становища относно имуществените вреди и да го уведомят, ако постигнат споразумение.
По делото „Иванова и Черкезов срещу България" е прието, че ще има нарушение на правото на личен живот, ако бъде изпълнена заповед за разрушаване на незаконно построената къща, в която живеят жалбоподателите. Причината е, че те не са разполагали с процедура за подходящ контрол върху пропорционалността на планираното разрушаване. Съдът приема, че констатираното нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за каквито и да е неимуществени вреди и присъжда единствено 2013 евро за разходи и разноски по делото.
В постановеното решение по делото „Международна банка за търговия и развитие и други срещу България" са констатирани нарушения във връзка с производството по несъстоятелност на банката. ЕСПЧ присъжда обезщетение за разходи и разноски в размер на 4085 евро.
Заради ненадлежно уведомяване на Валентина Гюлева за образувано срещу нея гражданско дело, ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив съдебен процес. На жалбоподателката е присъдено обезщетение в размер на 3600 евро за неимуществени вреди, както и 2594 за разходи и разноски.
Решението по жалбата „Попови срещу България" е свързано с ареста на Тенчо Попов в кантората на съпругата му. ЕСПЧ намира, че той е бил подложен на унизително отношение по време на задържането му и последвалото разследване не е било извършено своевременно и с необходимото усърдие. Присъденото обезщетение е в размер на 14 000 евро за неимуществени вреди, както и 5000 евро за разходи и разноски.
Жалбата на Д. Л. е във връзка с настаняването й във възпитателно училище - интернат, когато е била 13-годишна. ЕСПЧ приема, че мярката е имала възпитателна цел, била е пропорционална и е взета, за да се защитят правата на младото момиче. Не е била осигурена обаче възможност за периодично преразглеждане от съда на законосъобразността на настаняването, а задължителната проверка на кореспонденцията на настанените в интерната малолетни лица и надзорът при провеждане на телефонните им разговори са в нарушение на правото на личен и семеен живот. ЕСПЧ присъжда обезщетение в размер на 4000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски.